Свободното слово на един радиоводещ

Целият прогресивен елит у нас е силно развълнуван и разбунтуван от новината, че ръководството на БНР е взело решение да свали предавенето „Деконструкция“ на Петър Волгин от ефир. Сипят се яростни атаки срещу властта, срещу цензурата, а самият водещ на предаването организира протест на 22-ри декември пред сградата на БНР. Това събитие е един добър повод да си припомним какво всъщност означава свободата на словото и защо всъщност Волгин няма основание да негодува.

Свободата на словото не бива да се разглежда извън рамките на собствеността. За левите мислители свободата на словото е една удобно експлоатирана мантра (подобно на дискриминацията), която трябва да им позволява да правят каквото си искат, където си искат. Но това не е така. Човек е напълно свободен да говори каквото си иска само в рамките на своята собственост и не може да има претенции за това над чуждата такава. В конкретния случай е напълно ясно, че БНР не е собственост на Петър Волгин. Всъщност коректно е да кажем, че държавно радио и телевизия изобщо не трябва да има, а ако все пак има, то със сигурност не бива с парите на данъкоплатците да се финансира каквато и да било политическа агитация (както лява, така и дясна). Така че ръководството на радиото, представляващо интересите на собственика, има пълното право да решава какво да се излъчва и какво да не се излъчва.

Защо това не е цензура:

„Цензура“ се дефинира в тълковния речник като „Преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на контрол.“ Връщайки се към горното уточнение за собствеността, не е трудно да се види, че всеки човек упражнява някаква форма на цензура ежедневно – ние не изказваме всичко, което мислим, не публикуваме, всичко, което казваме, а собствениците на медии имат определена редакционна политика, спрямо която цензурират информацията, която излъчват. Цензурата става проблем само когато държавата се опитва да я налага извън рамките на собствеността си. Тоест, Волгин и неговата аудитория, щяха с основание да са недоволни, ако властта искаше да забрани на водещия да води предаването си в която и да е медия. Но това не е така – държавата всъщност упражнява правото си на цензура само над своята собственост, в което няма нищо нередно.

Обвиненията в „нацизъм“ от страна на някои леви медии е напълно несъстоятелно. Петър Волгин е свободен да води своето предаване в някое частно радио или телевизия (например ТВ АЛФА) или дори да създаде своя собствена медия, ако смята, че наистина е толкова ценен за аудиторията си. Той дори го прави – в луксозното, частно издание A-specto. Самият факт, че левицата успя толкова бързо да се организира в защита на радиоводещия, използвайки именно медиите, означава, че няма никакъв проблем със свободата на словото.

Любопитно е изказването на Атанас Мерджанов от БСП в защита на „Деконструкция“: „А ако някой счита, че е забранено да се говори открито срещу неолиберализма, американската политика или някое друго явление, нека изготви публичен списък с темите, които са затворени за критика!“. Всъщност няма никаква забрана да се говори открито срещу тези неща – споменатата по-горе ТВ АЛФА (партийната телевизия на АТАКА) от доста време ежедневно говори именно това и никой нищо не й е направил. Десетките онлайн издания с подобна насоченост не остават по-назад. Г-н Мерджанов обаче явно смята, че свободата на словото означава данъкоплатците да финансират именно предаване, защитаващо изгодните нему позиции.

Принципите на лявото

Не е лошо да си припомним, че през лятото на тази година от ефир беше свалено предавенето „Конструкция“ на Калин Манолов, което лансираще точно противоположните идеи. Самият водещ прие това действие на ръководството на БНР съвсем достойно, без излишна драма. Тогава обаче, незнайно защо, нито някой от БСП, нито който и да е друг от полето на лявата мисъл скочиха на амбразурата да защитават свободата на словото или да се опълчат срещу „нацистката цензура“. Което още веднъж идва да покаже, че за социалистите принципите важат до там, до където се простира личният интерес.

Но в крайна сметка нека пожелаем на г-н Волгин, който безспорно е харесван и уважаван от много хора, най-сетне да се освободи от оковите на държавната цензура и политкоректност и да пожъне много творчески успехи в полето на свободния медиен пазар, където субсидии от бюджета няма, а голямата аудитория е единствената гаранция за успех.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!