Приватизация на прокуратурата по доц. Кристиан Таков

Тюркер Моллахасан

В края на миналата година  в ефира на БиТиВи  преподавателят по гражданско право в Софийския университет Кристиан Таков обяви, че решението за българската съдебна система е приватизация на прокуратурата. Публикуваме кратък коментар по темата.

Каква е идеята на Таков?

Идеята на доц. д-р Кристиян Таков (председател на Арбитражния съд към БТПП) не е приватизация на Прокуратурата като орган на държавното обвинение, иначе казано като институция. Още повече, той дори казва, че Прокуратурата е „приватизирана“, т.е. работи за интереса на шепа хора (мафията), а не за интереса на онези, които със своите данъци издържат този немалко скъп орган.

Идеята на доц. Таков е да се приватизират функциите на Прокуратурата. Основно, казано общо, тези функции са три (чл.127 КРБ) и се свързват със спазването на законността:

• Образува досъдебното производство и ръководи разследването/ извършва разследване (етапа на събирането на доказателства);
• Повдига обвинение (след като е направил правна квалификация на събраните доказателства);
• Поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер пред съда.

 

Неговата теза е, че няма пълен държавен монопол за тези дейности (функции на прокуратурата), защото Конституцията само казва, че тези дейности се извършват от Прокуратурата и няма уточнение, че други субекти не могат да ги извършват.

Освен това, НПК (чл.117) позволява фигурата на частния обвинител:

Раздел II
Частен обвинител

Лице, което може да участва като частен обвинител

Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Молба за участие като частен обвинител

Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Функция на частния обвинител

Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Права на частния обвинител

Чл. 79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

 

Тоест това, което казва Таков, донякъде е позволено, но само за третата функция да се повдигне обвинение. Следователно има държавен монопол върху (1) функциите да се образува досъдебното производство и да се ръководи следствието, а и след това (2) да се повдигне обвинение за наказателните дела от общ характер.

Следователно идеята на Таков е всеки да може да повдигне обвинение за всичко срещу всекиго, иначе казано да се премахне другия монопол

 Идеята на Таков може да се реализира много добре ако се детайлизира, но в общи линии тя е добра, защото:

• По такъв начин хората, които нямат доверие на прокурорите или прокуратурата, ще могат да наемат юристи – специалисти по наказателно право, на които да възложат тези функции за ръководене на следствието, повдигане и поддържане на обвинението. В тази хипотеза ще могат и сами.
• Това ще доведе и конкуренция и алтернатива на Прокуратурата, следователно ще се създаде естествен стимул и мотив те да работят по-добре, по-бързо и коректно.
• Така ще има възможност честните и добрите специалисти по наказателно право да се сдружават и да направят организация, която да се занимава с частно обвинение.
• Това ще доведе и намаление нуждата от Прокуратурата и респ. би трябвало да намали и разходите за тази институция. Тоест възможност за тези неща да плащат само онези, които ползват тези услуги, а не както е сега – от всички данъкоплатци без значение от това дали се ползват услугите им, или не.
• Ще има алтернатива за хората – следователно и стимули в пазара на подобни услуги за по-добра и коректна работа, защото по такъв начин те ще имат повече клиенти, респ. ще спечелят повече пари.

Частният обвинител не трябва да се бърка с частния тъжител.

Наказателните дела се разделят на такива от общ характер и частен характер. От частен характер са дела, които не засягат според наказателно-процесуалната теория обществения интерес, а само частния, напр. обида, клевета, лека телесна повреда. Там частния обвинител има по-големи права като напр. да:

• Повдига и поддържа обвинение, тоест не само третата, но и втората функция;

НО в обхвата на тези дела не влизат най-сериозните престъпления.

 Раздел III

Частен тъжител

Лице, което може да участва като частен тъжител

Чл. 80. Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Тъжба

Чл. 81. (1) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.

(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.

(3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Права на частния тъжител

Чл. 82. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.

(2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи

Чл. 83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.