Капитализмът развива самоуважението, етатизмът го унищожава

Самоуважението и поемането на отговорност са личностни качества с фундаментално значение за един човек.  Да започнем с това определение: Самоуважението е способността да приемаш себе си за компетентен да се справиш с основните предизвикателства на живота и да бъдеш достоен за щастие. Това е доверие в ефикасността на нашия ум, в способността ни да мислим. Това е доверие в способността ни да учим, да правим подходящи избори и решения, както и да отговaряме ефективно на промените.  Поемането на отговорност е да приведем самоуважението в действия и да осъзнаем, че ние самите сме отговорни за нашите мисли, думи, нашите действия, последствията от тези действията, и взаимоотношенията си с останалите хора. Да поемем отговорност означава да осъзнаем, че никой освен нас няма да направи тези действия и ако ние самите не поемем цялата отговорност за тях, сме обречени на провал и нещастие.

От науката за човешко действие – праксеологията –  знаем че човек е социално животно.  Обществото е съгласувано действие за кооперация между хората.  To е резултат от съзнателно и целенасочено поведение за най-ползотворно задоволяване на изпитваното неудобство, което ни носи животът.  Обществото – тази социална система на организация за сътрудничество между хората – се основава и гради върху моралните ценности.  В зависимост от двата противоположни вида на морално поведение – индивидуализъм и колективизъм, произлизат и двете политически системи за организация на обществото. Капитализъм и социализъм. Или свободата срещу насилието – под формата на етатизъм.

Етатизмът – тази политическа идеология за държавна намеса в икономиката – се основава на принципа, че животът на човек и плодът на негови труд принадлежат на държавата, която е крайният арбитър,  решаващ как и в какво количество ще бъде отнето от индивида.  В това отношение етатизмът е главен фактор в социалистическата система. Представлява начинът по който властимащите се опитват да унищожат или контролират капиталистическата система.

Свободният пазар и самоуважението

Свободният пазар възнаграждава със самоуважение, хората които поемат отговорност. Това е така, защото пазарната икономика се основава на закона на логиката – А е А – едно нещо е себе си, то притежава специфична идентичност.  Богатството не се приема за даденост, а произлиза от мисленето и трудa, смесени с факторите за производство от даден индивид или група от индивиди.  Нерегулираната пазарна икономика не възнаграждава незаслужено.  Всеки успех, всяко начинание, богатство и престиж трябва да бъдат достойно заслужени чрез собствените усилия на индивида, от факта че той притежава високо мнение за собствените си способности и е поел цялата отговорност за изпълнението и последствията от неговите действия.  Успехът е възможен само като резултат от възможностите на човека – неговите знания, интелигентност, продуктивност, икономическа преценка за търсенето и производството на най-належащите нужди на потребителите, които трябва да бъдат удовлетворени.  Ако не се справи с тази задача, той поема цялата отговорност. Той е губещия и понася последствията от своите действия.

За какво самоуважение  можем да говорим в една регулирана икономика? Каква отговорност можем да търсим в една насилствена система, където решенията се взимат от хора, които не поемат никакъв товар при провал? Поемането на отговорност е качество, което липсва при нея. За разлика от бизнесмена, чиито успех се основава на поемането на отговорност под формата на умения, знания, продуктивност, иновативност, икономическа преценка и доброволното му взаимодействие с всички около него – неговите клиенти, доставчици, служители, кредитори и инвеститори, държавния служител се нуждае само от политическа обвързаност, за да гарантира работата си и успехите си. Насилствено отнетите доходи, които получава като средство за издръжка,  той смята за сигурни и независимо от това, колко и как ще работи, когато те са осигурени за него, усилието което полага е в пъти по-малко, защото липсва мотивация, която да го движи напред и да търси постоянно най-добро решение на проблемите.

Преразпределяне и загуба на самоуважение

В преразпределянето на доходи – социалните помощи и субсидиите, се крие фундаменталният принцип, който разграничава психологически свободната от насилствената (етатистка) политическа система.  В пазарната икономика липсва преразпределяне на доходи чрез принуда, именно защото тя се основава на самоуважение и себеотговорност.  Да притежаваш самоуважение изисква твоите права да бъдат зачитани.  Което означава да можеш да разполагаш със себе си, с времето си, с тялото си,  с доходите си, с частната си собственост,  както прецениш за най-добре, без да ти бъде заповядвано и налагано от други хора.

Социалните помощи и субсидиите са възнаграждение за абдикацията от поемането на отговорност. Те не се дават за положителни качества и постижения, а за липсата им. Със собствените ни средства, взети без позволението ни, държавата възнаграждава злото за сметка на доброто. Спонсорираме хора, чиито стоки не се купуват, хора, които не работят; хора без способности; в същото време наказваме успешните предприемачи, за печалбите им като събираме данъци.

Или по думите на Натаниъл Брандън: 15 годишно момиче забременява, тя не знае кой е бащата на детето. Момичето няма средства с които да отгледа това дете, затова тя получава социална помощ от държавата. И след това ние се чудим и оплакваме защо има толкова много деца, раждащи деца. Но истината е, че ако искаме да обезкуражим определен начин на поведение, ние не го възнаграждаваме. Социалната държава, обаче го прави!

Ако искаме това да се промени, се нуждаем от промяна в мисленето, в идеите си, които да доведат до желаните резултати. И принципът е много прост- възнаграждаване на позитивните черти и поведение, вместо отрицателните, което би означавало вяра в самата свобода. В нерегулираната капиталистическата система за организация на обществото.

Причината досега в историята никога да не сме имали напълно нерегулирана пазарна икономика е именно в излизащите на преден план качества на хората.  За разлика от социализма, капитализмът се нуждае от хора с високо самоуважение и себеотговорност, за да съществува. Нуждаем се от наблягане на тези морални устои, които стимулират съзиданието. В свободния пазар единствено ти ще си отговорен за действията си и по необходимост тази система на организация на обществото би развила максимално  качествата да уважаваш себе си и да отговаряш за действията и постъпките си.  Такава промяна на личностните качества на хората, би довела до коренна промяна в обществения живот. Качествата да отстояваш личността си, не само биха променили целия ни живот, но значително ще обогатят и този на останалите хора, чрез все по-високия стандарт за живот.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!