Раздвоението на лявата философия

Ще демонстрирам тази техника.

Левите дебатьори често разделят изкуствено прагматично от морално, противопоставяйки ги едно на друго. И в същото време аргументират тезите си както от гледна точка на прагматичността, така и от гледна точка на моралността, превключвайки от едното към другото – в рамките на един и същи дебат – според случая.

Така в началото на дебата те обвиняват пазарно и либертариански аргументиращите се хора в липса на прагматичност. В наивност. В инфантилен ИДЕАЛИЗЪМ. Заявяват, че на теория свободата на индивида наистина е върховна ценност и не трябва да бъде агресирана по никакъв начин, но на практика, понеже за тях човек е изначално неморален и глупав, се налага държавата да го вкара в градивни релси. Оттук те защитават идеята, че централното и властово управление на икономиката, макар и не особено привлекателно от морална перспектива, е разумно от прагматична перспектива.

„Необходимото зло”

„Без държава не може”

„Стига утопии – време е да пораснете”

Все послания, провокиращи прагматичното у човека и целящи да принизят събеседника, чрез съмнения в рационалността и адекватността на неговия разсъдък.

Щом дебатът тръгне в тази посока, подготвеният либертарианец започва да представя рационални и напълно прагматични аргументи, за да отговори на обвиненията в наивност и за да покаже, че прагматичната позиция всъщност е неговата. Например споменава за невъзможността за икономическа калкулация на държавно ниво, оттук за неадекватността на икономическото планиране в една социалистическа, близка до социалистическа /кейнсианска / държавно регулирана икономика, за неуправляемата и разхитителна същност на разходопокривния принцип и на солидарния принцип, за изкривяването и опорочаването на икономическите сигнали и стимули, за откъсването на инвестиционните инициативи от реалните спестявания, за изкривяването на показатели като лихвени проценти, цени, парични потоци, рентабилност, нетна настояща стойност, срок на откупуване, равномерност на паричния поток…

Така либертарианецът акцентира на ирационалността в изкривяването на пазарните стимули и сигнали, което предизвиква куп грешни икономически действия и грешни инвестиции – и като резултат куп започнати бизнес проекти, които непредвидено се оскъпяват и чието изплащане и поддържане непредвидено се затрудняват и забавят. Балонизиране, което източва ресурсите и завършва с икономически крах. Плюс зеещи дефицити и приоритизиране на усвояването на средства пред спестяването и инвестирането, съобразени с реалността.

Щом чуят тези аргументи, хората с леви убеждения моментално ПРЕВКЛЮЧВАТ „честотата” в аргументацията. И влизат те в ролята морализаторстващи идеалисти. Игнорират всякакви икономически и прагматични страни на дебата, квалифицирайки ги като „груби”, „меркантилни”, „откъснати от човечността”, „твърде смъкващи нивото на разговора – профанизиращи го”. Имало по-важни неща от икономическата калкулация, рентабилността, бизнес прагматичността. Били говорили за човечност, морал, справедливост, доброта, отговорност, грижовност.

И отново

либертарианците били заемали погрешната страна в дебата, защото били пренебрегвали моралната, философска и човечна страна на живота .

Няма угодия.

Проява на подобна двуличност е и отношението към политическия апарат. Левите постоянно хулят политиците, обвинявайки ги в корумпираност, некадърност, аморалност и слугинаж. И противопоставяйки ги на натуралните човешки ценности. Но веднага щом либертарианецът предложи да се потърси пазарно решение на някакъв казус – позовавайки се също на натуралните човешки ценности и въставайки срещу същите пороци на политиците – левите скачат на критика и заяждане, отстоявайки разпалено философията, че именно политиците са тези, които трябва и са в състояние да вземат най-градивните, честни и морални решения.

И за да прикрият противоречивостта на позицията си, изкуствено откъсват политиците от държавата.

Така е по-удобно просто!

Ако приемем, че политиците са неморални, контрапродуктивни и вредни, твърдят левите, то държавата просто трябва да се справи и с тях, както се справя и с хищническата природа на капиталистите и пазара.

Колко просто било!

Понеже даже в ума на левия човек тлее искрица логичност, той не може да си позволи открито да твърди, че А едновременно е А и не е А. Затова в логическата конструкция влиза трети елемент – държавата.

За левите, държавата е на достойна дистанция, както от „хищния” пазар и „алчните” капиталисти, така и от корумпираните и аморални политици. Затова трябва да играе роля на коректив.

Винаги ми е била странна тази чисто техничарска логика – която де факто е абсурдна, защото е откъсната тотално от реалността. Налудничаво е кардинално да откъсваш човешката система, продукта на човешки решения и човешките действията от самите човеци. При това държавата не е просто продукт на човешки решения и действия, а е мисловна конструкция. Съществува и функционира в тотална зависимост от човешки мисли, решения и действия. Нещо повече:

На практика държавата Е човешки мисли, решения и действия! Тя е човешка концепция!

За да може „държавата да вземе заем” министърът на финансите трябва да го предложи, а премиерът и депутатите да го одобрят. След което отново министърът и неговите подчинени трябва да реализират вземането на заема. А накрая данъкоплатците трябва да го върнат.

За да може „държавата да инвестира в някакъв проект” първо работещите трябва да изкарат пари, след което данъчните трябва да съберат една сума пари, след това премиерът и министрите трябва да решат в какво ще се инвестират тези пари, след това депутатите трябва гласуват, след това екип на съответното министерство реализира инвестицията.

Тоест: Откъсването на държавата от платците и от конкретните политически лица, реализиращи държавните проекти, е напълно лишено от смисъл.

Държавата това са политиците, които в момента са на власт и отнемат и харчат пари – тоест тези, чиято дума е последна.

Днес държавата България това са Бойко Борисов, Владислав Горанов, Петър Москов, Лиляна Павлова и т. н. Конкретни личности, екипирани с властта, чрез сила да събират и харчат пари.

Само че раздвоението на мисълта на левия човек не му позволява да осмисли напълно това. Затова той е склонен едновременно да сипе огън и жупел срещу политическата класа и да апелира към повече данъци и повече регулации, за да бъдела силна държавата.

За един либертарианец това е абсолютна лудост. Той разсъждава така: Не е логично да давам парите си на хора, които ще ги похарчат неефективно и за безсмислени неща. Не е морално тези хора да ме насилват да им дам пари.

Либертарианецът е реалист

Изключително неадекватно е той да бъде наричан утопист, или неадекватен идеалист, чийто ум се рее в облаците. Всъщност либертарианецът иска неща, които са напълно логични и прагматични, но просто още не са се реализирали напълно и в максимален мащаб, поради забавено развитие на хората, поради стремежа към власт и поради отделни актове на глупост и непочтеност – най-вече свързани с държавния апарат, тоест с хората, които го съставляват. Нещо повече: Либертарианецът вижда как градивните принципи облагородяват живота му, защото ги прилага на практика. Вижда ценността на доброволните отношения в личния живот, в бизнеса, в образованието… И просто иска хората да са последователни, за да се разпръсне тази ценност.

От друга страна, левият човек е идеалист/утопист. Само че в порочния смисъл на думата, защото не просто копнее за по-добър свят, а си затваря очите и предлага алогични решения, просто защото му звучат красиво. И просто защото е по-лесно, отколкото да се замисля дълбоко. Приема държавата като нещо божествено, откъснато от хората, защото така му е по-удобно. И от тази позиция той сипе обвинения по конкретни политици като грешни хора и апелира към повече власт на държавата като универсален източник на градивни решения.

И раздвоението на мисълта пречи на левия човек да обърне подобаващо внимание на факта, че това, което с трепет нарича държава, всъщност са всички тези конкретни политици, чиновници и бюрократи, които плюе. И че всъщност именно държавата като властова концепция ги настървява и им дава разнообразни оръжия. Защото държавата може да изрази себе си само в конкретно правителство и конкретна политическа класа, които са облечени в изключителна власт. Извън тях, държавата е имагинерна, мисловна конструкция, използвана за оправдание на насилието над индивида, в името на някакъв абстрактен ред.

В момента държавата България е

ГЕРБ!

И конкретно Бойко Борисов, Владислав Горанов, Петър Москов, Томислав Дончев, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Лиляна Павлова, Божидар Лукарски и всички останали личности в Министерски съвет и в Народното събрание.

И когато левите защитават по-сериозното държавно участие в икономиката, всъщност защитават властта и по-сериозното участие на тези хора в икономиката.

От тази позиция, да заявяваш, че трябва да отървеш държавата от лошите хора, за да се върне истинската държавност, е най-малкото непоследователно. И става лицемерно щом левите хора започнат да защитават и демокрацията.

Защото точно пък демокрацията е най-мощният аргумент в полза на легитимността на действията на същите тези личности. На избори са ги избрали – и те разполагат с власт съвсем легитимно.

Само че левият човек продължава да суче и замазва. Трябвало да почитаме държавата и да я овластяваме все повече, но лошите политици са виновни за пакостите и трябвало да ги държим отговорни. Държавата трябвало да се разпорежда с икономиката, но трябвало да намалим икономическото влияние на корумпираните и лоши политици върху икономическото развитие.

Политиците са крадливи, но трябвало с охота да плащаме повече данъци.

Не знам дали моите разбирания са повлияни изцяло от либертарианската философия, но някак си не ми се струва смислено да дам повече пари на човек, за когото знам, че е крадец и мошеник. Или че е просто глупав. Или че е и трите.

И тук се разкрива за мен най-важната черта на либертарианството: Философската честност и последователност!

Либертарианецът е либертарианец най-вече защото е честен и последователен на дълбоко философско ниво. Което означава, че запазва реалистичността и прагматичността в мисленето, преценката и становището си независимо от степента на абстрактност на разглеждания казус. И нито манипулира другите, нито се самоманипулира, използвайки идейни клишета и изтъркани фрази.

Затова либертарианецът е имунизиран срещу раздвоението на мисълта и морала. И осъзнава, че в осовата на всяка човешка система – като държавата – са конкретни хора. И от тази позиция, либертарианецът търси адекватните стимули, сигнали, отношения и действия – тези, които създават и запазват човешките ценности.

И докато лявата философия гние в клишета, алогичност, противоречия, противопоставяне и лицемерие, либертарианската цъфти в принципи, последователност, прагматичност, честност и почтеност.

Либертарианската философия просто е смислена, единна и човешка!

А лявата е раздвоена, разяждана от вътрешни противоречия и откъсната от човека и реалността.

 Изберете.