Гей активист за самоотбрана: Въоръжете се

Том Палмър*

В интернет наблюдаваме своеобразно тържество заради избиването на мирни хора, само защото са гей и американци. Това ги прави „двойна печалба“ за така наречената Ислямска държава (ISIS).

Крайно време е да отвърнем на удара. Трябва да се опълчим на „свободните от оръжие“  места за заколение. Ако имаше легално въоръжени хора в клуб Pulse онази вечер, фанатикът, врекъл се на ISIS, можеше да бъде спрян, а дузини човешки животи – спасени.

Казвам го като хомосексуален човек, който носи оръжие, за да се защитава.**

Но нека първо изясним нещо много важно. Защитниците на забраната за оръжия обезоръжиха жертвите в нощния клуб. Законът на щата Флорида недвусмислено казва, че „не се позволява носенето на огнестрелно или друго оръжие на места, предназначени основно за продажба и консумация на алкохол.“

Това превръща хората там в седящи мишени. Законово регламентираните „зони без оръжие“ (gun-free zones) са директна покана към масовите убийци. Има си причина защо избират именно тези места за нападенията си – там те имат удобството да избиват беззащитни жертви, без никакво противодействие. Всички са обезоръжени и оставени без защита именно от движението за забрана на оръжията.

От него си мислят, че е добра идея да обезоръжиш хората и да рекламираш местата, където можеш да ги намериш напълно беззащитни, защото споделят едно и също магическо суеверие заедно с убиеца Омар Матийн: повтарянето на една лъжа много пъти я прави истина. Ако повтаряш правилните думи, в случая – „Оръжието е забранено“, никой няма да носи оръжие. И…естествено, ако никой няма оръжие, няма да има и убийства.

Съжалявам, приятели, но нещата не се случват по този начин. Вярата в нещо не го прави истина, също както вярата на Мартийн, че ще отиде в Рая сред своите девици, като награда за убийствата, няма да го направи истина.

Moveon.org: вече започнаха да скандират: „Трябва да действаме моментално с разумни закони и да забраним огнестрелните оръжия“, което, както те предричат, „ще спре масовите разстрели, които разкъсват обществото ни“. В превод: Забраните за носене на оръжие не работят, затова нека въведем още забрани.

Можем да почерпим опит от мерките за контрол, които имат във Франция и Белгия, където „сработиха толкова добре“. Верни на ISIS убийци отнеха живота на 89 души в зала Батаклан в Париж. Жертвите нямаха възможност да се защитят, използвайки оръжие. Дори осемте полицейски служители, които не са били на смяна в този момент, са били длъжни да оставят пистолетите си у дома.

Фронтменът на групата, свирила в залата онази вечер, Джеси Хъджис коментира пред френска телевизия след атаката: „Дали има някой, който сериозно си мисли, че законите срещу оръжието във Франция спасиха дори един човек от смъртта в Батаклан? Ако има, бих желал да чуя обясненията му, защото аз мисля обратното.“

Носех оръжие и го използвах, за да отблъсна анти-гей банда, която заплаши да убие мен и приятеля ми.

Казваха ни „Никога няма да намерят телата ви“. И двамата сме живи благодарение на факта, че  бях въоръжен и готов да използвам оръжието си. Радвам се, че беше достатъчно само да покажа пистолета, но не бих се поколебал да стрелям по тях ако това беше единствения начин аз и приятеля ми да оцелеем. Обучен съм да използвам огнестрелно оръжие и ако бях въоръжен и в този клуб по време на атаката, можех да направя нещо повече от това да съм поредната жертва.

ISIS ликвидират хомосексуалисти в Сирия и Ирак по най-ужасяващите начини. Сега мишената е Америка и гей хората са на челните им места в листата за унищожение. И ако терористи идват за нас, то аз искам да съм подготвен. Казват, че когато е въпрос на секунди, полицията е на минути разстояние. Това е прекалено много време за чакане в такава ситуация. Време е да спрем да каним убийците на законово регламентирани „зони за убиване“.

 

* Д-р Палмър беше в България по покана на Българскотo либертарианско общество и European Students For Liberty. Можете да прочетете интервюто му във в.Капитал или да видите лекцията му от софийската конференция на ESFL

 

**Историята за това как Том Палмър е използвал оръжие, за да се спаси от линч 

Било е 1982, лятна привечер близо до Сан Хосе, когато банда хулигани започва да крещи хомофобски обиди по Палмър и негов колега.

„Бяхме разпознати като двойка „педерасти“, както те се изразиха, която има наглостта да се разхожда в квартала им“, разказва той. „Щеше да е един от онези безкрайно иронични моменти, ако колегата ми беше загинал при анти-гей нападение, при положение, че е хетеро.“

Заплахите  били цветущи и правдоподобни: „Ще ви убием! Никога няма да намерят телата ви!“

Палмър казал на колегата си да бяга в друга посока, докато бандитите продължили да преследват него. Бягал до момента в, в който спрял под улична лампа и извадил пистолета си.

„Не успях да кажа нищо остроумно“, спомня си той. „Във филмите винаги казват нещо много остроумно. Единственото, което успях да кажа е „Ако се приближите повече, ще ви убия“. Простичко, но те спряха.“

Той е убеден, че ако в този момент нямаше пистолет, щеше да е мъртъв. Въпреки че с оръжието не е стреляно, „то свърши работата, за която е предназначено. Изравни шансовете ми срещу банда от млади мъже, които смятаха, че ще е наистина забавно да ни пребият до смърт докато си вървим по улицата.“

През 2014-та година Том Палмър съди Окръг Колумбия заради забраната за носене на оръжия на обществени места и печели, като съдът обявява решението на властите за протовоконституционно и в нарушение на Втората поправка. По силата на този прецедент гражданите и гостите на американската столица могат да разчитат на огнестрелно оръжие за самозащита.

Оригиналната статия можете да видите ТУК