ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Никола Филипов: Третият, последен президентски дебат със сигурност беше най-конструктивния до момента. Основана причина за това имаше модератора на дебата Chris Wallace, който не се притесняваше да задава неудобни въпроси, както към Клинтън за Wikileaks, така и за обвиненията за сексистко отношение към жените отстрана на Доналд Тръмп. В рамките на дебата и двамата претендента успяха да разкрият визията си за доста от най-належащите проблеми на американското общество, което крайна сметка е и целта на тези участия. За мен, както във втория, така и в третия победител е Доналд Тръмп. Причината за това, обаче не се корени нито някакво феноменално представяне на Доналд Тръмп, колкото до миналото на Хилари Клинтън, като политик, заемащ високи позиции в администрацията на Щатите в последните 30 години. В този аспект най-силния миг за Тръмп беше този, в който се коментираше течащата в момента военна операция в Мосул срещу ISIS. В този момент Тръмп контрира Хилари Клинтън, като посочи, че ако Щатите не се бяха изтеглили от Ирак изобщо нямаше да се наложи да има подобна битка. САЩ се изтеглиха от Ирак, когато Хилари Клинтън заемаше поста на secretary of state. Именно вакума, който се образува в Ирак след изтеглянето на войските на САЩ даде необходимите условия за раждане на ISIS. Това не е аргумент, който Хилари може да обори. За пореден дебат, обаче Доналд Тръмп не успя да си защити икономическата програма, което ме изненада доста, защото въпреки всичките си негативи тя е в пъти по-добра от тази на демократическата партия.
Димитър Карагегов: Мисля, че желанието и на двамата кандидати по време на последните дебати помежду беше да загубят колкото се може по-малко гласове, вместо да спечелят нещо. Очакванията за разярен спор така и не се случиха. С малки изключения, наблюдавахме буквално повторение на предишните дебати. И двамата кандидати се опитваха да спазват идейната линия на партиите си. Според Клинтън, правителството няма място в решението дали да запазиш бебето си, но трябва да има съществена роля в това как да харчиш всичко, което изработиш. Тръмп пък мисли да сваля данъци и да запази правото на носене на оръжие. По отношение на взаимните атаки, по-известни като „Аз съм зле, но ти си много по-зле“, мисля че везните съвсем леко се наклониха в полза на Тръмп. Определено беше по-подготвения по тези въпроси и контраатаките му бяха по-звучни от тези на Хилари. Клинтън направи слаб и неуспешен опит да вдигне емоцията около руските хакове, докато Тръмп се справи доста добре в изложението си за фондацията на семейство Клинтън и политическата кариера на опонента си. В лично качество, за мен най-голямата загуба от тази президентска кампания е, че изоставиха теми като Войната срещу наркотиците и Климатичните промени. Изглежда, колкото и да ми е неприятно да го призная, легализацията на марихуаната беше тема в устите на Тръмп и Клинтън само и единствено, защото Бърни Сандърс печелеше точки от нея. След като той отпадна от надпреварата, вече няма нужда да се говори или обещава каквото и да е по линия на Войната срещу наркотиците и 60% от американските граждани отново ще останат с пръст в уста.
Боян Николаев: Третият дебат нямаше абсолютно никакво значение, тъй като протече по модела на първите два – всеки кандидат се опитваше да очерни другия максимално, за да може да бъде припознат от избирателите като по-малкото зло. В крайна сметка, имаме два абсолютно идентични кандидата като рейтинг – неодобрявани от около 70% от американците и одобрявани от около 30%. Тоест, който и от двамата да стане президент (вероятно ще е Клинтън, тъй като поне половината републиканска партия де факто е саботирала през цялото време кампанията на Тръмп), той няма да може да направи почти нищо във вътрешната или външната политика.
Най-интересният момент от третия, а и от предните дебати, беше реакцията на американците, когато Клинтън повдигаше темата за Путин срещу Тръмп. Вече осма поредна година (тази тенденция почна още с МакКейн), огромното мнозинство от американското общество буквално не се интересува от Русия. За тях това е далечна държава, която те не харесват, но не възприемат нито като непосредствена заплаха, нито като директен конкурент на външнополитическата сцена. И именно тук ще дойде предстоящата катастрофа след президентските избори.
Който и от двамата да спечели, той няма да има или политически мандат от избирателите или политически мандат от конгреса и сената да направи каквото и да било в Близкия Изток. Ако Клинтън спечели, конгресът и сенатът ще одобрят желаните от нея военни интервенции и конфронтации с Русия, но собствените й избиратели ще унищожат както нея, така и губернаторите, сенаторите и конгресмените на демократите. В момента над 2/3 от демократите и републиканците искат тотална деескалация на американските интервенции и конфронтации в чужбина, като най-радикални са прогресивното-пацифистко крило на демократите. В случай, че Клинтън не направи интервенции в Близкия Изток, обаче, тя ще го предаде изцяло на триото Асад-Путин-Иран и ще остане в историята като тотално провален президент. Ако Тръмп спечели, се получава обратното – той и избирателите искат деескалация на конфликтите, но няма да има мандат от конгреса и сената да постигне компромис с Русия и Асад, като опит за това вероятно ще доведе до импичймънт.
Горното е рецепта за неизбежна катастрофа на американското влияние по целия свят и Путин го знае.
