ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Проектозаконът за държавния бюджет за следващата година не потвърждава първоначалните очаквания. Правителството отново натрупа излишъци през настоящата годината и въпреки че бюджетното салдо към края на 2016г. е равно на нула, балансиран бюджет няма да бъде факт догодина. Вместо да се опита да утилизира сегашните си приходи и да запази баланса, разходите на държавата ще нараснат с 2.5% през 2017г., като се предвижда и дефицит от 1.33 млрд. лв. за фискалната 2017г. – около процент и половина от БВП на страната. За същия период пък икономиката на България се очаква да нарасне с не по-малко от 2.5% по предварителни прогнози.
Това е крачка назад спрямо основната цел на Министерството на финансите – понижаване на бюджентния дефицит. В програмата на институцията е включено плавното му свиване да продължи до 2020г. вместо бюджетът да се баласнира своевременно. И догодина няма да можем да се надяваме приходите на администрацията да срещнат разходите ѝ по две основни причини, изтъкнати в мотивите към проектозакона:
Засиленото усвояване на европейски средства
Нарастването на трансферите по програмите на ЕС изисква и по-голям държавен бюджет, за да могат да бъдат превеждани авансовите плащания по проектите.
В тази връзка ще трябва да се емитира и нов дълг. Първоначалните очаквания, които бяха подкрепени и от финановия министър Владислав Горанов, бяха за замразяване на държавните задължения през идната година. Правителството обаче ще емитира нови 1.2 млрд. лв. ДЦК. Около 0.4 млрд лв. се очаква да бъдат привлечени от Банката за развитие на Съвета на Европа, за да се ползват за съфинансиране на европейски програми.
По-странното е, че 0.8 млрд. от тях са предвидени за рефинансирането на падежиращи книжа на вътрешения пазар. Този разход, който можеше да бъде предвиден изключително лесно, в крайна сметка беше изведен наяве в последния момент.
Нарастване на бюджета на правителствените структури и невъзможност за рязко свиване на разходите
Освен за субсидиране на икономиката с пари на ЕС (практика, която създаде зависими сектори на икономиката, вариращи от зеленчукопроизводители, до акселератори на стартъпи), държавата ще харчи и повече за администрация. От всички 17 министерства, за 16 финансирането се покачва. Разходите в перо „персонал“ преминават 4 млрд. лв. годишно за първи път от Бюджет 2014г., нараствайки с около 8% на годишна база.
Солидно увеличение на бюджета има при Министерство на вътрешните работи (МВР). Структурата ще получи 100 млн. повече спрямо миналата година, около 10% ръст спрямо 2016г.
Това показва, че реформата в институцията ще се забави, ако изобщо се случи в рамките на този кабинет. По-рано през година правителството направи опит за орязване на разходите, като ограничи социалните придобивки на полицаите, а именно: 20 заплати при пенсиониране за навършителите 52г. и 10 м. плюс 30 дни годишен отпуск. Готвените промени изкараха значителна част от 60-хилядния щат на протести, които освен с изключителната простащина на някои служители, показаха, че социалните придобивки са по важни от изпълняването на служебните задължения. През септември министър Бъчварова пък оттегли почти всички предложения на второ четене, което окончателно сложи прът в колелата на една по-значителна „реформа“.
Като че ли неуспешните реформи са „компасът“, който правителството използва при формирането на бюджета на институциите. Бюджетът на Висшия съдебен съвет (ВСС) нараства с близо 20% от догодина до 565 млн. лв. Бившият министът Христо Иванов от Реформаторския блок предвиждаше промяна на разделението квотите за избор на членове на двете колегии на ВСС, което се очакваше да направи институцията политически независима. Коалционните партньори от ГЕРБ обаче не подкрепиха Иванов, което доведе до неговата оставка и още една неуспешна „реформа“, която въпреки това ще бъде финансова наградена от правителството.
Държавата отново не изневерява на себе си, като награждава неефективността. Министерството на образованието и науката (МОН) също може да се похвали с ръст на бюджета, като ще разполага с 9.25% повече пари през 2016г. Субсидиите във висшето образование осигуриха свръхкапацитет, но и съществени резулати. Средното образование върви надолу в класациите на международните тестове PISA, а министърът реши да субсидира определена част от учениците на база етническа принаджлежност, за да подобри резултатите.
Бюджет на разширението
Видимо от по-горе, разходите на правителството нарастват, но защо? В програмата си, Mинистерството на финансите възнамерява да добута приходите на държавата в диапазона 37-38% от БВП до 2019г. И макар бремето на правителствения апарат да намалее козметично (през 2016г. е 37.3%), разходите на държавата ще продължават да нарастват до края на този период, задържкайки се почти константни в сравнение с БВП.
Ръстът на икономиката на страната, който е съпроводен от по-високи приходи от косвени и преки данъци, допълнен и от по-добра събираемост, позволява това. В такъв случай обаче, защо не бъдат ограничени разходите на правителството така, че икономическият растеж да облагодетелства гражданите, вместо да разширява приходната част на бюджета?
Такова решение би изисквало излизане от рутината на политическия живот и нов поглед върху икономиката на страната. Във втория си бюджет като финансов минисът обаче, Владислав Горанов не дава знак, че е склонен на нито едно от двете.
