ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Ще започна с малко лингвистика. Първоначалното значение на думата „изкуство“ с латинския корен ars, artis е «сръчност, занаят, техническо умение“, но също и « подход, хитрост, начин на поведение ». Едва много по-късно се появява съвременната трактовка на думата като «създаване на произведение». А думата canard се превежда като патица, но има и разговорното значение „вестник“, „неблагозвучие“, „измислица“. Le Canard enchaîné е френски седмичник със сатиричен профил. Не ползва реклама, т.е. не зависи от рекламодатели. Издържа се от тиража, които при последните две издания достигна космически висини. И съвсем скоро допринесе за края на кандидата Франсоа Фийон.
Наблюдаваме вече в продължение на повече от една седмица преобръщането на френския политически пейзаж.
Всички вече чухме, че „Окованата патица“ е публикувал данни за фантастичната заплата на съпругата на десния кандидат-президент Франсоа Фийон като негова парламентарна асистентка, когато е бил депутат и сенатор. Впоследствие вестникът добави разкрития за солидните хонорари на две от децата му и като капак – на 2 февруари обществената телевизия Франс2 показа откъс от интервю за британска медия на Пенелоп Фийон, вече съпруга на премиер. Азбучна грешка – мадам Фийон отива на интервюто сама, непридружена от медиен съветник. По време на въпросното интервю тя заявява, че не се интересува от политика, не се меси и не подпомага съпруга си по никакъв начин. Всъщност към тази дата – май 2007, тя вече шест години е отчитана като парламентарна асистентка и се е разписала срещу солидната сума от 831 440 евро, т.е. за месечно възнаграждение от повече от десет хиляди евро (бруто). Освен, че попадна в числото на другите френски държавници, потънали във финансови и корупционни афери, Фийон загуби най-важната си претенция, заради която беше избран от привържениците си – своята почтеност.
По-лошо. Интервюто затвърди подозрението, че мадам Фийон не е знаела за щедро платените си трудови ангажименти. Тя казва: “Не съм му помощничка. Не се меся в политиката. Записах се в университета. Така ще имам някаква работа.“ « Verba volant scripta manent » (Думите отлитат, записаното (в Мрежата) остава) – тази римска сентенция е забравил образованият Фийон и никой не му я е припомнил. Защо?
Защото е още по-лошо. Оказва се, че най-близкият кръг на кандидат-президента, т.е. хората които трябва да изведат кампанията му до дверите на Елисейския дворец, също са били в пълно неведение. Тези, които му пишат речите, обмислят вариантите на телевизионните дебати, подготвят отговорите на въпросите-уловки и ударите „под кръста“. Не им е казал. Непонятно е. Вероятно е свързано с характерови особености на един недоверчив, затворен и самоуверен човек. До сега е успявал сам.
От обърканите и противоречащи си обяснения, които дава на избирателите, се вижда отсъствието на стратегия, даже на здрав смисъл и опит да спечели изгубеното доверие. Хората виждат само един сребролюбец, който ги е излъгал за своята почтеност. Френският републиканец, а по душа истински монархист, принципно приема, че управляващите имат привилегии. Това не е англо-саксонската култура. Шокирани са, обаче, от размера на сумите.
Тук стигаме до изкуството на комуникацията. На световната сцена видяхме блестящия комуникатор Обама с умения, които на два пъти го изведоха на върха. Наскоро изгря “царят на Интернета“ – Доналд Тръмп. Спечели и Джъстин Трюдо, които успя да накара цяла Канада да се влюби в него.
Който подцени силата на медиите или просто е лишен от комуникационни таланти – губи. Като Хилари Клинтън или Джеймс Камерън, които нито успяха да убедят, нито да станат симпатични на публиката. И оставиха вкуса на нещо остаряло, извън императивите на времето и доста отдалечено от тежненията на електората.
В началото на 60-те години, заедно с популяризирането на телевизията, политическите PR (или Spin Doctors) в Съединените щати започват да аранжират политическата комуникация като основна стратегия във всяка политическа дейност. Те въвеждат понятия като имидж, харизма, разработват големите формати, като партийните митинги и телевизионните дебати. За тези капитални срещи се изготвят сценарии, сценографии и се контролират до крайност и нищо да се остави на случайността. По-късно тази тенденция пристига и се настанява трайно в Европа.
Първото и същностно предназначение на политическата комуникация е избиране на съответния кандидат. Ако тази задача не е изпълнена – тя губи своя смисъл. За постигането й, следва така да се работи върху образа на кандидата така, че той да се появи в живота на гражданите. Да се реализира стратегия на разказвач, който представя една история – историята на кандидата, която да докосне избирателите, да събуди техни спомени или да ги накара да осъзнаят, че има много общи неща между тях и кандидата.
В политиката, имиджът е основен, но недостатъчен за успеха на политическата игра. Трябва да е подплатен от послание и тук отново откриваме ролята на политическия PR, който следва да изготви това послание и да осигури успешното му разпространение.
Днес посланието на Фийон изчезна, заглушено от финансовия скандал. Той не комуникира правилно, не е намерил правилния тон, формулировка на извинение или обещание, че „вече няма да се прави така“. Времето тече толкова бързо, избирателите го напускат, вече е на трета позиция, с опасност да бъде задминат дори от социалиста Амон.
А на този, който е измислил и осъществил „Пенелоп-гейт“, избрал е стратегически точен момент и медиен носител, можем да пишем „отличен+“ в дисциплината комуникационно майсторство.
П.П. Като редови наблюдател и обикновен българин се питам, как в този контекст да интерпретираме квалификацията „България е най-корумпираната държава в Европа“, с която тъй често ни представят „най-първите демокрации от Стара Европа“?
[1] Буквален превод на името на френския седмичник „Le Canard enchaîné“.
