Защо няма да гласувам и на тези избори

Щом наближат избори и финансираните чрез държавата (от нас данъкоплатците) изяви на партиите запълнят ефирите и страниците на медиите, от сън се събуждат рационално невежите гласоподаватели и започват да търсят своята опция пред урните.

Малко по-рано хора, като мен и колегите ми в БЛО и ЕКИП, както и други в политическия Фейсбук балон, вече са се подготвили – излезли с кандидатури в „малките градски партии“ или пък със свои позиции, анализи и оценки по програмите и обещанията на бъдещите народни представители. Няколко примера можете да видите: ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и най-вече ТУК.

И въпреки напредъка, който виждам при защитата на двете най-важни политически теми – пазарна икономика[1] и лична свобода – оставам на позицията си от миналите избори.

Оптималното поведение от практична и от морална гледна точка е – да не се гласува. Ето защо:

Нямам желание да легитимирам неморална система– колкото и по-добра да е парламентарната република с демократични избори от олигархичната диктатура на БКП, тя все пак води до това гласуващи малцинства да назначават политически клики, властващи със сила над живота на всички ни.

Не, аз „обществен договор“ не съм подписвал. Не съм дал съгласието си за това почти половината ми доходи да бъдат взимани насила. Не желая бюрократи или депутати да ми казват какво да правя с тялото, времето, парите си.

Не смятам имплицитно да давам съгласие за всичко това с гласа си.

Както добре казва Адриан Николов тук: „гласуването представлява активна подкрепа на съществуващата в момента система на легализирано насилие и законен грабеж“

Изпълнявам гражданския си дълг – гражданите (за разлика от данъчния добитък) са свободни (и въоръжени) хора.  Дългът на един гражданин не е да плаща данъци или да легитимира чужда власт върху своите живот, свобода и преследване на щастие.

Гражданският дълг е самовъзприетото разбиране, че за личната свобода, както и тази на събратята и посестримите ни, някой трябва да се застъпи.

Не че това не може да стане и пред урните, начини за постигане на желаното може да има най-различни. Гласуването може да е стратегия, но не и олицетворени на  гражданския дълг.

Бях прав, като не гласувах миналия път – не успях да запазя скрийншоти от предишната предизборна кампания, когато Реформаторският блок беше „модерният спасител“. Очакваха ни реформи, дясна политика, ум и красота. Приятели с пяна на уста ми обясняваха, че „давам рамо на комунистите“, защото не подкрепям коалицията на трикчетата.

Днес наследството е ясно – едно абсолютно нищо. Ако внимателно проверим, ще вземе да се окаже, че идеите тип „данък вредни храни“ са повече от положителните, излезли от „реформаторите“.

Изобщо стратегията да се подкрепя по-малкото зло не е особено продуктивна, така просто го стимулираш да си остава…зло. По същия начин, докато гласуваме за партии, които просто се наричат десни (или либерални), но всъщност са някаква разцветка на социализма, единствените предложения в политиката ще бъдат повече данъци и повече бюрократщина.

На тези избори „партията спасителка“ на фейсбук интелигенцията е друга, която за разлика от новоформатните РБ+Глас Народен, дори малко не се е поучила от грешките на предната кампания.

Няма да ми мине толкова лесно от задължителното гласуване – въвеждането на задължително гласуване беше директна обида, ако не и провокация, от страна на политическата класа към свободните граждани.

В нея не участваха само класическите „лоши“ като БСП и Патреотите. Немалка част от умно-красивите жълтопаветници подкрепяха насилствения вот, защото искаха да постигат някакви свои политически цели или да продадат парламентарния си глас за прокарването на нещо по-важно за интересите им при следващо препитване в зала.

Не е случайно, че Либертарианското общество беше доста самотно, докато водеше кампанията си #ВотБезХомот – срещу задължителното гласуване.

[1] Например в икономическата програма на Реформаторски блок – 2 и Глас Народен

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!