ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Явор Ганчев
Настоящият коментар представлява анализ на програмата на правителството в сферата на образованието за периода 2017-2021 г., публикувана на 02.08.2017 г. на сайта на Министерски съвет тук.
Слага се знак на равенство между престой в училище и получаване на образование
Едни от първите мерки, които се реализират (340 и 341), са насочени към по-продължително и по-ранно обхващане на всички деца в системата. Въпреки че изследванията на PISA показват резултата именно от престоя в училище (над 40% функционална неграмотност сред 15 годишните ученици), мерките са насочени не към доказано провалената система, а извън нея – към нейните потребители. Ранната и продължителна институционализация обаче не само че няма да поправи работата на системата, и, противно на твърдяните социални ползи, има доказано увреждащо влияние върху развитието на децата.
Необходима е децентрализация на системата, а стъпки към такава изцяло липсват
Като основен фактор за качеството на образователната услуга са изведени учителите в самото описание на приоритета. Проблемът е, че за да стане образователната услуга качествена – тоест, подходяща за разнообразните си клиенти (в момента тя е предназначена за несъществуващ среден ученик) и адекватна на развитието на обществото и бизнеса – са нужни мерки за децентрализация на управлението, отказ от фиксираното учебно съдържание и автономия на учещите общности. Причината да няма подобни неща в програмата е, че на практика това означава овластяване на родителите, учителите и учениците по отношение на решенията за поставяне и следване на цели в образованието (реална педагогическа и икономическа автономия), за сметка на властта на МОН да определя кой какво ще учи и как ще се харчат парите за това. Това е твърде висока цена за реформа, която правителството не е склонно да плати.
Нежеланието за промяна на авторитарния модел на управление върви в комбинация с тревожещо невежество по отношение на елементарни педагогически и психологически въпроси – например мярка 346 говори за постигане на функционална грамотност чрез учебно съдържание по предмети.
Способността за разбиране (т.е функционалната грамотност), обаче, не е резултат от достъп до (правилната) информация. Тя е резултат от опит, натрупан с участие в реални житейски дейности, които имат смисъл за участниците и им носят полза.
За съжаление такива дейности в българското училище не може да се извършват по регламент, защото за това е нужна автономия – всеки да избира и да организира своите дейности. Едни висококвалифицирани и много добре платени учители не са достатъчни за това, ако всичко, което могат и са длъжни да правят, е да следват образователните цели на МОН, а не конкретните образователни нужди на реалните си ученици.
Идеологизирането на образованието вреди на неговото качество
Според програмата, образователната система има идеологическа функция – да възпитава родолюбие и да бъде крепител на българската национална идентичност (цели 97 и 98). За съжаление идеологията в образованието само влошава бездруго ниското качество на образователната услуга. Въпреки че мнозина се чувстват комфортно с държава, която чрез училищната система е узурпирала отговорността на родителите и семейството за възпитанието и образованието на децата, в образованието липсват качество, родолюбие и идентичност тъкмо заради подобно узурпиране в течение на десетилетия. Дори няма да зачекваме действителната цел на тази идеологическа функция – да възпитава подчинение спрямо властта, маскирано зад родолюбие и национална гордост. От тази злоупотреба страдат тъкмо националната гордост и родолюбието, което личи от отношението към всичко българско у младите. Но да се опитва да решава проблеми със същите инструменти, които са ги причинили, не е патент само на българската държава.
Програмата цели да запази държавния монопол в сектора, а не да подобри качеството
В обобщение, в програмата и в първите дейности по изпълнението й личи неразбиране на същността на образованието като право, гарантирано от Конституцията и игнориране на международните ангажименти на държавата спрямо признаването, пазенето и подпомагането на правото на образование. Личи грижа за запазване на държавния монопол в управлението на сектора, за възможните мерки за поддържане на социалната функция на системата, в която работят над 120 000 гласоподаватели (мярка 339, за удвояване на заплатите на учителите) и, за съжаление, с акцент върху репресивни действия за осигуряване на подчинение от страна на потребителите на услугата. Тази политика не е насочена към реформи, а към утвърждаване на статуквото, и следователно няма да доведе до разрешаване на известните проблеми.
В програмата родителите са споменати два пъти, а автономията или самоуправлението – нула пъти. На този фон мярка 345 за “подкрепа за личностно развитие на всяко дете и ученик” разбираемо съдържа само дейности по осигуряване на ресурси, но не и по осигуряване на възможности за автономно управление на наличните ресурси. Гражданско образование и обучение в предприемачество в контекста на система, управлявана авторитарно, е просто тъп виц, а идеята за обслужване на нуждите от кадри за бизнеса през система за образование, която се управлява планово, е утопия. Затова и услугата, предоставяна от системата, ще продължава да не носи смисъл и ползи на потребителите си, а семействата, които не са съгласни да се откажат от отговорността за образованието на децата си, ще продължават да намират решения извън системата.
