Месечен макроикономически монитор: Рекорден за последните години растеж на промишлеността

Акценти:
– Рекордни за последните няколко години нива на растеж при производството и износа в промишлеността
– През март индексът на строителното производство расте за първи път от декември 2015 г.
– Растежът в търговията на дребно рязко се ускорява и достига двуцифрено ниво
– Инфлацията на производствените цени отслабва, но се ускорява при потребителските

Резюме:
В това издание на нашия макроикономически монитор (можете да прочетете предишното тук) избрахме първо да обърнем внимание и да акцентираме върху развитията в промишления сектор. През март месец според данните на НСИ в страната е отчетен невиждан от преди кризата растеж на промишлеността, както при производството, така и при оборота, конкретно на външния пазар. Същевременно, положителните развития в търговията на дребно продължават и растежът там се ускорява с над 3 процентни пункта и достига двуцифрени нива за първи път от началото на 2015 г.

Инфлацията на производствените стоки отслабва през март, което е положително развитие, но тази на потребителските стоки се ускорява за пореден месец. Ако тази тенденция продължи и през следващите няколко месеца това е вероятно да доведе до отслабване на потреблението и по-нисък растеж в търговията на дребно. Бизнес климатът бележи леко подобрение като цяло, като най-положителните прогнози са тези на предприемачите в търговията на дребно.

Рекорден за последните няколко години растеж на промишлеността

След подобрението отчетено през февруари, календарно изгладеният индекс на промишленото производство ускорява своето темпо на растеж и през март и достига 5.95% на годишна база, което е най-високото ниво отчетено от началото на 2013 г. насам. Това ниво на растеж е значително по-високо от средното за ЕС, което е 2.4% през март и така България се нарежда на 9-то място по ниво на растеж на промишлеността, докато през февруари беше на 7-мо. Както виждаме от данните обаче, това изоставане в класацията не се дължи на по-бавно темпо на растеж у нас, а на факта, че ръстът на промишленото производство в други страни членки се ускорява до още по-голяма степен.

Подобрението в растежа на промишлеността през март месец се дължи най-вече на много по-бързото ниво на растеж в преработващата промишленост, което се ускорява с над 4 процентни пункта до 9.93%. Това също е рекордна за последните години стойност – най-високата от началото на 2011 г. насам. Междувременно, растежът в добивната промишленост рязко спада, до 3.72% през март след като достига рекордно за последните три години ниво през февруари. Имайте предвид, че растежът на производството в добивната промишленост е много волатилен и подобни резки вариации не са нищо необичайно.

Източник: НСИ

Що се отнася до строителния сектор, там се забелязва значително подобрение, като март е първият месец от декември 2015 г. насам, през който индексът на строително производство бележи растеж. Това дългоочаквано завръщане към растеж след продължилата цяла една година рецесия на производството в сектора се дължи най-вече на сградното строителство, което нараства с 12.05% на годишна база. Гражданското/инженерно строителство също бележи подобрение, но все още не успява да се завърне към растеж и производството в подсектора пада с 1.58%.

Като цяло обаче тенденцията в строителния сектор през първото тримесечие на 2017 г. е силно позитивна и това се дължи основно на два фактора. Първо, няма как да не споменем значителното влияние на базовия ефект, дължащ се на силния спад в производството в началото на 2016 г. Поради това, че годишната база за сравнение е толкова ниска, динамиката на производството в сектора в началото на тази година изглежда по-висока, отколкото всъщност е. Другият фактор разбира се е подновяването на финансирането по европроекти и програми, което беше забавено през 2016 г. и доведе до свиването на производството в сектора.

Износът на промишления сектор расте с най-висок темп от 2011 г. насам

Източник: НСИ

Промишленият оборот, подобно на производството, бележи поредното подобрение през март, като ускорява своето темпо на растеж с близо 5 процентни пункта до 15.15% на годишна база. Това се дължи най-вече на значително по-висок растеж на оборота във преработващата промишленост, докато този в добивната се забавя. Логично развитие, предвид динамиката на производството в тези сектори през същия месец.

Що се отнася до географското разпределение на оборота, то той нараства най-значително във външния пазар и отбелязва 34.76% ръст през март, достигайки най-високото ниво от началото 2011 г. насам, отново подобно на динамиката в производството. Ръста на оборота във вътрешния пазар обаче се забавя с над 1 процентен пункт до 2.21%. Това е индикация че износа, а не вътрешното търсене е основният двигател на по-високият растеж в промишления оборот и производство.

Най-големият пазар за Български износ е Германия, а страната ни изнася основно промишлени продукти. Последните данни за Германия показаха изключителен скок във вноса и това по-високо търсене на немския пазар вероятно е основният фактор зад сериозният скок в промишленият ни оборот във външния пазар.

Растежът в търговията на дребно продължава да се ускорява

Обръщайки поглед към търговията на дребно забелязваме значително подобрение в нивото на растеж. Ръста на календарно изгладения индекс на търговията на дребно без автомобили, мотоциклети и горива сериозно се ускорява с над 3.5 процентни пункта и достига 10.82% през март месец. Това ниво на растеж у нас за пореден път е над средното за ЕС, което е било 2.7% през същия месец. Освен това, България успява да се изкачи в класацията и през март месец растежът на търговията на дребно без автомобили, мотоциклети и горива у нас е най-високият за целия ЕС. Като цяло първото тримесечие на 2017 г. се отличава като едно от най-добрите първи тримесечия в сектора през последните години.

Източник: НСИ

Търговията на дребно с нехранителни стоки включително горива също значително ускорява своето темпо на растеж на годишна база и то достига 5.35% през март, а темпото на растеж на търговията с нехранителни стоки без горива се ускорява с над 5 процентни пункта и достига 13.64%. И двете стойности са над съответните средни за ЕС нива и бележат сериозно увеличение от по-бавните темпове на растеж отчетени през февруари. Конкретно що се отнася то търговията на дребно с нехранителни стоки без горива, то растежът в тази категория стоки достига най-високото си ниво от декември 2013 г. насам. Същевременно, търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия също расте с по-високи темпове през март месец (с около 0.8 процентни пункта) и достига 7.30%.

По-подробната разбивка на НСИ показва, че през март търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника се завръща като най-оборотната категория стоки, след като нейните продажби нарастват с 20.5% на годишна база. При останалите категории стоки също се забелязва растеж в оборота, единствено с изключение на търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, която намалява с 12.5%.

Инфлацията в производствените стоки отслабва, тази в потребителските се увеличава

След като достигна рекордни за последните четири години нива, инфлацията на цените на производствените стоки на годишна база най-накрая забави своето темпо до 4.09% през март от 5.87% през февруари. Същевременно обаче, инфлацията в цените на потребителските стоки продължи да се ускорява и достига 2.59% през април. Въпреки тази противоположна динамика, инфлацията какво в цените на потребителските така и на производствените стоки у нас остава по-висока от средната за ЕС, продължавайки тенденцията, която започна в края на 2016 г.

Спадът в нивото на инфлация на цените на стоките на производителите в промишлеността през март се дължи на рязък спад в ръста на цените в добивната промишленост и по-умерен такъв при цените на преработващата промишленост. Инфлацията в добивната промишленост е 12.49% през март, което е с почти 8 процентни пункта по-ниско от нивото през февруари, а тази в преработващата е 5.67%, като е била 8.20% през февруари. Инфлацията на цените на продуктите за междинно потребление също отслабва, както и тази в цените на енергийни и инвестиционни продукти.

Източник: НСИ, БНБ

При потребителските стоки обаче динамиката е доста по-различна. Най-голям принос за по-високото цялостно ниво на потребителска инфлация през април имат хранителните стоки, чиято ценова инфлация нараства с близо 1 процентен пункт до 4.90% на годишна база. Цените на нехранителните стоки обаче нарастват с 2.68% през април, което е леко по-бавен темп от отчетените през март 2.88%. Най-висока продължава да е инфлацията в цените на транспорта, която се ускорява до 8.32% през април. В рамките на периода януари-април инфлацията в транспортните цени се ускори от 2.18% до сегашното ниво, което е най-рязкото ускорение в темпа на инфлация, от която и да е категория стоки. Това ускорение в нивото на потребителската инфлация през април е логично в контекста на стремглавият растеж в търговията на дребно през март, който се ускорява с 3 процентни пункта.

Трябва да се отбележи и че дефлацията в сектора на услугите най-накрая започва да отслабва и то значително, като през април месец е едва 0.05%, в сравнение с 1.51% през март. Това беше единственият от големите сектори където цените продължиха да падат въпреки рязкото ускорение в инфлацията в периода декември-март. С това рязко забавяне на дефлацията в този сектор през април е много вероятно през следващия месец най-накрая да видим инфлация и в него.

По отношение на кредитирането там през март месец се забелязва продължение на тенденцията от предишните четири месеца. Растежът на отпуснатия кредит се ускорява и достига 3.33%. Най-голям принос за това този път има кредитирането към нефинансовите предприятия, което се ускорява до 2.54% от 1.85% през февруари. Междувременно, кредитирането към домакинствата бележи съвсем леко ускорение в своя растеж и достига 4.65% на годишна база. Потребителското кредитиране продължава да расте с по-бързи темпове от жилищното. През март тези два типа кредит към домакинствата нарастват респективно с 3.30% и 2.38%.

Ускорението в кредитирането към нефинансовите предприятия е вероятно да окаже натиск върху цените на производствените стоки през следващия месец, което може да доведе до по-висока инфлация в промишления сектор. Високият ръст в кредитирането към домакинствата и конкретно потребителският кредит през последните няколко месеца, много вероятно е основен фактор върху за по-високият растеж в оборота на търговията на дребно и цените на потребителските стоки.

Фактът, че инфлацията в цените на производствените стоки се забавя е положително развитие за промишления сектор. Както сме споменавали в предишните издания на макроикономическия монитор, прекалено високи нива на инфлация на производствените стоки могат да доведат до твърде висок скок в разходите на производителите, което би могло да доведе до съкращения, а в най-лошият случай – фалити. Що се отнася до ускорението в потребителската инфлация, ако тенденцията продължи, то тя би могло постепенно да доведе до отслабване на потреблението и съответно по-нисък растеж в оборота на търговията на дребно.

Бизнес климатът бележи умерено подобрение

Състоянието на стопанската конюнктура като цяло се подобрява през април. Бизнес климатът е по-висок във всички сектори с изключение на промишлеността, като най-същественото подобрение се забелязва в търговията на дребно.

Източник: НСИ

Индексът на бизнес климата в търговията на дребно се покачва с 2.1 пункта основно поради подобрени очаквания на търговците за бизнес състоянието на предприятията им през следващите шест месеца. Прогнозите на предприемачите в сектора относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците също продължават да са оптимистични, като същевременно не се очакват повишения в продажните цени на месечна база през следвашите три месеца. Като най-рискови фактори пред развитието на предприятията в сектора се изтъкват недостатъчното търсене, несигурната икономическа среда и високото ниво на конкуренция.

В промишления сектор индексът на бизнес климата спада съвсем леко, основно поради по-умерени очаквания за нивата на производствена активност през следващите три месеца. Поради тези по-умерени очаквания е логично да предположим, че рекордните нива на растеж на промишлеността отчетени през март най-вероятно няма да се ускорят и дори ще отслабнат. И тук, както при търговията на дребно, според предприемачите несигурната икономическа среда е водещ рисков фактор пред развитието на предприятията в сектора. На второ място се нарежда недостигът на работна сила, чиито отрицателен ефект върху развитието на сектора се засилва през последния месец (април), според анкетата на НСИ.

Що се отнася до строителството, там забелязваме поредното очаквано подобрение в бизнес климата, поради по-благоприятни очаквания за бъдещото бизнес състояние на предприятията. Прогнозите по отношение на строителната активност също остават оптимистични. Тези позитивни очаквания до голяма степен се дължат на факта, че производственият график е осигурен с договори за по-голям период от време в сравнение с три месеца по-рано. И тук както и в другите сектори несигурната икономическа среда се вижда като основен риск пред растежа, и недостига на работна сила също засилва своето отрицателно влияние през април, подобно на ситуацията в промишлеността.

В сектора на услуги бизнес климатът се подобрява съвсем леко, основно поради по-висока оценка за настоящата тенденция в търсенето на услуги. Въпреки това обаче, очакванията на предприемачите в сектора за следващите три месеца са по-резервирани от преди. Като цяло в сектора се очаква запазване на нивото на продажните цени през следващите три месеца.

Източник на заглавното изображение: Google