ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Все повече хора осъзнават неефективността на обучението, предлагано от държавните училища. Най-очевидният знак за това е нарастващият брой на младежите, които плащат за частни уроци.1 И учениците, и родителите им виждат, че е невъзможно да се получи качествена подготовка по даден предмет само със заниманията в училище. Желанието на управниците да подобрят образователната система е видимо, но адекватни реформи така и не се случват, а за да си вършат добре работата, учителите са принудени непрекъснато да се борят с неефективната система.
Мария Неева
В същото време,широкоразпространени си остават обаче заблудите за алтернативата на държавното школо – много хора, например, мислят, че частното образование е само за определени хора, отличаващи се със специално обществено положение и сравнително високи доходи. Всъщност има много примери за съществуването на частни училища за бедните. Едно изследване на J. TOOLEY и P. DIXON от 2005 година се занимава с развитието на частното наред с безплатното държавно образование в едни от най-бедните райони на света – Индия, Гана, Нигерия, Кения.
Проучването показва, че повечето учащи в най-бедните кътчета на планетата посещават частни училища. В Гана, област Га (беден район около столицата Акра), само 25% от излседваните 779 училища са държавни и 64% от децата учат в частни училища. В останалите страни, включени в излседването, тенденцията е подобна. Таксите в тези училища са ниски и варират в зависимост от това дали са признати от държавата, като в лицензираните се плаща повече. Например в Индия, областта Хайдарабад, таксите в признато училище са $2.20 на месец, докато в непризнато са $1.57 на месец, като за най-бедните таксите са или по-ниски, или обучението им е безплатно.2
Изследването разглежда и други митологеми за частното образование. Дори в най-бедните райони родителите са готови да дадат част от малкото, което имат, за да изпратят децата си в добро частно училище, като тази тенденция не е от скоро. Противно на общоприетото мнение някои от частните училища са съществували доста преди да има безплатно държавно образование в тези държави. Като основен мотив за въвеждането на държавно образование в определени региони е посочено повишаването на броя деца, редовно посещаващи училище. Резултатите обаче се оказват далеч от намеренията. Част от децата се записват в държавни училища само защото е безплатно, но като цяло броят на учещите (общо в частни и държавни училища) намалява.
Това, че образованието е безплатно, рядко е стимул за някой, който не оценява получаването на образование. Родители, които и преди въвеждането на държавно образование не са изпращали децата си на училище, няма да започнат да го правят само защото е безплатно. Някои родители решават да запишат децата си, които досега били в частно учлище, в държавно, така повече деца са в класната стая по едно и също време и качеството на полученото образование значително пада. Известно време след наплива към държавните училища се наблюдава движение обратно към частните.
Интересно е каква е причината при наличие на безплатно държавно образование, тези изключително бедни хора да предпочитат частното обучение срещу заплащане? Разбира се, качеството. Един от родителите обобщава ситуацията така: „Ако отидеш на пазара за плодове и зеленчуци и ти ги дадат безплатно, те ще са развалени. Ако искаш пресни, трябва да платиш за тях.“ Въпрос на личен избор е дали предпочиташ детето ти да посещава безплатно училище с почти нулев положителен резултат, или да платиш, за да му предоставиш възможност да получи добро образование.
Трябва да се направи уточнението, че „добро“ образование е субективно определение. Доброто образование за един човек не винаги съответства на нечия друга представа за такова. В случая това определение се използва, защото частните училища в тези бедни райони предлагат голямо разнообразие. Обособени са училища, обслужващи различните религиозни групи, култури, езици, философии, подход при обучението. Така родителите имат много възможности при избора на най-доброто за своите деца, спрямо специфичните им особености.
За една по-обективна оценка при проучването на J. TOOLEY и P. DIXON са съставени въпросници за учениците в различните региони, които да оценят знанията им в основни направления – математика, английски език и още един предмет в зависимост от региона и училището. Оказва се, че децата, които посещават частни училища, имат значително по-високи резултати. Но за родителите не е необходимо да видят резултати от тест, за да преценят къде да заведат децата си, достатъчно е да погледнат в претъпканите класни стаи в държавните училища и в празните тетрадки, с които се връщат учениците от там. Освен че частните училища имат по-добри резултати, те постигат това при доста по-ниска цена в сравнение с държавните. В Кения например средната месечна заплата на учителите в държавните училища е $155 в сравнение с $52 в частните училища.
Има още какво да се желае, за да могат повече деца редовно да посещават училище и да се повиши качеството, но самият факт, че вече съществуват частни училища, които се стремят да обслужат колкото се може по-добре населението, е обнадеждаващ. Не винаги повечето средства, отделяни за образование през държавния бюджет, повишават качеството и не винаги държавата може да осигури най-подходящото образование за всеки. Примерът от тези най-бедни райони е достатъчно показателен, че хората сами знаят кое е най-добро за тях и могат да си го осигурят.
1 Националното представително проучване „Българската младеж 2013″ на НЦИОМ показва, че относителният дял на младите хора, които са плащали за частни уроци, се повишава от 41% през 2010 г. на 46% през 2013 г.
2 http://object.cato.org/sites/cato.org/files/pubs/pdf/tooley.pdf
