ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Стефан Кичев
По време на президентската кампания на Доналд Тръмп миналата година станахме свидетели на едно ново явление в американската политическа култура, което чрез интернет до някаква степен се пренесе и в Европа. И което, според доста анализатори имаше ключова заслуга за победата на вече настоящия президент на САЩ.
Какво представлява алт-райт движението?
Това явление представляваше една широка маса от привърженици, както и интелектуални лидери, които кампанираха в полза на Тръмп най-вече по социалните мрежи, както и наскоро започнаха да осъществяват и политически митинги. Те всички са съюзени от разновиден брой ценности, но в корена на проблема лежи убеждението, че белите хора като колективна група губи своето влияние в западното общество. Често това убеждение лежи върху предпоставки, които могат да се определят като расистки.
Движението получи своето име от медииите– алт-райт (alt-right), което е кратко за „алтернативното дясно“ (alternative right). Напоследък много се говори за алт-райта (особено в контекста на скорошните размирици в Шарлотсвил) и най-вече се излага и дълбоко критикува единствено социалният аспект на идеологията т.е. расовите предубедености, които се набиват на очи и му придават грозен и тесногръд облик.
Алт-райтът би могъл да се нарече нацизъм, но тези, които го наричат така, забравят, че тази дума носи със себе си повече съдържание от това, което те в повечето случаи си представят – единствено расисткия елемент. Нацизъм е съкратена версия на „национал-социализъм“, в която втора част на думата се заявява икономическата теория на въпросната идеология.
Нацизмът не е само расова, но и икономическа идеология
Бихме могли да поспорим кой е най-важният аспект на дадена идеология, но със сигурност може да се стигне до съгласие, че икономическата теория заема доста голяма част и е от жизнено важно значение. Рядко се намира критика на икономическата теория на нацистите, тъй като ако се изложи в детайл очебийно ще се видят приликите с доста от днешните социалистически партии. Ярък пример е лейбъристката партия в Англия под лидерството на крайно левия Джереми Корбин.
Хитлер, също като Корбин, е искал да национализира главни отрасли на икономиката и да държи банкирането под национален контрол. Държавно-гарантирано здравеопазване и образование също се забелязват в икономическата програма на немската работническа партия (NSDAP). Все политики, които в наши дни перманентно присъстват в политическата програма на почти всяка една лява партия навсякъде по света, включително Демократичната партия в САЩ.
На всичко това разбира се е придаден и расистки нюанс чрез арийската расова теория и нейното безмилостно опредметяване в мракобесни закони, които са пращали милиони невинни хора по затворите и лагерите на нацистката държава. Но двата аспекта на дадена идеологията са силно преплетени един с друг, и това е от решаващо значение; дори може да се каже, че една идеология в целия си вид представлява умелата практична симбиоза – опредметяване чрез закони – на политическата й философия и икономическата теория.
Нацизмът е форма на тоталитарен социализъм
Диктаторският похват в управлението на нацистите, както и варварските им саморазправи с техни опоненти и критици, не са бил причинени единствено от факта, че те са били расисти – подобни държавни своеволия вървят ръка за ръка със социалистическо заграбване на собственост.
От същата вяра от която извира твърдението и отношението на държавата спрямо гражданина според нацистите т.е. тотално подчинение на държавата, което всъщност позволява за есеските своеволия над малцинствените групи, извира и увереността, че държавният апарат, оглавен от далновиден всемогъщ плановик може да се разпорежда и разпределя вашата собственост по-добре от вас самите. По същия начин по който принципът на индивидуалната свобода е неразривно свързван с правото на частна собственост, т.е. как ти се разпореждаш със своята личност и решаваш да се изразяваш е толкова твое право, колкото и правото свободно да разполагаш с тези привилегии спрямо своята собственост.
Диктаторският похват в управлението на нацистите, както и варварските им саморазправи с техни опоненти и критици, не са бил причинени единствено от факта, че те са били расисти – подобни държавни своеволия вървят ръка за ръка със социалистическо заграбване на собственост. В действителност връзката между двата манталитета – идеята, че ти имаш правото и способността да се разпореждаш с чуждата собственост по-добре от другите, и идеята, че ти и твоята раса/етническа група превъзхождат останалите по рождение – е очевидна.
Алт-райта или алтернативното дясно е опасна, престъпна и колективистка идеология, която доста наподобява нацизма, не просто защото реториката им е изпълнена от расистки сентенции; а защото на по-фундаментално ниво споделят социалистическия възглед за ролята на държавата, който винаги е подплатен с насилие спрямо колективните врагове на икономически онеправданата класа (или раса).
Свързана литература:
Желю Желев – Фашизмът
Jared Taylor – White Identity: Racial Consciousness in the 21st Century
Hans Herman Hoppe – Theory of Socialism and Capitalism
Henry D. Aiken – The Age of Ideology
Никаква логика в статията. Все едно расизъм в дясна идеология не може да има. Точно десни са всичките нацита от забележи – юнайт дъ райт, които крещят против левите и развяват жълто-черни знамена. Да не говорим, че 90% от БЛО са тръмп алт-райт фен бойс.
Цялото това словоблудство е, за да се изкара, че олтрайтърите не са либертанианци. Факт чек – много от тях се обявяват за такива, което не ги спира и да са почитатели на Хитлер. Колкото до историческите факти, Хитлер обявява социализмът и комунизмът за основни свои врагове, а икономически подкрепя частния капитал, най-вече едрия.
Хитлер сам е казвал, че най-добрата черта на икономическата програма на НСДАП е, че няма икономическа програма. Национализацията е насочена единствено към евреите. Да, не е бил либертарианец, ама то не е и нужно, нали?
Либертарианците сте странни хора. Едновременно се имате за патриоти и сте консервативни, а в същото време сте за нулева роля на държавата. Е, как може да има силна държава, без тя да има правомощия? Без да ограничава монополното положение на такива като Лукойл? Без да събира данъци, с които да държи обектите и субектите на националната сигурност като армия, полиция, администрация, образователна, здравна система и т.н.? Как можеш да си ориентиран към националното, а в същото време държавата ти да няма инструментариум, чрез който да съблюдава националния интерес? Съжалявам, но това са пълни абсурди.
Аз съм десен човек, тотален антикомунист, патриот, консервативен, но именно заради това съм и против крайния пазар. Не живеем в джунглата, сори. Има причина да се родя бял, синеок, българин, християнин. Традициите трябва да бъдат уважавани и да се постига баланс между тях и прогреса. Всеки е равен единствено пред закона, но и всеки заслужава шанс.