ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
На 1 Октомври 1888г. е основан Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
Идеята за университета се заражда още осем години по-рано, през 1880 г., когато Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, който предвижда създаването на българско висше училище, което да приема завършилите гимназиално обучение. Обаче чак през 1887 г. е издадена наредба за откриване на висш педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София и тогава е планирано единствено функционирането на историко-филологическо отделение.
Първоначалното име на учреждението е Висш педагогически курс към Софийската мъжка гимназия. Първоначалният преподавателски състав наброява седем души, а в курса са записани 43 студенти, отличници от различни гимназии. След доброто начало на висшия курс, на 08.12.1888 г. Народното събрание решава да го преобразува във висше училище, което през 1904 г. се преименува на университет.
Впоследствие започват лекции по физика, математика, право, педагогика, славянска филология, история и стари и нови езици, а на студентите се предлагат стипендии в размер на 720 лева.
За първи ректор на 29.01.1889 г. е избран българският езиковед Александър Теодоров-Балан, а филантропите Евлоги и Христо Георгиеви даряват 6 милиона златни лева и парцел земя в центъра на София за построяването на сградата на Ректората, в която университетът се помещава и до днес.
„…неизвестността за учениците, колко години ще следват в курса, при какъв изпит ще свършват учението и с какви права ще има да се ползуват подир в държавата – всичко това тежеше върху вървежа на Висшия педагогически курс и върху оценката, що му предстоеше да си спечели в средата на българската младеж и общество. И все пак не липсуваше ни у преподаватели, ни у ученици вяра в бъдещето на курса и ревност към неговия непредък.“
– Александър Тодоров, Извод из отчета на Висшето училище за 1902/3 учебна година.
Тази статия е първа част от новата рубрика на ЕКИП „Дневник на човешкото действие“, в рамките на която ще отбелязваме най-значимите събития и личности от историята – както българската, така и световната. Един дневник на развитието на човешката цивилизация и общество до ден днешен и постиженията и личностите, които са го маркирали.
