Какво казва за кризата един български икономист от началото на XX век

Икономиката, пазарът и процесите в тях се определят от човешката природа, която е била, е и ще бъде една и съща.

Асен Христофоров е български либерален икономист, писател и преводач, роден през 1910 г.  Учи първо в Робърт Колидж в Истанбул и след това в прочутото Лондонско училище по икономика (LSE). Когато се завръща в родината, се занимава с научна и преподавателска дейност, докато не бива изгонен от Софийския университет след деветосептемврийския преврат. Прекарва остатъка от живота си, пишейки белетристика и превеждайки английски класици.

Тъй като Христофоров се е занимавал обстойно с конюнктурните (стопански) цикли в икономиката[1], завършва един от научните си трудове с прекрасно описание на обществените процеси, които произлизат от редуването на икономически бумове с рецесии. В неговите „Лекции по теоретическа политическа икономия” има една много интересна обобщителна страница, която съдържа и заключението на цялата монография. Думите, които откриваме там, чудесно се вписват в нашата реалност, сто години след рождението му. Носят и някои интересни поуки.

„…в съзнанието на обикновения гражданин – потребител,посредник или производител – конюнктурният цикъл е свързан с една почти пълна липса на сигурност във връзка с неговата стопанска дейност… Липсата на сигурност, прибавена към съществуващото неравенство в разпределението на благата и свързаното с него неравенство във възможностите, които се откриват пред определени индивиди, придават значително обаяние на всички предложения за изменение на сегашната икономическа система.”[2]

Както беше споменато по-горе, написаното от Христофоров много напомня на днешната ситуацията по света, а и у нас. Икономическият цикъл стигна поредната „неочаквана” рецесия и изплашените хора в унисон с левите интелектуалци обявиха поредния „край на капитализма”.  Старите утопии надигнаха глави и заедно с по-младите си събратя се настаниха по паркове и градинки, за да искат кардинална промяна.

„Отричайки стопанския либерализъм или системата на свободно проявление на стопанската дейност на индивида, обикновеният гражданин подема възгласа за повече държавен интервенционализъм, т.е. за по-голяма намеса на държавата в стопанския живот. Когато интервенционализмът не смогне да разреши крещящите проблеми на стопанската действителност, обикновеният гражданин, който същевременно е и гласоподавател в съвременната демократична държава, подема повика за повече дирижизъм, или за направляване на стопанството от страна на държавата.”

Отново ситуация, която ни е позната и през 21 век.  Едва ли Христофоров някога е подозирал, че „обикновеният гражданин” днес ще иска така страстно повече регулации във финансовия сектор, например, но като възпитаник на университета, в който по същото времее преподавал Хайек, е познавал природата на хората. Защото икономиката, пазарът и процесите в тях се определят от човешката природа, която е била, е и ще бъде една и съща. По-лесното е да прехвърлиш топката, да настояваш държавата да „оправи нещата”, да затвориш очи пред истината, настоявайки грешката да се поправи с нови грешки.

„Разочарован от постигнатите резултати (от държавния дирижизъм бел. авт.), нашият нещастен потребител и гласоподавател възприема антипода на стопанския либерализъм, или идеята за планово стопанство. Логически, обаче, плановото стопанство неизбежно води до една система на колективизъм, или, с други думи, на социализъм, при който изчезват и последните останки от стопанския индивидуализъм на капитализма.”

В този цитат може да се усети привкус на хайековата мисъл или по-точно на написаната през 40-те „Пътят към робството”.  Христофоров, подобно на иконата на Австрийската школа, проследява връзката между вмешателството на държавата и резултиращия от нея марш към социализма. Подчертава склонността на хората да не разпознават ръката на държавата при възникването на стопански кризи, отбелязва и повсеместния стремеж да се стабилизира икономиката с още от това, което я е направило нестабилна – а именно държавното регулиране.

Тук приключвам с цитирането на Христофоров. Дано този път сме по-готови да чуем какво е имал да каже. Може нещата да се получат по-добре.

Did you like it? Take a minute to support the EKIP on Patreon!