Will the interest tax achieve its goals?

The proposal to tax the interest income of individuals was met with disapproval by the majority of citizens.

Borislav Shterev

Предложението за облагане на доходите на физически лица от лихви с данък бе посрещнато с неодобрение от мнозинството граждани. По въпроса се чуха много мнения, но по всичко изглежда, че в този случай правителството няма намерение да се вслуша в общественото мнение. Въвеждането на данъка изглежда сигурно, но ползите от него остават под въпрос.

За лихвите

Преди да разгледаме ефектите от данъка е хубаво да вникнем в същността на самата лихва. По същество това е особен вид доход, който се изплаща на вложителите като компенсация за отказа от текущо потребление. Един от основните икономически постулати е, че хората предпочитат да похарчат определена сума днес, отколкото в даден момент в бъдещето. Лихвата стимулира спестовността и обещава на онези, които се откажат да харчат на момента, да увеличат средствата си в бъдеще. Тя има два елемента:

• Компенсация за претърпените негативни ефекти от инфлацията в периода на отсроченото потребление;
• Компенсация за отказ от текущо потребление, която е в достатъчен размер, за да накара стопанските субекти да държат парите си на влог.

За банките

Банките са основните финансови институции, които приемат депозити срещу периодично изплащане на лихва. В икономиката банките действат като финансов посредник между вложители и инвеститори като събират депозити в замяна на лихва и въз основа на този привлечен капитал предоставят кредити срещу по-висока лихва.  Печалбата им е разликата между лихвите, които изплащат по депозити и лихвите, които получават по кредити. Стопанските субекти извличат полза от намаляването на времето и транзакционните разходи по договаряне между кредитополучатели и депозанти.

Търсеният ефект

Сред основните аргументи на правителството да въведе данък върху лихвите по депозити е стимулирането на потреблението. Ясно е, че с намаляването на дохода от лихви става все по-неизгодно за спестителите да се въздържат от потребление. Спорно е, обаче, каква сума точно ще се влее в икономиката и за колко дълъг период, след като според статистиката по-малко от 10% от населението държи депозити над 20 000 лева. Друг възможен аргумент е, че данъкът върху доходите от лихви на практика не е нов – той съществува и в момента, но се начислява само върху спестяванията на юридическите лица. С предложението на кабинета се изравнява статута им и се пресича популярната досега практика физически лица да внасят суми от името на юридически, за да не плащат данък върху получените лихви.

В същото време правителството изложи съвсем различни аргументи за въвеждането на данъка. Според Симеон Дянков новата мярка ще доведе до приходи в размер на 120 милиона лева, които, както самият той призна по-късно, не са съществени за изпълнението на Бюджет 2013.

Вероятният ефект

Твърде вероятно е големите вложители да се положат усилия да си спестят новия данък, включително като преместят парите си някъде, където данъчната тежест няма да ги застигне. Това ще намали не само приходите в бюджета (което правителството счита за приоритет), но потенциално може да засегне и депозитите в банковата система. Банките разчитат на депозитите, тъй като те са най-достъпния източник на привлечен капитал, при това на най-ниска цена. Парите, държани на депозит, участват в икономиката под формата на инвестиции. Намаляването на депозитната база ще принуди банките да вземат средства от чужбина, по които се плаща по-висока лихва, а това ще се отрази на лихвата по отпусканите кредити и постепенно ще намали инвестициите като цяло. Необходимо е да се спомене, че инвестициите спомагат за възстановяване на икономиката, в същата степен, в която и потреблението.

Митът за „Бурканбанк”

Противниците на новия данък твърдят, че малките спестители масово ще изтеглят парите си от банките и ще ги държат у дома – „в буркани” или „под дюшека”. Това е малко вероятно. В действителност малките вложители имат ограничени възможности да избегнат новия данък, до които едва ли ще прибегнат. Съхраняването на пари извън банката е икономически необосновано, тъй като инфлацията изяжда спестяванията. Така единствен вариант остава потреблението или изнасянето на парите в държава, която не удържа и възстановява данък върху лихвите по депозитите на чуждестранни физически лица. Когато става дума за малките вложители, всички тези опции са малко вероятни ходове, когато става дума.

Политически провал

С оглед предстоящите през 2013 г. парламентарни избори следва да отчетем и политическите аспекти от новия данък. Населението реагира на настоящата икономическа несигурност като увеличава спестяванията, което е видно от месечната статистика на БНБ. Нормално е ходът на правителството, с който се атакуват именно тези запаси, да бъде приет „на нож”. Моментът за въвеждането на новия налог се оказа изключително неподходящ, тъй като всички политически партии вече са навлезли в предизборна кампания и за опозицията стана много лесно да оглави общественото недоволство.

The balance sheet

Към момента е трудно да се даде цялостна оценка на последствията от данъка върху доходите на физически лица от лихви, но преобладава мнението, че ефектът върху бюджета ще бъде минимален. Негативните последствия, макар и преувеличени от опозицията, обаче, не са подценяване и за момента далеч надхвърлят търсените ползи.

Did you like it? Take a minute to support the EKIP on Patreon!