EKIP– Expert Club for Economics and Politics A Different Opinion
През изминалия месец разгледахме производителността на труда в България като един от основните проблеми, възпрепятстващи достигането на т.нар. „европейски стандарти“ на живот (линк). Време е да проследим и причините за липсата на достатъчен растеж в това направление.
Не е изненада, че всъщност решението на проблема се крие в неговия източник. Страната се представя слабо в международните класации според индикаторите, които оказват влияние върху човешкия капитал и бизнес средата или с други думи – конкурентоспособността. Проблемът в нашия случай е, че именно конкурентоспособността до голяма степен се предопределя от производителността на труда. България е все още далеч от най-добрите в Европа, като постига едва 37%, 26% и 15% от резултата на първенеца в Европа съответно по индексите за икономическа свобода на Фрейзър, правене на бизнес на Световната банка и конкурентоспособност на Световния икономически форум[1].
За да определят ключовите фактори, които влияят върху увеличението на производителността на труда и степента им на влияние, от МВФ изследват връзката между този индикатор и 11 макроикономически и институционални фактора[2] от 76 страни, като не се включват изключително бедни икономики и големи производители на петрол[3]. За да определят въздействието и значимостта на тези фактори за България, всеки от тях се представя като разлика между средните нива в ЕС и тези в България.
Резултатите показват, че значимо влияние върху човешкия капитал оказват едва 5 от факторите: Висше образование, Ефективност на пазара на блага, Иновации, Инфраструктура и Институции. Според модела, ако България достигне средните нива на ЕС по тези показатели, ще се добави 1 пр.п. към годишния растеж на производителността на труда (за който проследихме, че е средно 3,75% за 2000-2010 г.). Към момента по всички показатели страната изостава значително спрямо държавите от ЕС. На графика 1 се вижда, че най-голям принос към растежа носи подобряването на качеството на инфраструктурата и ефективността на пазара на стоки. Изненадващо малки са ползите от подобряване на институциите, където разликата със средните нива в ЕС е голяма.
Графика 1. Принос към растежа на производителността, %
Източник: IMF (2012),“Productivity growth and structural reform in Bulgaria”
Всички тези показатели се изчисляват от Световния икономически форум (World Economic Forum) и се обобщават в Индекс на глобалната конкурентоспособност (Global Competitive Index).
От МВФ правят сравнение на оценките на тези показатели между България и 9 бенчмарк страни[1]. Данните показват, че България е с най-ниски оценки по 3 от показателите – Институции, Висше образование и обучение, Ефективност на пазара на стоки. Превъзхождаме единствено Румъния по показател инфраструктура и 4 страни (Естония, Латвия, Литва, Словения) по показател Фактори за иновации и усъвършенстване.
Необходимо е обаче да проверим, какви всъщност са разликите в оценките на България и развитите икономики в Европа. Колкото по-далеч сме от тези икономики, толкова по-голямо трябва да е увеличението на производителността, за да съкратим разликата в доходите. Както се вижда на Графика 2, с изключение на Ефективността на пазара на стоки, оценките за България изостават значително от тези на Португалия (страната с най-ниски доходи от Еврозоната). Първоначално разликите изглеждат незначителни, но те могат да доведат до значими различия в международните класации. Например по отношение на инфраструктурата България изостава от Португалия с 1,7 точки, но това се равнява на цели 52 места в световната класация. Ситуацията е сходна и при оценките за Институциите и Висшето образование и обучение. Когато направим сравнение с лидера в Европа, проблемът значително се влошава – страната постига средно едва 64% от най-добрия резултат в Европа по съответния показател.
Графика 2. Глобална конкурентоспособност, България (2012-2013)
(максимална оценка = 7, минимална оценка = 1)
Категориите, отбелязани в синьо са с най-голямо значение от гледна точка на конвергенцията с ЕС
Източник: World Economic Forum, The Global Competitiveness Index
Statements
Изследването на МВФ показва, че ниската производителност на труда е основен фактор, възпрепятстващ конвергенцията между България и развитите икономики в Европа. В ситуация на влошаващи се демографски тенденции проблемите на бизнес средата, образованието и като цяло конкурентоспособността оказват негативен натиск върху растежа на производителността на населението.
Осъществяването на тази конвергенция обаче е възможно, макар и във времева перспектива, надвишаваща стандартния 4-годишен парламентарен мандат. Положителното в случая е, че необходимото увеличение на производителността на труда може да се постигне чрез малко на брой реформи, основно в сферата на разгледаните по-горе пет ключови области. Резултатите от изследването показват, че насочване на усилията към подобряване на висшето образование, ефективността на пазара на стоки, нивото на иновации и усъвършенстване, както и качеството на инфраструктурата и институциите носят най-голям потенциал за достигане на „европейските стандарти“. От МВФ посочват, че е необходимо:
- съответствие между обучението, което получават хората, и уменията, които се търсят от работодателите;
- повече изследователска и развойна дейност, с цел по-лесно усвояване на новите технологии;
- подобрение на инфраструктурата, което от своя страна ще улесни търговията между България, ЕС и страните от региона;
- да се постигне по-голяма прозрачност и предсказуемост на регулациите особено на регионално ниво;
Линк към публикацията - http://ime.bg/var/docs/2012ind/Bulgaria_In_International_Rankings_2012.pdf
Г-н Стоян Христов,
При Ваши коментари Вие избягвате правилен отговор на конкретен въпрос: „Запазеният стар, от време със Златни пари начин на държавно управление е годен или негоден за сега ползвани Незлатни пари?”.
Верният отговор е НЕГОДЕН.
Именно тази негодност е причината за развитие на сегашна криза. Всичко останало е съпътстващи (включително измерение на производителност на труда) последици при криза, поради наличие на тази причина.
Example: If this weakness were absent, countries would not have the debts available in 2013.
Всеки който осъзнава тази особено важна причина за криза знае, че при наличие на тази държавната непълноценност хората сме обречени жертви и (при достатъчно време) колкото повече работим да постигнем икономически растеж, включително постигаме по-голяма производителност на труда - толкова по-силна криза ескалира.
Днес проблемът е, че живеем при наличие на грешка - негоден за парите начин на държавно управление.
При тези условия всяко правителство е обречено на сигурен провал, тъй като министрите колкото повече работят да постигнат икономически растеж - толкова по-голям потенциал за криза се развива и щетите са по-жестоки.
Катастрофалната зависимост не е публично известна и нейните вреди продължават.
За да е възможно пълноценно управление и обществен стопански успех е потребно прекратяване на катастрофалната грешка.
Best regards,
Ivan Mitev