Macroeconomic Monitor
Начало / Икономика / Новият председател на Фед или още от същото, което не работи

The new Fed chairman or more of the same that doesn't work

С наближаването на края на мандата на Бен Бернанке като председател на Федералния резерв въпросът каква ще бъде бъдещата политика на централната банка става все по-належащ. Ще продължи ли Джанет Йелън, номинирана да замени Бернанке от президента Обама, настоящата разхлабена парична политика на Фед или можем да очакваме постепенно оттегляне на огромната ликвидност налята в банковата система през последните 5 години?

Хилядите публикации в мейнстрийм медиите оставят впечатлението, че Йелън е по-скоро „ястреб”, или казано с други думи – изповядва консерватизъм при воденето на парична политика. Медиите също така цитираха изказвания на Йелън от годините преди началото на Голямата Рецесия, в които предполагаемо е предупреждавала за надуващия се имотен балон в САЩ.

Но цитираните изказвания са извадени от контекст. При прочит на пълния текст на нейните речи се разбира, че всъщност Йелън припознава съществуващите по това време опасения за балон в сектора на недвижимите имоти, без да уточнява дали самата тя споделя тези възгледи. Освен това, тя ясно заявява, че голямата стойност на инвестиции на резиденти в недвижимост е една от силните страни на икономическия растеж в САЩ в годините преди кризата. В една от своите речи Йелън изброява факторите, които според нея стоят зад високия ръст на цените на недвижимата собственост, като един от тях е ниският лихвен процент по ипотечните заеми. Именно зад този лихвен процент, изкуствено манипулиран от Фед чрез купуване и продаване на финансови инструменти на финансовите пазари, стои основният виновник за надуването и последващото пукане на имотния балон в САЩ. Причинно-следствена връзка, която Йелън очевидно не може или не иска да разбере.

В интервю за Форбс публикувано на 26 ноември 2013г., д-р Рон Пол, бивш конгресмен на САЩ, изразява опасенията си, че Йелън ще продължи разхлабената парична политика на Бен Бернанке и дори очаква тя да бъде по-агресивна в създаването на инфлация*. Повечето изказвания на най-вероятния бъдещ гуверньор на Фед доказват притесненията на Рон Пол.

Според Йелън програмата за изкупуване на активи на Фед, както и другите неконвенционални програми на централната банка, са помогнали и продължават да помагат за стабилизацията на съвкупното търсене и икономическото възстановяване в САЩ. Йелън също така смята, че безработицата в САЩ е циклична, което според мейнстрийм икономистите може да се коригира чрез държавна намеса с цел увеличаване на съвкупното търсене. В допълнение, Йелън признава, че индикаторът процент на безработица не измерва с точност състоянието на пазара на труда. Това подсказва, че дори да бъде достигнат таргета на американската централна банка от 6.5% равнище на безработица, Фед може да продължи със стимулите, ако прецени, че спадът в индикатора е по-скоро статистическа заблуда. От казаното дотук може да се съди, че Йелън е дори по-голям “гълъб” от Бернанке и едва ли ще пристъпи към намаляване на количествените улеснения.

В момента пазарът оценява като голяма вероятността Фед да започне да забавя програмата си за изкупуване на държавни и ипотечни облигации на стойност 85 млрд. долара на месец още през декември, но това надали ще се случи. Първият въпрос, който изниква на преден план е кой ще купи финансовите инструменти, които Фед спре да придобива? Дори и намаляването на стимулите да е от порядъка на 10 млрд. долара на месец, как това ще се отрази на цената на тези активи и съответно на лихвените проценти?

Публичният дълг на САЩ продължава да расте, а при размерите му към момента (над 17 трлн. долара) дори малка промяна в лихвените проценти ще увеличи значително държавните разходи за лихвени плащания. Относно ипотечните инструменти, логиката е същат, като едно евентуално повишение в лихвения процент на тези заеми ще доведе до края на повторно надуващия се жилищен балон в САЩ, политицитен надали иска да се стигне до това. Намаляването на стимулите на Фед също така ще доведе до пукането на множеството балони, които тези стимули надуха през последните 5 години - включително балоните на финансовите пазари в Азия, балонът на фондовата борса в САЩ (и не само) и др. Това ще рефлектира негативно върху икономическото „възстановяване” на най-голямата икономика в света, а това няма да се отрази добре на рейтинга на президента Барак Обама, който лично номинира Йелън за гуверньор на Фед.

С две думи, най-вероятно Йелън ще продължи да прилага същото лекарство, което беше прилагано досега и което очевидно не работи. На 11 ноември в The Wall Street Journal беше публикувано признанието на един бивш служител на Фед, според, който програмата за количествени улеснения е помогнала единствено на банките и големите корпорации. По-притеснителното е, че тази изповед най-вероятно е учудила повечето хора, а масата майнстрийм икономисти продължават да защитава такъв вид програми.

*Под инфлация тук се разбира увеличаването на паричното предлагане отвъд паричното търсене.

Sources:

http://www.forbes.com/sites/kitconews/2013/11/26/ron-paul-yellen-is-dangerous-for-the-economy/

http://www.youtube.com/watch?v=rfLlF1vtit8#t=1349

http://www.resourceinvestor.com/2013/11/26/yellens-past-as-indicator-for-future?t=precious-metals

http://online.wsj.com/news/articles/SB10001424052702303763804579183680751473884

 

 

Did you like it? Take a minute to support the EKIP on Patreon!
Become a patron at Patreon!

About Metodi Tsanov

Read more

Andrey Gyurov questions the political independence of the BNB

The case of the leaked video recording, which shows how the Deputy Governor of the BNB, who heads the “Issue” department, plays a major role in …

3 коментара

  1. @Методи Цанов
    "Публичният дълг на САЩ продължава да расте, а при размерите му към момента (над 17 трлн. долара) дори малка промяна в лихвените проценти ще увеличи значително държавните разходи за лихвени плащания."

    Въпрос: Защо се твърди, че дори малка промяна на лихвените проценти значително ще увеличи държавните разходи. Не са ли повечето от ДЦК-та с фиксирана лихва? Т.е. по вече продадените такива, повече лихви няма да плащаш, т.е. по тях повече лихвени разходи няма да има. При тези които са инфлационно защитени ще е така, но колко са те?

    Друг е въпросът с новото финансиране, което ще трябва да става при много по-големи лихви в случай, че лихвените равнища се вдигнат. Още по интересно е, че ако лихвите се вдигнат, то една част от инвеститорите ще си продадат купените вече при по-ниски лихви акции, а от там може да се заформи една лавина, като крайния резултат е, че САЩ ще се финансират само от ФЕД. Т.е. само с директна монетизация на държавен дълг, което рано или късно ще доведе до хиперинфлация.

  2. Здравей EE,

    ДЦК-та са с фискирана лихва, но те нали падежират след някакво време? И съответно трябва да бъде емитиран нов дълг, който при споменатия от мен сценарий, ще носи по-голяма доходност, съответно повече ливхени плащания за държавата.

    И да, скоро целият дълг ще бъде монетаризиран от ФЕД, в момента мисля че около 70% от 10годишните облигации се монетаризират.... То голяма инфлация и в момента има, но тя не е в потребиталската кошница (въпреки че и това е спорно), а във финансови активи.

    Greetings,

    Methods