Donald Trump – the visible and the invisible in trade

“In economics, every action, custom, institution, or law, produces not just one result, but a series of consequences. Of all of them, only one consequence is immediate; it appears simultaneously with the cause (and the action); it is visible. The other consequences appear later; they are invisible; we are lucky if we can foresee them.” [1]

The exceptional essay by the French economist Frederic Bastiat "What is seen and what is not seen" seems especially relevant and valuable today in the context of the upcoming inauguration of the newly elected President Donald Trump on January 20 and his protectionist rhetoric. At his first press conference after the election, Trump declared that he would be "the greatest creator of new jobs." Let's not forget the plans to introduce import tariffs and build a wall with Mexico with the idea of "protecting" American workers and supporting the productivity of the US economy. However, is it the job of the president to interfere in economic processes, in particular in the labor market? Looking at history, we can find dozens of examples of "popular" politicians with similar bright promises, but devoid of any economic logic - unrealistic and completely unjustified. Just as there is no way that the minimum wage can be many times higher than the market wage without leading to an increase in unemployment, there is no way that the restriction of trade relations cannot affect both productivity and the standard of living of citizens.

Are we able to see beyond the visible?

Everyone has probably had to make one or another insufficiently well-considered decision, which in the short term brings him positives and satisfaction, but in the long term - with the manifestation of the subsequent effects - a number of failures and instructive losses. A similar situation, but with the clarification that the responsibility in it is absolutely blurred, is present when introducing policies generated by the short-term interests of the rulers, who, in an attempt to enter and stay on the political scene for some time, take steps that lead in the long term to destructive consequences for citizens and the economy as a whole.

Starting from here, Donald Trump's protectionist rhetoric has attracted many voters with the visible short-term effects that his trade policy can lead to - the creation and "return" of jobs to the US and the stimulation of economic growth. At the same time, however, it brings with it a number of invisible effects.

Who are they?

Donald Trump's victory in some states such as Ohio, Michigan, Wisconsin can be largely attributed to his promises to restore manufacturing in the United States by limiting what he considers "unfair" trade relations with Mexico, China and some other countries. Trump promised to impose a 45% tariff on imports from China. He also repeatedly criticized dozens of large companies that transfer their production to other countries because of lower production costs, depriving American citizens of jobs. As a result, Trump promised to impose import tariffs on their products in the amount of 10% to 35%.

Както САЩ, така и Китай обаче ще изгубят от една търговска война. Търговският обмен между двете страни възлиза на общо $598 млрд. през 2015. Износът на САЩ към Китай достига $116 млрд., а вносът се равнява на $482 млрд.

Chart 1: US imports from China. Source: Bloomberg Terminal

Chart 2. US exports to China. Source: Bloomberg Terminal

Според Capital Economics налагането на вносни мита ще засегне САЩ дори в по-голяма степен. Китай е доминиращ световен доставчик, с дял от около 70% от глобалното производство, на стоки, които САЩ внася в най-голяма степен - електротехника, оборудване и машини. Налагането на мита ще наложи допълнителен „данък“ върху потребителите на електротехника в САЩ.

Тази мярка ще рефлектира не само върху САЩ и Китай. 35% от износа на Китай през 2015 представлява внос на компоненти от други страни, които впоследствие Поднебесната империя изнася като крайна продукция. $169 млрд. от китайския износ за САЩ през 2015 всъщност представлява внос от Япония, Южна Корея, Тайван и други. Очевидно, тези икономики, също ще понесат негативи от подобно развитие.

Интересно е да погледнем как реагират износители в Китай на фона на реториката и плановете на новоизбрания президент

В края на миналата седмица бяха оповестени данни за търговския баланс на Китай, според които износът на страната спада най-много от 2009 насам на фона на заплахите от започването на търговска война със САЩ. Износът пред декември спада повече от очакваното с 6,1% на годишна база, докато вносът е малко над прогнозните оценки, повишавайки се с 3,1% на фона на по-голямото търсене на суровини. Износът на Китай спада с 7,7% на годишна база през 2016, докато вносът отчита понижение от 5,5%.

Chart 3: China's trade balance. Source: Bloomberg Terminal

How are big companies in the US reacting?

През последните няколко седмици новоизбраният президент празнува решението на някои концерни да произвеждат и разкрият нови работни места в САЩ (Fiat Chrysler, Ford, Boeing). Подтикнати от заплахата за „наказателните вносни такси“, които ще трябва да плащат, или стимулирани от зараждането на тесни връзки между бизнеса и държавата (т.нар. кроникапитализъм), компаниите тръгват по един път, зад чиято фалшива справедливост се крият редица негативни ефекти за потребителите и икономиката в дългосрочен план.

За съжаление думата справедливост все повече бива изпразнена от съдържание. Налагането на мита и административни пречки в търговската сфера често бива замаскирано като „справедлив“ порив на една правителство, зад който обаче стоят далеч по-различни интереси. Както пише едно от големите имена на Австрийската икономическа школа Мъри Ротбард истински справедливо е единствено осъществяването на доброволна размяна между пазарните субекти въз основа на взаимната изгода, която получават както купувача, така и продавача. [ 2 ]

Пазарната икономика позволява всеки да произвежда това, в което е най-добър и да разменя продукта си за други стоки и услуги. Машините, разделението на труда, иновациите и технологичният напредък позволяват на фирмите да предложат по-ниски цени на потребителите с намаляване на производствените си разходи. Международната търговия и конкуренцията водят до постепенно покачване на качеството, намаляване на цената на стоките и разширяват достъпа на новите пазарни играчи до пазара. Протекционизмът облагодетелства единствено производителите, които са по-малко ефективни за сметка на по-конкурентоспособните фирми и оскъпява по изкуствен път продукцията. Обратно на общото схващане – не позволява разкриването на повече работни места в икономиката, ограничава избора и намалява степента на удовлетворение на нуждите и потребностите на потребителите.

Нещо повече, както посочва в своя статия икономистът Бенджамин Пауел търговският обмен нито създава, нито унищожава работни места. Когато вносът на някои стоки и услуги се повишава, често се губят работни места в конкурентни индустрии на страната вносител. Това обаче е видимият ефект, който се поднася в удобен вид на избирателите. Това, което не виждат и не осъзнават е, че същите тези вносни стоки биват използвани в други индустрии и водят до създаването на работни места в други сфери на икономиката. Международната търговия променя микса, а не броя на работните места в дадена страна.

В сила ли е това за САЩ?

Над 80% от вноса в САЩ представлява стоки. Малко под 1/3 от тях са индустриални машини и оборудване. Когато благодарение на международната търговия тези компоненти стават по-евтини и по-широко достъпни, това позволява на местните индустрии, които ги използват, да стават по-конкурентоспособни и по-печеливши, да инвестират в технологии, реализират по-добри резултати и разширяват дейността си, с което и разкриват нови работни места.

Въвеждането на административни пречки в международната търговия ограничава достъпа на местните компаниите до най-ниска цена на определен ресурс. Това води до редуциране на производството и затваря вратите и възможностите пред много предприемачи, които искат да стъпят на пазара. Както знаем колко по-голяма е конкуренцията, толкова по удовлетворени са потребителите и толкова по-достъпни са стоките за различните групи от обществото. Въвеждането на високи мита не подобрява качеството на живот на хората, а напротив – влошава го. Просперитет се постига чрез свободна търговия, а не чрез протекционизъм.

[1] - Frederic Bastiat, What is Seen and What is Not Seen, Selected Essays on Political Economy, New York, The Foundation for Economic Education, Inc., 1995;

[2] – Protectionism and the Destruction of Prosperity, Murray Rothbard

Did you like it? Take a minute to support the EKIP on Patreon!