Will we reform, or won't we reform?

The full liberalization of postal services in Europe has an end date – December 31, 2012. According to the provisions of Directive 2008/6/EC, a free market for postal services must be created by then, which will guarantee fair competition by freeing the so-called reserved services from state protection.

Подобна резервирана услуга беше премахнатият в началото на 2011 г. монопол на „Български пощи” върху писмата с тегло под 50 грама. Резултатът от тази стъпка бяха отчетени загуби за компанията, която преди малко повече от месец беше първо временно извадена, а след това отново върната в забранителния списък за приватизация.

Решението на държавата е ясно – на този етап няма да продаваме пощите, а ще се опитаме да ги реформираме, да ги направим конкурентоспособни и печеливши. С оглед на очакванията за загуба от над 10 млн. лв за 2011 г. и половинчатите опити за структурна реформа на компанията през последните няколко години, подобна позиция може да звучи обнадеждаващо само за незапознати с „иновативността” на родната администрация наблюдатели.

Фактите сочат, че много от европейските държави продължават да контролират поне известна част от пощенските услуги, предоставяни на територията им, но това става не чрез резервирани услуги и забранителни списъци, а чрез запазването на конкурентоспособността на операторите с държавно участие. В този ред на мисли „Български пощи” разполага с ограничено време, през което да въведе и реализира значителни промени в структурата си, които да гарантират оцеляването на компанията на общия европейски пазар.

Структурните промени не се ограничават само с оптимизацията на персонала и аутсорсването на дейности и услуги. Подписаното споразумение за доброволно напускане на между 400 и 1000 служители през тази година е стъпка в правилната посока, но само по себе си няма да гарантира нито дългосрочната финансова стабилност на компанията, нито ще повиши ефективността на предлаганите услуги.

Като основна тежест за родните пощи се очертава предоставянето на т.нар. универсална пощенска услуга в малките населени места (селища с население под 800 души). Именно в такива селища се намират 1391 от общо всички 2981 пощенските станции на компанията, преобладаващата част от които работят на загуба. Очевидно една реформа на пощите не би могла да подмине решаването на този проблем, като при всички положения ще се наложи намаляване броя на пощенските станции из страната.

Ако структурните реформи в системата на „Български пощи” бъдат проведени ефективно, намаляването на броя на пощенските станции в малките населени места не би трябвало да ограничи достъпа на гражданите до пощенски услуги. Това може да се избегне чрез въвеждането на мобилни пощенски станции под формата на специални микробуси, които по предварително изготвен график и маршрут обикалят даден район и доставят/взимат пощата. Услугите, предоставяни от функциониращите в момента пощенски станции в населени места с над 350, но по-малко от 800 души население, биха могли да се прехвърлят и към местните кметства, с което ще се спестят както разходи за издръжка на персонала, така и такива за поддръжка на сградния фонд.

Съкращаването на броя на пощенските станции ще доведе и до намаляване на броя на ръководителите на пощенски станции, които са и най-високо платените служители. Като се има предвид, че именно разходите за труд представляват най-големият дял от разходите на пощенския оператор, може би е време да бъде премислен и принципът „всяка поща си има началник”.

За щастие има и добри новини. Такава например е подписването на споразумение между  „Български пощи” и базираната в САЩ „MoneyGram”. Благодарение на сътрудничеството между двете компании потребителите, използващи услугите на “Български пощи”, за пръв път ще имат възможността да правят експресни парични преводи до всяка точка на света. До този момент процедурата отнемаше три дни, а дестинациите бяха ограничени. Въпреки че подобни услуги са отдавна достъпни в България, е явно, че либерализирането на пазара помага и на „Български пощи” да предлага на клиентите си нови неща.

„Български пощи” ще трябва да премине през пълна трансформация, за да успее да отговори на непрекъснато нарастващите изисквания на потребителя към качеството и вида на предоставяните услуги. Засега изглежда, че държавата е решила да играе водеща роля в този процес. Всеки неуместен ход или реформа ще има ефект както върху една бъдеща пълна или частична приватизация на националния оператор, така и върху изнемогващия и без това държавен бюджет. За българските граждани остава надеждата, че държавниците имат нещо предвид, а не сме свидетели на поредната симулация на реформа, която се прави с цел да се забави или предотврати една бъдеща приватизация. Защото този, който ще заплати крайната цена на евентуалния успех или провал, ще бъде именно гражданинът – в ролята си на данъкоплатец и потребител.