ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Те спасяват капитала, вкаран в емоционално заредени проекти без покритие като твоя, ликвидирайки го навреме, преди да се амортизира.
Пишман-технологичният месия удари отново. Миналият петък изпълнителният директор на Тесла Илън Мъск реши да се направи на умен и да сипе огън и жупел в Twitter по регулатора на финансовите пазари в САЩ – SEC (Security and Exchange Commission). В туита си той предефинира абревиатурата на „Комисия за обогатяване на шортърите“ (Shortseller Enrichment Commission).
Това се случва само дни след като Мъск избегна големи финансови и законови санкции, стигайки до извънсъдебно споразумение с комисията по случай небезизвестния туит, че ще направи Тесла обратно непублична в случай на предполагаемо осигурено финансиране при цена от $420 на акция. Вследствие от този туит цената на акциите на компанията веднага се истреля с $40 до $380.
Впоследствие обаче се оказа, че нито финансирането е било сигурно, нито бордът на Тесла е бил уведомен, че има такива планове. Поради това регулаторът повдигна на Мъск обвинения в пазарна манипулация. Подобни изявления по правило трябва да се правят чрез официални прессъобщения с предварително зададена дата и час, а не от случайно пръкнал се туит във фийда на милиони Туитър потребители. Все пак, ако съобщеното се беше оказало истина, Мъск щеше да отърве обвинението. Ама нейсе.
Несвойствените занимания на Мъск
Мъск напсува регулатора и то преди съдът да е потвърдил споразумението им. И то в момент, когато мнозина твърдят, че комисията го е пуснала леката, глобявайки го само с $40 млн., в крайна сметка позволявайки му да остане начело на Тесла.
Освен това Илън Мъск е изправен пред класов иск за обезщетение едновременно не само от всички инвеститори, закупили акции на Тесла около времето на туита за делистването на Тесла и последвалото сгромолясване на цената, но и от шортселърите, които пострадаха от нейното покачване. Изобщо все проблеми от несвързано с автомобилостроенето естество. След туита, осмиващ Комисията по ценните книжа в САЩ, Мъск отговори на потребител, че: “Шортселърите унищожават стойността. Обезателно трябва да са забранени.” И тук реши да се въобрази като комунист.
Анти-капиталистическият манталитет на Илон Мъск
На първо място, никой спекулант не може да унищожи толкова стойност, колкото глупавите решения на собственото ръководство на една компания. Шортселърите са канарчето в мината, което печели, ако успее да засече отровен газ. Това им е работата – да проучват доклади, новини и събития за компаниите и, ако познаят за настъпването на някое реално лошо събитие за дадена фирма, например лош отчет, да спечелят от това. Ако не познаят – ще загубят. Една компания може да ги убие като просто се представя добре. Но за това ще е нужен земен поглед върху света, а не розови очила. Щом акциите на Тесла са станали най-шортваните в целия американски фондов пазар, значи има нещо много гнило в тази компания.
Невидимият ефект от работата на шортърите е, че капиталът, който вместо в крайна сметка да отиде за една непродаваема продукция (в случая стоманата за колите и лития за батериите), която би ръждясвала по бунищата – ерго би представлявала попилян труд и капитал – бива ликвидиран финансово, а физически – прехвърлен в други по-достоверни и печеливши начинания. Ако пазарът остане сляп за проблемите на Тесла достатъчно дълго точно това би означавало много пропилян труд и капитал.
Тоест, шортърите са важен елемент от социалната функция на пазара. На фундаментално ниво Тесла е модерна, лъскава версия на компютрите „Правец“, само че от времето на соца. Това си личи най-вече по това, че продажбите на електроавтомобили се сгромолясват в момента, когато се изтеглят субсидиите за тях, както се случи в Дания през 2017.
Пазарът е много по-дисциплиниращ, от която и да е казарма
Логиката на такива антипазарни типове като Мъск е, че финансовите пазари реагират прекомерно на всякакви новини и не отразяват точно стойността на даден актив. Поради непълната, неперфектна информация, с която разполагат, пазарните участници наддават според интуицията си. Но, ако не друго, това всъщност е по-скоро причина защо финансовите пазари трябва да са свободни, а не ограничени.
Шортселърите в случая са дисциплиниращата тояга, която не допуска изпълнителните директори/собственици на фирми да вършат глупости. Шортърите амплитудинизират добрите или лошите новини в цената на акциите. Оттегляйки доверието си от ценните им книжа, шортселърите могат да предизвикат масова разпродажба, която би сринала цените на акциите им. Нещо като приказката за лъжливото овчарче. В един момент никой няма да ви вярва колкото и често да говорите истината. Разумните хора са наясно с това и затова и не лъжат.
Случаят на Мъск не е грам за съжаление, защото вместо да се занимава с фундаментите на бизнеса си, той кисне в Туитър и нарича хората с най-различни обидни епитети, ако повдигнат въпроса за вечно изплъзващата се печалба на Тесла. Дори и да завива лично болтовете на някой конвейер за Тесли, както обича да ръси, че спи на пода в завода си.
