Какво е състоянието на икономиката на България в началото на 2022?

| Пълен текст на анализа |

В условията на историческа инфлационна и енергийна криза в Европа, състоянието и развитието на икономиката на България е от особен интерес. Почти безпрецедентните икономически обстоятелства, в които се намираме изискват по-внимателни и задълбочени регулярни анализи на макроикономическата обстановка в страната, с цел изграждането на възможно най-ясна картина за ситуацията и възможно най-трезва оценка на ефективността и целесъобразността на политиките предприемани на държавно ниво.

С тази цел от ЕКИП в сътрудничество с “Deloitte” („Делойт“) и под егидата на „Конфедерация на индустриалците и работодателите в България“ (КРИБ) подновяваме рубриката „Макроикономически монитор“ като регулярен анализ на икономическата обстановка в страната. Първото издание на подновената рубрика беше изготвено през юни, на база най-актуалните официални икономически данни публикувани към 10.06.2022. В него оценихме състоянието на българската икономика чрез анализ на индикатори като брутен вътрешен продукт, индекс на потребителските цени и индекс на цените на производител в промишлеността, както и различните индекси за индустриална продукция, продажби на дребно и строително производство. Обръщаме внимание и на ключови данни за пазара на труда и кредитирането от страна на банковите институции в страната.

Основните заключения на анализа за следните:

• Както инфлацията при производителите, така и при потребителите продължава да се ускорява в началото на 2022 г., като достига най-високото си равнище от 1998 г. насам.
• Брутният вътрешен продукт (БВП) продължава да се покачва с добри темпове от 4% в Т1, но е спаднал в сравнение с растежа от 5% през Т4.
• Ръстът на разходите за крайно потребление е намалял с 2пп (процентни пункта) през Т1.
• Отрицателният принос на нетния износ към БВП се повиши до най-високото си равнище от 2008 г. насам.
• Ръстът на потреблението на домакинствата и правителството от началото на пандемията от Covid-19 е на по-високо ниво, отколкото през периода непосредствено преди това (2018—2019 г.).
• Междувременно безработицата записва нови рекордни спадове от Т3 на 2021 г. до момента.
• Смятаме, че това са признаци, че икономическата активност се движи с неустойчиво високи темпове вече няколко тримесечия, което усилва инфлационния натиск.
• Смятаме, че правителствената политика е про-циклична, като правителствените разходи остават много над равнището от преди пандемията и продължават да се покачват силно.
• Данните за БВП за Т1 и особено последните търговски данни показват признаци на забавяне на частното потребление, което според нас е поради натиска на високата инфлация.
• Перспективите за следващите 6-12 месеца са по-скоро отрицателни, тъй като инфлацията вероятно ще остане много висока, докато по-затегнатата парична политика в световен мащаб тласка лихвените проценти нагоре.
• Растежът на БВП вероятно ще продължи да се забавя през останалата част на 2022 г., като е възможна рецесия през 2023 г.

Ключовото заключение на анализа е, че извънредно силният растеж на съвкупното търсене е собственият си най-голям враг. Той допълнително подхранва инфлационния натиск, който започва да влияе силно отрицателно върху финансите на домакинствата и потиска частното потребление. Първите признаци на забавяне на потреблението вече присъстват в данните за БВП и търговията на дребно в началото на 2022 г. Очакваме, че растежът на потреблението ще се забави допълнително във второто полугодие на 2022. Междувременно, покачването на лихвените проценти по банковите кредити, в резултат от завоя в паричната политика на Европейската централна банка, ще окаже допълнителен отрицателен натиск, както върху потреблението така и ръста на инвестициите.

Външноикономическата среда изглежда малко вероятно да се подобри. Войната в Украйна продължава, а конфликтът между ЕС и Русия, който прелива в дълбока енергийна криза, не изглежда вероятно да се уталожи скоро. Смятаме, че е малко вероятно цените на енергийните суровини да паднат съществено от сегашните си нива до края на годината. Това, в комбинация със силното забавяне на икономическата активност в ключови външни пазари като Германия, означава, че приносът на нетния износ към БВП ще остане дълбоко отрицателен. Несигурността около газовите доставки и надпреварата за бързо осигуряване на източници алтернативни на Русия, притискат цената на газа и я правят изключително волатилна.

Отчитайки всички тези фактори, смятаме, че общият растеж на БВП най-вероятно ще се понижава през цялата останала част на 2022 г. В резултат на това понижение в растежа на икономическата активност и поради по-високата годишна база, смятаме, че възходящата тенденция в инфлацията най-вероятно ще приключи през T4 2022 г. и ръстът на цените ще се стабилизира и вероятно дори ще се облекчи в началото на 2023. Отбелязваме, че дори и при това положение, инфлацията най-вероятно ще остане двуцифрена до края на 2022 г. Тъй като частното потребление е под нарастващ натиск и фискалното пространство става по-ограничено поради вече дълбоките дефицити и нарастващите лихвени проценти, смятаме, че има реална възможност за рецесия в началото на 2023 г., както в България, така и в Европейския съюз като цяло.

Пълния текст на анализа можете да прочетете на този линк.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!