Структурната трагедия на еврозоната

|Пълен текст на анализа|

|Официална видео презентация на анализа|

Еврозоната страда от дълбоки структурни проблеми, които влошават икономическия растеж и водят до натрупването на дисбаланси между страните членки, сочи новият ни анализ. Общата европейска валута не успява да постигне основните си цели – осигуряването на по-бърз растеж и конвергенция в икономическото развитие сред страните членки.

От нейното създаване през 1999 г. до днес икономическото развитие на еврозоната изостава зад по-голямата част от развития свят. По данни на Световната банка, между 1999 и 2021 г. брутният вътрешен продукт на еврозоната се покачва с 30.4%. През същия период БВП на САЩ се покачва с 55.3%. Растежът в редица други по-малко развити икономики също е изпреварващ – в Канада е 51.3% за периода, в Обединеното кралство е 36.9%, в развити европейски държави извън еврозоната, като Швейцария, Швеция, Норвегия и Дания е съответно 49.1%, 62.3%, 42.9% и 34.9%. Единствено Япония изостава зад еврозоната през този период от гледна точка на икономически растеж.

В рамките на този доклад ще защитим тезата, че бавното икономическо развитие на еврозоната от нейното създаване се дължи на структурните ѝ недостатъци като паричен съюз. Държавите, които са включени в еврозоната още при нейното създаване през 1999 г. не формират оптимална валутна зона, което води до натрупването на макроикономически дисбаланси. Впоследствие, вместо да постигне икономическа конвергенция между съставляващите я страни членки, еврозоната причинява обратното и води до дивергенция в икономическото им развитие. Именно тази дивергенция и изоставането на редица страни членки, включително някои от най-големите като Италия, води до цялостното изоставане на еврозоната спрямо много други развити икономики.

Някои от основните заключения на нашия анализ са следните:

• За да бъде оптимална валутна зона, еврозоната трябва да изпълни определен набор от икономически и политически критерии. Тези критерии не са изпълнени нито при създаването на еврото, нито днес, над 20 години по-късно.
• Поради това, че еврозоната не е оптимална валутна зона, еврото носи предимно икономически негативи на страните членки. Откакто е създадено еврото през 1999 г., до днес то не успява да стимулира икономическа конвергенция между страните членки. Напротив, забелязва се дивергенция по редица ключови икономически показатели.
• През 1999 г. БВП на глава от населението в Италия по паритет на покупателната способност е 7% по-висок от това за еврозоната като цяло. През 2021 г., БВП на глава от населението в Италия вече е с 9% по-нисък. Спрямо Германия изоставането е още по-съществено. През 1999 г. БВП на глава от населението в Италия е с 2.6% по-ниско от това в Германия, а през 2021 вече е с 20.7% по-ниско.
• Дори след реформите предприети след 2012 г. в отговор на тежката дългова криза, еврозоната не успява да се превърне в оптимална валутна зона.
• Икономическите проблеми на еврозоната, породени от структурните ѝ недостатъци възпрепятстват постигането на по-дълбока политическа интеграция в ЕС. Икономическата дивергенция поражда конфликти между различните страни членки по отношение на това каква трябва да е паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ).
• Еврозоната се превръща в трагедия на общите блага, в която страни членки с различни стопански модели, различни икономически показатели и различни икономически интереси се опитват да експлоатират един общ ресурс (валутата) в своя собствена полза, докато прехвърлят цената на това експлоатиране върху останалите.
• ЕЦБ води парична политика, която не решава, а задълбочава проблемите на еврозоната. „Неконвенционални“ политики като „количествени улеснения“, които целят да намалят лихвите по държавния дълг на фискално слаби страни членки, водят до задълбочаване на техните икономически проблеми. Тази политика не е устойчива в дългосрочен план, рано или късно натрупването на икономически дисбаланси в еврозоната или ще доведе до дългова криза във фискално слабите държави, или ще принуди ЕЦБ да води про-инфлационна парична политика, която ще доведе до трайно увеличение на нивото на инфлация в паричния съюз

|Пълен текст на анализа|

Видео презентация на анализа можете да намерите на този линк.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!