ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В началото на октомври се навършиха три години от присъединяването на България към Банковия съюз. Някога събитието бе афиширано с голям официален ентусиазъм. Даже бе обяснявано, че това дава практическо начало на членството на страната в еврозоната. Аргументът – Банковият съюз е механизъм, създаден във и за еврозоната, но за разлика от други формати и структури на еврозоната той допуска включване на държави от ЕС, които не са въвели еврото. Именно такова включване извършиха България и Хърватия през 2020 г.
Годишнината от въпросното събитие сега обаче отмина незабелязано. Нямаше специални интервюта на министри или представители на БНБ, водещите медии мълчаха. Дали това се случи заради конкуренцията на други горещи новинарски теми? Или вече се е изпарило желанието да отбелязваме „исторически” успехи от миналото, от които се е очаквало толкова много, а се е сбъднало толкова малко или нищо?
Настоящият текст, чиято пълна версивя можете да прочетете на този линк, се състои от пет части, разглеждащи съответно: (1) кратка история и въпроси, свързани с присъединяването към Банковия съюз; (2) подходи и методи за преглед и оценка на тригодишното участие в Банковия съюз; (3) промени и ефекти, свързани с банковата система; (4) промени и ефекти в макроикономически план; (5) изводи с поглед напред.
Ето и основните изводи на анализа.
- Три години след началото на членството на България в Банковия съюз, и участието във валутния механизъм ERM2, очакваните ползи и ефекти вече не се коментират.
- Противоречивата история на присъединяването към Банковия съюз и критиките към процеса отстъпиха на официално говорене и разкази за политическите аспекти и организационни промени основно в банковия надзор.
- Настоящето изследване представя липсваща досега рамка за преглед и оценка на промените през тригодишното членство в Банковия съюз, стъпвайки върху обективни показатели (статистика). Разгледани са две широки области (банков сектор и макроикономика) по 8 конкретни теми (конкуренция, устойчивост, доходност, лихви по кредитите, чуждестранни инвестиции, външнотърговски баланс, кредитен рейтинг и БВП на глава от населението) и общо 12 групи от показатели. В допълнение към банковата и общоикономическата перспектива се поставя фокус върху гледната точка на граждани и фирми.
- Банковият сектор остава стабилен, с висока капиталова адекватност и ликвидност, а доходността и печалбите на банките растат. Последното, при равни други условия, е за сметка на клиентите на банките.
- Разгледаните ключови макроикономически показатели не показват съществено подобрение в резултат от (или фактологично след) присъединяването към Банковия съюз.
- Генералната равносметка е, че досега участието в Банковия съюз (и във валутния механизъм ERM2) в най-добрия случай е без значение за гражданите и фирмите в България, но категорично не ги е облагодетелствало.
- Подходът на политизиране, идеологизиране и непрозрачно вземане на „евроинтеграционни” решения (за сметка на обективен, финансово-експертен и демократичен контрол и преценка) е традиционен за политическата класа. Аналогичен подход се възпроизвежда у нас и по следващата голяма тема – въвеждане на еврото.
