Тайната слабост на Еврото

В процес сме на поредния щурм, организиран от родните власти, към една от полу-исканите, полу-неисканите т.нар. национални цели. Както и с Шенгенската зона, така и с общата валута на Евросъюза, правителството  се лута между разумното изчакване проблемите да бъдат евентуално решени, ала Симеон Дянков с Еврото, и ентусиазирани демарши да влизаме ей сега, бързо, направо веднага. Въпреки дълговата криза и Гърция през 2009 г. и въпреки бежанската криза от миналото лято.

Както се видя от множеството студийни дискусии (в които участвахме и ние от ЕКИП) и от наскоро провелата се конференция в София, в позициите на искащите възможно най-скоро да станем част от Еврозоната има един характерен дефицит –  няма го иначе харесваният, често от същите хора, анализ на ползи и разходи.

Със сигурност не липсват високопарни думи за „място на масата при решаването на важни политики“, „утвръждаване присъствието на България в Западната цивилизация“, „въвеждане на европейски правила“,  „ туристите ще им е много удобно“ и т.н.  За всички тези можем да проведем спор относно фактология и релевантност, но всъщност още по-важно е да ги сравним с възможните минуси. А минусите на Еврото бяха магически забравени.

За да извършим пропуснатия анализ на ползи и разходим, нека да минем първо през най-сериозно звучащите обещания на защитниците на Еврото. Наблюдателният читател може да забележи една интересна (и важна за аргумента в тази статия) зависимост. Колкото по-сериозно е твърдението на про-евро аргумента, толкова по-рядко го чуваме публично.

По-голям икономически ръст (повече инвестиции)

Да започнем с това, че както казва Вацлав Клаус, след установяването на Еврозоната икономическият ръст на нейните членове спада спрямо този от предишните десетилетия. Според данните на ЕЦБ, средният годишен ръст на страните от Еврозоната е бил 3,4% през 70-те години на 20 век, 2,4% през 80-те, 2,2% през 90-те и само 1,1% между 2001 и 2009 г. (десетилетието на еврото).  Подобен спад не се наблюдава никъде в същия период при икономики без революции и военни действия. Да не споменаваме какво се случва след кризата 2008-2009 г.

Без да имаме място да се разпростираме, можем да кажем, че нямаме емпирични данни, показващи въвеждането на Еврото да повишава по някакъв начин преките чуждестранни инвестиции (които са основна колона на развитието в страни като нашата).  Нямаме никакви доказателства за настъпила конвергенция, в следствие на приемане на Еврото.

По-ниски лихви и по-ниски банкови такси

По-ниските лихви са възможен ефект от влизането в Еврозоната, но като начало е добре да се запитаме дали самите те са нещо непременно положително. И конкретно, дали изкуствено занижените от приемането на една недовършена валутна система с централна банка, която води агресивна монетарна политика, лихвени проценти са плюс за стопанството на страната. Цяла икономическа школа говори за Австрийския бизнес цикъл, поставящ изкуствено ниските лихви в основата на опасния цикъл от балони и рецесии, през който отчетливо минахме в периода 2007-2012 г. Лихвите в крайна сметка би трябвало да са пазарно измерение на търсенето и предлагането на кредит, не индикатор като заболеваемостта от морбили, който просто трябва непрекъснато да се бута надолу.

Ако не сме забравили, дори и в момента имаме изключително ниски по исторически показатели банкови лихви. В същото време, както показват данните от 2017 г.,  банките продължават да правят пари по-скоро чрез такси, а не с традиционния си бизнес от спестяване и кредитиране, въпреки добрите условия и факта, че приближаваме пика на бизнес цикъла. Проблемът с тези такси вече намира разрешение чрез конкуренцията идваща от финтех фирмите или решения като криптовалутите, и в крайна сметка произлиза от картелната структура на банковия сектор. С още централизация няма да постигнем пазарно намаляване на таксите.

Повече доверие в банковата система

За автора самата идея за доверие към система на банкиране с частични резерви е спорна заради ендемичните нестабилности, морални опасности и изкрививявания на този тип банкиране. Но имайки предвид нуждата от поне относително стабилна финансова система, можем да приемем, че все пак по-добре регулирани банки са плюс за родната икономика.

Пресният опит с фалита на КТБ ни е показал, че родните регулатори не вършат особено добра работа. В същото време да не забравяме за фалиралите под окото на ЕЦБ банки в Латвия и Италия. Така или иначе, дори и да приемем, че единният европейски надзор е по-добър от БНБ (което е валиден аргумент), то той не върви задължително ръка за ръка с единната валута и нейните проблеми. Всъщност, както се разбра съвсем скоро, дори и да искаме ERM2 и после Еврото, ще трябва първо да минем през банковия съюз. Т.е. ако толкова искаме европейски регулатор, можем да вземем само него, без недовършената валутна зона и другите проблеми на общата валута.

Европейски правила, репутация и място на масата

Ако се замислим ние помним това говорене и от времето на влизането ни в ЕС, когато страната беше изправена пред своево рода цивилизационен избор. И имайки предвид алтернативите, политическият капацитет и идейните настроения, в крайна сметка Съюзът се оказа, както и изглеждаше, правилният избор.

Времето показа, обаче, че не всичко е цветя и рози. Десетилетие след присъединяването може да се конструира убедителен аргумент, че политическият климат, съдебната система и медийният плурализъм са значително по-зле днес, отколкото през 2007 г. Немалка роля за това изиграха (1) кохезионните фондове, (2) толерантността, която видяхме от Европа към корупцията, щом страната вече е част от общия клуб.

Безспорно е, че в ЕС ние имаме място на масата единствено като най-верния сателит на Берлин и Брюксел – без реално да сме част от решенията. Дори не проявяваме характер като други страни от Източна и Централна Европа, които чрез независимите си позиции всъщност успяват да имат думата. И докато едни оформяха бъдещето на ЕС, други го напускаха, ние слушакахме и папкахме, затвърждавайки позицията на най-беден регион.

Защо очакваме, че щом при влизането в по-важната политическа стурктура не само не получихме обещаното подобрение, но и преживяхме влошаване по линия на голяма част от същите ефекти, сега изведнъж ни чака отново „магията на Европа“. Заявихме своето място в Западаната цивилизация преди 10 г., нужно ли е сега да следваме ЕС във всичките му грешки? Поредното проявление на познатата родна болест с месията, който ще дойде отнякъде и ще ни оправи.

Тайната слабост

И тук стигаме до тайната слабост на Еврото – аргументите в негова защита са толкова слаби, че всъщност основното, което слушаме са неясни емоционални апели за големите европейски добродетели и натъртвания колко нещата са сигурни и няма мърдане назад (защото сме обещали при влизането в ЕС да приемем общата валута).

На заден план останаха теми като защо сменяме доказаната и работеща система наречена валутен борд, защо влизаме във всепризнатата за недовършена оптимална валутна зона на Еврото, защо избързваме, имайки предвид нарастващата сила на евроскептичните партии на континента. Защо забравяме и всички аргументи изложени ТУК, ТУК и ТУК?

Дали да не забавим малко, да проведем обществен дебат, а защо не и един референдум?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!