Непредвидените последици от решенията на КЗК за ЧЕЗ и Нова Телевизия

Гост автор: Мартин Николаев

От глоби за лачени чанти до политическа бухалка

Допреди месец Комисията за защита на конкуренцията беше известна като просто една от многото безполезни държавни институции, занимаващи се основно с глобяване на онлайн магазини и дамски бутици, че неконкурентно са гиздосали българските девойки с бонус кожена чанта към закупения чифт лачени ботуши. Ситуацията се промени на 19 юли, когато комисията забрани на българската Инерком да придобие бизнеса на ЧЕЗ у нас, както и на чешкия милиардер Келнер да купи Нова Телевизия.

Всичко това се очакваше, тъй като премиерът Борисов многократно е показал умение да оставя „независимите“ институции да взимат тежки или непопулярни решения, към които неговото правителство е „принудено“ да се съобрази без право на глас. Проблемът на кабинета и по двата казуса беше коя точно институция да спре сделките, като за ЧЕЗ дори се приеха специални промени в Закона за енергетиката, даващи правомощия на КЕВР да пореже Инерком. В крайна сметка, изглежда на плещите на КЗК се е паднала отговорността да спаси кабинета от обществения натиск срещу продажбата на ЧЕЗ на „Гинка“, както и рисковете от непознат чуждестранен милиардер еднолично да положи ръка върху най-голямата телевизия у нас.

Дотук добре – „независимите“ институции у нас многократно са показали, че независимостта им е стабилна като „пОдпрен плет“, както казват по врачанско.

За всеобщо съжаление, обаче, текстовете на КЗК по тези политически решения вадят комисията от досегашната бутафорна роля и я превръщат в основна спирачка и рисков фактор за всички бъдещи големи сливания и придобивания в България.

Мотивите на КЗК

Мотивите на КЗК да забрани придобиването на ЧЕЗ и Нова Телевизия нямат почти нищо общо с утвърдената от самата комисия Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар (решение 393 от 2009 г.). В случая с Нова Телевизия, комисията прави неясна качествена оценка на мощта на Петр Келнер да затвърди позициите на Нова Телевизия като пазарен лидер и хипотетичния му катарзис в даден момент да вдигне цените и да развали рахата на потребителите. Няма числа, няма данни, няма аргументи. И първокурсник по право може да бутне решението в безпристрастен съд.

В казуса с ЧЕЗ имаме опит да се сегментира пазара на електроенергия до малкия фотоволтаичен нишов пазар (и то след 20-30 години, когато стане свободен), че там да се намери вертикална интеграция и концентрация между Инерком и ЧЕЗ. Тук се върви по утвърдената методика, но в публичното решение числата са заличени, уж заради търговската тайна. Все пак, по стари официални данни се вижда, че дори във фотоволтаичния пазар, общия пазарен дял на ЧЕЗ и Инерком е около 3% от мощностите в страната – далеч под границите от 15/25% и 40% в официалната методика на КЗК. Разбира се, не трябва да забравяме и абсурдността бъдещият свободен пазар на фотоволтаичен ток да се разглежда като отделен пазар от целия свободен пазар – тогава защо изобщо се нарича „свободен“ и каква е разликата между единия и другия ток?

Оставяйки за момента настрани бъдещето на сделките за ЧЕЗ и Нова, какви ще са последствията от мотивите по тях за бъдещите решения на КЗК?

1. Премахване на възможността КЗК да либерализира подхода си към сделки в обозримо бъдеще. Всеки процент и стойност в методиката ще са напълно строги и задължителни, та дори и приближаващи се до тях стойности.
2. Големите пазари на стоки и услуги ще се разглеждат сегментирано на малки пазари, като концентрация дори на малък пазар ще задължава КЗК да забрани цялата сделка вкупом.
3. Повдига се съмнение дали инвеститори с големи ресурси и позиции в даден пазар ще могат изобщо да придобиват други български компании в същия сектор.

Първите гарантирани жертви – Сосиете Женерал и Пиреос

Последствията от решенията за ЧЕЗ и Нова ще се проявят далеч по-бързо от очакваното, тъй като още преди края на 2018 г. КЗК ще бъде принудена да забрани на ДСК да придобие Сосиете Женерал в България.

Тук е важно да започнем с това, че сделката между двете банки наистина е на ръба, да не кажем в директно нарушение на Закона за защита на конкуренцията (друг въпрос доколко е смислен той и дали изобщо трябва да съществува, според мен – по-скоро не).

Както вече посочиха анализатори от други чуждестранни банки, в достатъчно едрия пазарен сегмент потребителски кредити, след придобиването ДСК ще има гигантския пазарен дял от 39%, който по методиката на КЗК е недвусмислено господстващо положение. При жилищните и ипотечни кредити, пазарният дял ще е 27%, далеч над определената за проблемна граница от 15%. Делтите по индекса HHI за концентрация по методиката на КЗК ще са съответно 528 и 264 за двата пазара, също надвишаващи позволените 250. Тоест, бъдещата сделка наистина е меко казано проблемна по действащото законодателство.

В нормална ситуация, от КЗК бихме могли да очакваме и би било нормално далеч по-либерално отношение като комисията си затвори очите за нарушеното законодателство или „замаже положението“ с някакъв изсмукан от пръстите анализ по качествените фактори. Участващите в сделката удобно няма да обжалват решението на КЗК и тя би се случила. Или в най-лошия случай КЗК би издала предписания след придобиването ДСК да се освободи от определени обеми от потребителски и ипотечни заеми.

Но след решенията за КЗК и Нова, ситуацията е напълно друга. Опирайки се на поставения прецедент и под натиск от 4 обжалвания във ВАС и висящ арбитраж за над 1 милиард евро във Вашингтон, КЗК почти със сигурност ще спре цялата сделка или ще изиска ДСК да придобие само част от активите на Сосиете.

Без да знаем кой ще спечели конкурса за придобиване на Пиреос банк, най-вероятно там ще се разиграе същият сценарий. Неофициално, Енерго-про, bTV и поне още две големи телекомуникационни компании също оглеждат пазара за възможни купувачи и ще се сблъскат със същите проблеми.

Репутацията на България – от зле към по-зле или най-зле

Излязла от амплоато си да глобява собственички на бутици и секс шопове и развихрила се на терена на многомилиардните сделки, КЗК неизбежно ще се превърне в един от факторите, формиращи репутацията на България като инвестиционна дестинация. В обозримо бъдеще, комисията ще стои пред два сценария. Първият е да разрешава и забранява сделки без оглед на факти и методики, което ще доведе до нейното тотално компрометиране като маша на политически произвол. Например, да разреши сливането на ДСК и Експресбанк, но ЧЕЗ и Петр Келнер очаквано и оправдано да засипят Европейската Комисия и арбитражните съдилища с многомилиардни искове срещу България, заради двойния стандарт. Вторият сценарий е продължаване на драконовските мерки на всеки ъгъл, взривявайки редица високопрофилни придобивания.  Можете да си представите какъв ще е резилът, когато КЗК забрани сделката ДСК-Експресбанк, имайки предвид международната репутация на техните майки OTP и Societe Generale.

Тоест, ще трябва да се избира между репутацията на страната ни да тръгне към по-зле или към най-зле.

Решението

Ако КЗК е достатъчно разумна и реши да не тръгне през просото, събаряйки знакови бъдещи сделки, то консултация с изпълнителната власт и смяна на ръководството на комисията през следващата година изглежда като единственото възможно решение. Така хем ще се изчака развръзката по делата за ЧЕЗ и Нова Телевизия, хем ще има цивилизовано оправдание за смяна на поведението на комисията – просто новото ръководство може да изповядва по-либерални убеждения (пак ще сме за смях, но поне няма да сме за цирк). Разбира се, това ще изисква и определено забавяне на банковата консолидация и спирачки пред останалите подготвящи се големи сделки за български компании.

P.S. Разбира се, идеалното решение би било просто разпускане на „Комисията за защита ОТ конкуренцията“, каквато неволна грешка по фройд направи един депутат от Реформаторския блок през миналия мандат.

---

Източник на изображението: paragraph22.bg