Как лихвеният процент влияе върху фондовата борса?

Инвестиционната общност и финансовите медии обръщат сериозно внимание на лихвените проценти – цената, която заемополучателят плаща, за да се сдобие с пари – и с основателна причина. Когато Федералната комисия за отворени пазари в САЩ (накратко FOMC), или която и да е друга комисия на централна банка, определя целта за лихвения процент, при който банките заемат и отпускат заеми една на друга, това нейно действие влияе на световната икономика като цяло заради статута на американския долар като резервна валута. Влияе и на американската фондовата борса. Разбирането на връзката между лихвения процент и фондовата борса може да помогне на инвеститорите да разберат как политиката на централната банка може да повлияе на техните инвестиции и следователно да вземат по-добри финансови решения.

Лихвеният процент и неговото влияние върху цената на акциите

Основният лихвен процент движи пазарите. Защо обаче той е толкова значим и каква е неговата функция може да прочетете от тази статия тук. Лихвените проценти, които търговските банки начисляват по кредитите, които предоставят на своите клиенти, се сформират почти изцяло от основния лихвен процент в икономиката. За последователите на Австрийската икономическа школа лихвеният процент олицетворява времевите предпочитания на потребителите, а за мейнстрийм икономистите той е просто цената, която централната банка определя в опит да контролира инфлацията. Увеличавайки го централните банкери се опитват да намалят предлагането на пари, което от своя страна ги прави относително по-скъпи. Обратно, когато намаляват лихвения процент, паричното предлагане се увеличава, което прави заемането на средства по-евтино и лесно начинание, с което се цели насърчаване на потреблението.

Какво се случва, когато лихвените проценти се повишат?

Когато централната банка увеличи основния/базовия лихвен процент това не оказва пряко влияние върху самата фондова борса. Единственият непосредствен ефект е, че за търговските банки е по-скъпо да заемат пари от централната банка. Тъй като им струва повече, те увеличават лихвите, които начисляват на клиентите си. Последните от своя страна са засегнати чрез увеличение на лихвите по кредитни карти, ипотеки, потребителски кредити и т.н., особено ако тези заеми са сключени с променлив, а не фиксиран лихвен процент. Това води до намаляване на парите, които потребителите могат да харчат. Бизнесът от своя страна е засегнат по по-непосредствен начин, защото и той заема пари от банките, за да управлява и разширява дейността си. Когато банките правят заемите по-скъпи компаниите не задлъжняват толкова много, тъй като биха плащали по-високи лихви. По-високите разходи могат да забавят очакванията за растеж на компанията; тя може да ограничи плановете си за разширяване на дейността. Също така обаче и при относително високи лихвени нива предпоставките за създаване на зомби компании и сектори, които се създават и разширяват при по-ниски лихвени равнища не биха били налице.

Лихвените проценти и фондовата борса

Ако се счита, че дадено дружество бележи спад в растежа или е по-малко печелившо – или чрез по-високи разходи за дълг или по-малко приходи – очакванията за стойността на бъдещите парични потоци (изчислени чрез метода на дисконтирани парични потоци – Discounted Cash Flow) ще спаднат. При равни други условия това ще понижи цената на акциите на компанията.

Ако достатъчно на брой компании регистрират спад в цената на акциите целият пазар или ключов индекс (напр. Dow Jones Industrial Average, S&P 500) също ще отчете спад. При понижени очаквания за растежа на бъдещите парични потоци на компанията инвеститорите ще получат по-ниска възвръщаемост, което би направило притежаването на акции относително по-нежелано. Освен това то може да се разглежда като твърде рисковано в сравнение с други инвестиции.

Лихвените проценти и пазара на облигации

Лихвените проценти също влияят и върху цените на облигациите. Има обратна връзка между цените на облигациите и лихвените проценти, което означава, че когато лихвените проценти се покачват, цените на облигациите спадат, и обратно. Колкото по-дългосрочен е падежът на облигацията, толкова повече ще се колебае във връзка с лихвените проценти.

Когато централната банка е в процес на вдигане основния лихвен процент, държавните ценни книжа често биват разглеждани като доста желана инвестиция. Това е така понеже т.нар. risk-free rate of return (безрискова норма на възвръщаемост) се увеличава, а с това се повишава и общата изискуема доходност на инвеститорите за инвестиране в акции. Повече за безрисковата норма на възвръщаемост може да прочетете тук. Следователно, ако желаната рискова премия намалее (допълнителната доходност, която инвеститорът изисква при инвестиране в акция спрямо облигация, породена от повишения риск), докато потенциалната възвращаемост остане същата или по-ниска, инвеститорите ще установят, че акциите са станали твърде рискови и ще инвестират парите си другаде.

Един начин правителствата и бизнесите да наберат пари е чрез продажбата на облигации. Тъй като лихвените проценти се повишават цената на заемите става все по-скъпа. Това означава, че търсенето на облигации с по-ниска доходност ще спадне, което ще доведе до спад и в цената им. Тъй като лихвените проценти намаляват става по-лесно да се заемат пари, което кара много компании да издават облигации за финансиране на нови начинания. Това ще доведе до увеличаване търсенето на по-високодоходни облигации, което ще доведе и до по-високи цени на облигациите.

Какво се случва, когато лихвените проценти спадат?

Когато растежът в икономиката се забавя централната банка смъква лихвения процент с цел да стимулира финансовата дейност. Инвеститорите и икономистите също гледат на по-ниските лихвени проценти като на катализатор за растеж. Ръст в заемането на чужди средства, следователно увеличено потребление. Потребителите харчат повече, тъй като относително по-ниските лихвени проценти ги подтикват, че най-накрая могат да си позволят да харчат повече. Предприятията ще се радват на възможността да финансират сливания, придобивания, разширяване на дейността на по-ниска цена. По този начин увеличават бъдещия си потенциал за печалба, което на свой ред води до по-висока цена на акциите. Облагодетелствани от ниските ставки на лихвите са компании със стабилни парични потоци и счетоводни баланси, които се възползват от по-евтиното финансиране.

Въздействие на лихвените проценти върху акциите

Промени в лихвените проценти също влияят на психологията на инвеститорите, много важна и отскоро навлязла тема в сферата. Когато централната банка обяви повишение на лихвата, както бизнеса, така и потребителите ще намалят разходите си, което според общото мнение ще доведе до спад в доходите и цените на акциите. От друга страна, при спад в лихвения процент, психологическата нагласа е, че потребителите и бизнесът ще увеличат разходите и инвестициите си, което ще доведе до покачване на цените на акциите.

Бизнес цикълът и по-скоро моментното състояние на икономиката също могат да повлияят на реакцията на пазара. При отслабваща икономика помощта, която централните банкери се опитват да предоставят чрез по-ниски лихви не е достатъчна да компенсира спада в икономическата активност и обратно: към края икономическия бум, когато централната банка повишава лихвения процент с цел да охлади икономиката някои сектори запазват добрите си показатели.

Извод

Макар връзката между лихвения процент и фондовата борса да е сравнително индиректна, те са склонни да се движат в противоположни посоки: като общо правило е, че когато централната банка понижава основния лихвен процент това води до ръст на борсата и обратно. Въпреки всичко това е просто неписано правило и няма никаква гаранция как пазарът ще реагира на промяна в лихвения процент.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!