Проблемът на частните пенсионни фондове

Проблемът на частните (задължителни) пенсионни фондове е, че не правят пари. По-точно, не правят пари за своите клиенти. За самите себе си най-вероятно правят, но възвръщаемостта, която хората, които се осигуряват при тях получават, е почти несъществуваща или дори отрицателна. Поне през по-голямата част от времето. Това е проблем. Защото всички работещи българи се осигуряваме в тези универсални и професионални частни пенсионни фондове.

Осигуряваме се при тях, защото те представляват Втори стълб на пенсионното осигуряване в страната. Той е задължителен, както и Първия (държавен) стълб, за чието на практика фалирало състояние вече сме писали неколкократно (например тук и тук). Разбира се, ситуацията при частните фондове е далеч по-добра от тази в държавния фонд „Пенсии“. Най-малкото защото парите, които внасяме там действително се спестяват и инвестират, а не биват изхарчени за текущите пенсии на настоящите пенсионери. При частните фондове поне може да сте сигурни, че ще получите пенсии. При държавния фонд настоящите работещи за съжаление нямат този лукс.

Но това не означава, че трябва да сме безкритични към частните пенсионни фондове. Не означава, че трябва да игнорираме сериозните проблеми, от които те страдат. Дори и мащабът им да не е толкова плашещ, колкото този на проблемите на държавния стълб на системата. За да не бъдем голословни, нека погледнем данните. Всички данни изнесени в тази статия, са данни събрани и публикувани от Комисията за финансов надзор (КФН), които са публично достъпни на уеб страницата на институцията. Данните, които ще разгледаме са за възвръщаемостта на универсалните пенсионни фондове в България (тези фондове, в които се осигурява по-голямата част от работещото население) през последното десетилетие (2008 – 2017 година). Какво показват те?

Пенсионните фондове губят пари за клиентите си

На графиката долу (кликнете върху нея за по-добра резолюция) са изобразени три променливи. Сините колони показват номиналната средноаритметична годишна възвръщаемост, която универсалните пенсионни фондове са постигнали през всяка една от годините на разгледания период. Това е възвръщаемостта, която КФН публикува и съответно най-често се цитира по медии, когато се говори по темата. Оранжевите колони показват възвръщаемостта след инфлация. Числата там получаваме след проста сметка, при която от номиналната възвръщаемост за съответната година изваждаме нивото на инфлация, според данните на НСИ. Това показва „реалната“ възвръщаемост, защото когато има инфлация на цените, това означава, че покупателната способност на парите (т.е. реалната им пазарна стойност) пада. Това е стандартна сметка в инвестиционните среди, понеже най-основната цел на инвестирането е именно да предпази спестяванията ни от инфлацията.

Източник: КФН

Третата (сива) колонка обаче е най-важната. Тя показва какво е средното ниво на доходност на УПФ след инфлация и след таксата, която се налага върху всяка вноска, която постъпва при тях. Червените числа показват каква е била тази доходност през всяка една година от разглеждания период. Важно е да се отчете обаче, че тези числа се отнасят за доходността само на вноските, които са постъпили в съответния фонд в рамките на конкретната година. Не се отнасят за доходността на парите, които са били в съответната сметка отпреди това, защото става въпрос за „входна“ такса, която се плаща веднъж, при постъпване на въпросната месечна осигуровка във фонда. Тоест, доходността на цялата партида е по-висока, отколкото червените числа на графиката горе. Но те ни показват какво се е случило със спестяванията на всеки работещ през първата година от постъпването им в средностатистическия универсален пенсионен фонд, след изплащане само на входната такса.

Ако не сте запознати, от всяка осигурителна вноска, която постъпва в универсалните (и професионалните) пенсионни фондове по закон (Кодекс са социално осигуряване) се удържа определен процент. Това е като „входна такса“ за внасянето на вашите спестявания. КСО регламентира нивото (максималното) на тази такса, което за 2017 е било 4.25%, през 2016 4.50%, а в годините преди това 5.0%. Бърза справка с условията публикувани на уеб страниците на фондовете, показва, че те се възползват от максималното допустимо ниво на тази такса. Подобен тип такса очевидно ерозира възвръщаемостта на инвестицията за самия клиент на фонда (осигуряващото се лице), затова, както инфлацията, трябва да се извади от номиналната доходност.

След като сме извадили и нивото на инфлация и входната такса получаваме данните изобразени в сивите колонки. Както ясно се вижда на графиката в 7 от последните 10 години числата са отрицателни. Това означава, че след като извадим нивото на инфлация и входната такса, универсалните пенсионни фондове (средноаритметично) са загубили пари за своите клиенти в 7 от последните 10 години. И дори в годините, в които са реализирали някаква печалба за своите клиенти, тя е била минимална и недостатъчна, за да компенсира загубите. Всъщност, дори така данните изобразени горе са по-розови от реалността. Защото входната такса не е единствената, която плащаме. Има и годишна такса за управление, която в повечето години от разглеждания период (преди 2016) е била 1% от стойността на нетните активи. Нея не сме я пресмятали, за да не усложняваме сметката твърде много, но ако бяхме включили и нея, щеше да излезе, че УПФ в България са реализирали реална печалба (след такси и инфлация) за своите клиенти само в 1 от последните 10 години.

На какво се дължи това?

С две думи – на неадекватна държавна регулация. Но вероятно не по начина, по който си мислите. Проблемът с държавната регулация на Втори стълб на пенсионната система не е, че е твърде малка и слаба, а че е твърде тежка и неадекватна. Проблемите са няколко – първо, във втория стълб на осигуряването няма достатъчно конкуренция, второ, държавата директно е намесена в ценообразуването на пенсионните услуги, и трето, регулациите върху самата инвестиционна дейност са неадекватни.

Първият проблем е може би най-сериозният. Действащите универсални и професионални фондве в страната са част от една шепа финансови институции. Бариерите пред навлизането на нови играчи в пазара са изключително високи, поради много тежки регулаторни изисквания. И разбира се, понеже все пак сме в България, консистентността на прилагането на тези изисквания винаги е под въпрос с оглед на проблемите с корупцията на държавно ниво. От една страна изглежда логично да има сериозни ограничения относно това на кого е позволено да оперира в сферата на задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Именно защото е задължително – държавата те задължава да спестяваш 5% от брутната заплата и да я внесеш в някой фонд като пенсионна осигуровка.

Регулаторната рамка е неадекватна

Без конкуренция няма как да очакваме високо качество – това е икономическа аксиома. Когато секторът е на практика „барикадиран“ срещу навлизането на нова конкуренция, не е изненада, че качеството на предлаганите услуги (доходността) е незадоволително. Но отвъд това, тук стигаме и до ценообразуването на услугите в сектора. Защо е необходимо държавата да регламентира нивото на таксите в него и така да дава карт бланш на пенсионните фондове във Втори стълб да начисляват такси, които далеч надвишават средните нива във всички останали инвестиционни фондове? Подобна регулация е излишна и в ущърб на клиентите на тези фондове. Реално ако таксите не бяха толкова високи, реалната доходност, която получават осигуряващите се в тези фондове, щеше да е много по-задоволителна. Както видяхме горе, огромната тежест на тези такси е това, което ерозира доходността на осигуровките до най-голяма степен, повече дори от инфлацията.

И вече като за капак идват регулациите върху самата инвестиционна дейност. КСО в доста голям детайл регламентира допустимите начини, по които фондовете от Втори стълб на пенсионната система могат да структурират своите инвестиционни портфейли. Това е най-пипкавата част, защото от една страна регулациите в тази сфера са създадени с добра мотивация. Тяхната цел е да се предотврати злоупотребата с осигуровките на хората чрез прекомерно инвестиране в, например, свързани със собствениците на фонда фирми. Както обаче може би и сами се досещате, това е проблем само в случай, в който осигуряването е задължително И в сектора липсва конкуренция. Ако има конкуренция между множество различни фондове, това не е сериозен проблем, защото клиентите биха могли да се пренасочат от фондовете със съмнителна инвестиционна политика към по-надеждни такива.

Именно затова липсата на конкуренция в сектора е най-основният проблем. А самите регулации, въпреки че са добронамерени, вредят на доходността на тези фондове. От една страна защото ги карат да следват инвестиционни стратегии, които не са оптимални за финансовите интереси на клиентите им и от друга, защото най-вероятно изкуствено завишават инвестиционните разходи. В рамките на тази статия няма как да се впуснем в задълбочен анализ на регулациите върху инвестиционната дейност на пенсионните фондове. Това ще е обект на по-задълбочен анализ от ЕКИП през 2019 г. Тук можем да отбележим само, че регулациите в тази сфера са прекомерно ограничаващи и принуждават фондовете да инвестират по начин, който занижава тяхната възвръщаемост.

Заключение

Това, накратко, са проблемите на Втория стълб на пенсионното осигуряване в България. Той проблемът е един – не носят печалба за своите клиенти. Но от своя страна се дължи на куп други проблеми свързани с начина, по който държавните институции регулират сектора. В настоящата ситуация, с тази неадекватна регулаторна рамка и при толкова ниски нива на осигуровки (5% за допълнителното задължително частно осигуряване) не се чудете защо пенсиите, които частните пенсионни фондове отпускат са толкова ниски.

Регулаторна реформа, която елиминира всички от гореизброените проблеми е необходима паралелно с провеждането на цялостна пенсионна реформа, при която се преминава към напълно пазарно пенсионно осигуряване (както предлагаме в този доклад по темата). Това е начинът да се гарантира, както дългосрочната финансова устойчивост на пенсионната система в България, така и достоен доход за всички пенсионери в бъдеще. По-подробен анализ на проблемите на Втория стълж на пенсионната система у нас, както и конкретни предложения за реформа можете да очаквате от нас през 2019 г. Междувременно, на таблицата долу прилагаме подробна разбивка на доходността на всички универсални пенсионни фондове в страната за последните 10 години, за които имаме пълни данни.

Източник: КФН

Надяваме се, че сте намерили тази статия за полезна и помнете, че не трябва да разчитате на държавата или някой друг да се грижи за вашето финансово бъдеще. Вземете инвестирането на вашите спестявания в свои ръце! От ЕКИП, чрез нашия инвестиционен подкаст и Виртуален пенсионен фонд се опитваме да споделяме полезни умения и информация на финансова и инвестиционна тематика. В наши дни има толкова много свободно достъпни източници на информация по тези теми – просто трябва да поискате да се образовате!

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!