ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Нека не се заблуждаваме. Европейската икономика е на ръба на рецесия. През последните няколко месеца индустриалното производство в Германия спадна с най-високите си нива от 2013 г. насам (по време на Еврокризата). Това повлече промишлеността и на редица други европейски държави като България, които разчитат на Германия като основен пазар за износ на промишлени стоки. Междувременно, друг наш ключов търговски партньор – Италия – вече е в техническа рецесия – на годишна база БВП продължава слабо да расте, но пада тримесечие-спрямо-тримесечие през втората половина на 2018. Пикът на настоящия бизнес цикъл е категорично преминал. Оттук нататък в краткосрочен план в Европа няма да видим подобрение на икономическия растеж, а само и единствено влошаване.
Причините за това са комплексни. Процесът на забавяне на растежа е естествен от гледна точка на това, че глобалната икономика като цяло започна да се забавя, след като огромните парични стимули, които централните банки наливаха години наред, бяха, ако не напълно преустановени, то поне временно паузирани. Растежът в Китай също се забави значително и това всъщност е един от факторите, който отслаби промишления износ на Германия и износа на Европа като цяло. За в бъдеще обаче ключовият външен пазар за Европейския съюз, към който следва да насочим внимание, е САЩ. Защото тази година най-вероятно предстоят преговори между администрацията на Доналд Тръмп и Европейската комисия относно условията на търговските отношения между САЩ и Европа.
Какво е състоянието на икономиката на ЕС?
Краткосрочната съдба на икономиката на ЕС е в ръцете на Тръмп. С едно щракване на пръстите американският президент би могъл да вкара Европейската икономика в рецесия. Достатъчно е просто да вдигне митата на европейските автомобили, които се внасят на американския пазар. Ако това се случи, износът на страни като Германия и Италия ще се срине. При първата промишленото производство е в крехко състояние в момента, а втората е вече в почти пълна рецесия.
На графиката долу можете да видите тримесечното средно ниво на растеж на индустриалното производство в Германия за последните близо 6 години. Както ясно се вижда, в края на 2018 и началото на 2019 немското индустриално производство не просто спира да расте, но започва да пада главоломно, достигайки и дори изпреварвайки нивата на спад, отчетени в ранната 2013. Обърнете внимание, че през 2013 г. Еврозоната все още беше в криза, свързана най-вече с икономическите и фискални проблеми, изпитвани от страни като Гърция, Италия, Португалия и Ирландия, които застигнаха и вкараха в рецесия цялата Еврозона. Фактът, че индустриалното производство в Германия в момента е в по-лошо състояние, отколкото тогава, е показателен за слабостта на германската икономика.
Източник: Евростат
А ако икономиката на Германия е слаба, то и икономиката на целия Европейски съюз е слаба. Това е така, защото Германия е двигателят на икономическия растеж на Съюза. Тя е икономическият тигър, който поглъща огромно количество ресурси от периферията на ЕС, използва ги за производството на продукти с много висока добавена стойност и ги изнася на световния пазар. Да, други големи икономики като Италия също са от голямо значение и фактът, че последната понастоящем почти е в рецесия, си оказва негативното влияние върху икономическата активност в цяла Европа. Но нито една страна-членка не е толкова ключова за икономическото състояние на целия съюз колкото Германия.
Защо цял ЕС зависи от Германия?
За много малки страни-членки, като България например, Германия е най-голям търговски партньор. От малките икономики в ЕС единствените, които не разчитат на Германия като основен пазар за износ, са прибалтийските държави, Португалия и Гърция. Всички останали от Холандия и Белгия, през Дания, Чехия и Словакия, до България и Румъния разчитат на Германия като основен пазар за своя износ. И какъв е този износ? Най-големите износни категории стоки в тези държави почти винаги са коли, части за коли и други материали, които се използват в автоиндустрията.
Тоест тези държави разчитат до много голяма степен на стабилно и силно търсене от страна на автомобилната индустрия в Германия, за да реализират висок износ, който от своя страна да допринесе за по-висок растеж на БВП. Това означава, че те разчитат производството на автомобили в Германия да върви и да върви добре. И когато вместо това индустрията там се свива, това води до влошен растеж на БВП не само в Германия, но съответно и в поне половин Европа. Именно затова паралелно със спада на индустриалното производство в Германия в края на 2018/началото на 2019 г. затруднен растеж или директен спад бе отчетен в индустриалното производство и износ на всички от гореизброените страни. В България това влияние също беше усетено много отчетливо.
Сложната мрежа на вътрешноевропейските търговски отношения и икономически зависимости вече би трябвало да ви се е изяснила до голяма степен. Накратко – доброто представяне на икономиката на Германия (и индустриалния сектор особено) е необходимост за доброто представяне на всички останали икономики в ЕС. Сега си представете какво ще се случи, ако президентът на САЩ Доналд Тръмп, обяви търговска война на ЕС и реши да наложи по-тежки мита конкретно на вносните автомобили от Стария континент, в момент когато състоянието на автомобилостроенето в Германия така или иначе е доста лошо. Именно вносът на автомобили от ЕС е най-честата мишена на търговската реторика на Тръмп, защото американският президент редовно изказва мнението, че автомобилната индустрия на САЩ има нужда от защита от външна и „нелоялна“ конкуренция, както той вижда търговската политика на ЕС. Ако освен обект на неговата реторика, европейските автомобили станат обект и на неговата търговска политика, това би вкарало Германия и оттам целия Европейски съюз в почти моментална рецесия.
Как Тръмп може да вкара Германия в рецесия?
Това не е преувеличение. САЩ е най-големият търговски партньор на Германия и един от трите най-големи на Италия и на Франция. А основният износ на Германия са колите. Удар върху 1) най-големия износ на Германия, 2) в най-големия външен пазар, 3) в контекста на вече задъхващ се икономически растеж означава гарантирана рецесия. А ако Германия изпадне в рецесия, всички останали страни-членки, особено по-малките такива, също ще изпитат сериозни икономически трудности.
Потенциална търговска война може би нямаше да вкара ЕС в рецесия през 2017 и дори първата половина на 2018 г., когато икономическият растеж в съюза достигаше пикови нива за последното десетилетие. Обаче в настоящата ситуация, в която немската индустрия се задъхва, а Италия е в техническа рецесия, обявяването на търговска война напълно ще погребе икономическата активност в ЕС. На графиката долу можете да видите как се движат нивата на растеж на БВП (на годишна база) в трите най-големи икономики на ЕС през последните 2 години.
Източник: Евростат
Както става ясно, растежът на икономическата активност сериозно се забавя във втората половина на 2018 г. и дори пада под 1% и в Италия, и в Германия, и дори във Франция. В тази ситуация на задъхващ се европейски растеж Доналд Тръмп държи всички козове при търговските преговори с ЕС. С едно щракване на пръстите той би могъл да вкара цяла Европа в рецесия и Европейската комисия най-вероятно вече осъзнава този факт. Да, търговска война би навредила и на американската икономика (както видяхме от случая с Китай), но в настоящата икономическа ситуация тя не би пострадала до толкова голяма степен, колкото Европейската. Просто защото най-големите икономики в ЕС вече не отчитат почти никакъв растеж дори без търговска война, докато БВП на САЩ продължава да расте със значително по-високи темпове.
За кого е по-опасна потенциална търговска война?
През последното тримесечие на 2018 г. американският БВП дори надмина очакванията на анализаторите (докато този в Германия ги разочарова) и достигна 3.1% на годишна база. Това е три пъти по-високо от растежа на която и да е от най-големите европейски икономики! Трябва да се отбележи, разбира се, че и в САЩ вече също се наблюдават първите призначи на идваща рецесия, най-очевидно в динамиката на лихвените проценти по държавния дълг (краткосрочните лихви надвишават дългосрочните, което е индикация за недостиг на кредит и идваща рецесия). Управителният борд на Федералния резерв (централната банка) неслучайно обяви на последното си събрание, че през 2019 г. най-вероятно няма да вдига лихвените си проценти. Това е ясен знак, че ФЕД смята, че има сериозен риск от рецесия, ако дългът в САЩ продължи да поскъпва, което със сигурност ще се интерпретира в подобаващо песимистична светлина от финансовите пазари и бизнеса.
Но дори в този контекст може да се каже, че американската икономика има далеч по-голям „буфер“ от Европа, който може да понесе удара от въвличането в търговска война. Все пак растежът в САЩ е над 3%, докато в Германия е под 1%. Очевидно е, че в настоящия момент европейската икономика е много по-близо до рецесия, отколкото американската. Именно от този времеви прозорец, в който рецесията в САЩ е по-далеч на хоризонта от тази в ЕС, най-вероятно ще се възползва Тръмп, за да притисне Брюксел да приеме неговите условия при предоговарянето на търговските отношения. В избора, пред който ЕК ще бъде изправена, няма да има нюанси – или приемат условията на Тръмп, или ЕС влиза в рецесия.
След Китай идва ред и на Европа…
Това е най-вероятният развой на събитията, освен ако американският президент поради някаква причина не профука тази възможност да притисне Брюксел именно когато европейската икономика е слаба. Разбира се, преди да обърне отново поглед към Европа, Тръмп първо трябва да довърши преговорите с Китай. През февруари изглежда беше отчетен някакъв прогрес в това отношение, но диалогът между двете страни продължава и още много неща трябва да бъдат изяснени.
За Брюксел най-добрият развой на събитията в момента би бил преговорите между Китай и САЩ да продължават да се проточват поне докато отминат Европейските избори и най-добре поне до края на годината, когато икономиката на САЩ ще е в по-слабо състояние, отколкото в момента и съответно ефектите за нея от потенциална търговска война – по-опасни. Отвъд това европейските политици имат малко опции. Могат да се надяват, че решението на Европейската централна банка да продължи отдаването на евтино финансиране към банковия сектор ще постигне някакъв положителен ефект върху растежа в Съюза, но той едва ли ще е значителен. Настоящият бизнес е в своя край. Икономиката на ЕС е на ръба и едно леко побутване с търговски бариери от страна на САЩ е достатъчно, за да я хвърли в бездната на рецесията.
