Говори ли все още някой за бързо „V” – образнo възстановяване?

Помните ли когато „умни глави“ обикаляха телевизионните студия преди половин година да ни утешават? Разправяха как кризата може да е дълбока, но ще е краткa? Как есента вече ще сме влезли във възстановяне? Как през 2021 ще се възстановим напълно до нивата на икономическа активност от 2019? Как траекторията на възстановяване ще е „V” – образна?

Оказва се, всичко това са били глупости. Кризата само се задълбочи есента, хоризонтът на евентуално възстановяване остава неясен, но ако едно вече е на 100% сигурно, то е, че той няма да е „V” – образен. В Европа втората вълна на пандемията сама по себе си изненада много правителства – нашето особено. Но през последния месец се появи и нова заплаха – различните мутации на Ковид-19 водят до трета ескалация на мащабите на пандемията в редица европейски държави, непосредствено сред пика на втората вълна през ноември.

Ковид-19 отказва да си ходи

През последните седмици поради разпространението на по-заразния Британски щам на Ковид-19 някои държави в ЕС записаха нови рекорди в нивата на заболеваемост и смъртност от вируса. В Португалия и Испания открито говорят за „трета вълна“ и за трети път налагат мерки за затваряне на икономиката, които този път са по-сурови дори от тези наложени през ноември. За трети „локдаун“ се говори и във Франция, а Германия удължи затварянето, което бе наложено през ноември, чак до средата на февруари.

У нас, както знаем, затварянето е осезаемо по-леко (нехранителни магазини могат да работят, за разлика от в Германия, например) и изглежда засега мащабите на пандемията продължават да отслабват. Правителството обяви, че възнамерява да започне поетапно отваряне на затворени бизнеси и институции от началото на февруари, но от последните изказвания си личи, че със сигурност няма намерение да бърза.

Именно индикациите, че заведенията например няма да бъдат отворени още дълго време предизвика напрежение между правителството и представители ресторантьорския бранш, които заплашват с протестно отваряне. По думите на представители на кризисния щаб, поради факта, че Британския щам на вируса вече е открит и в България, заведенията може да не отворят чак до април. Всички тези проблеми допълнително се задълбочават от забавянето на процеса на ваксинация поради муда работа както на Европейските институции, така и на националните правителства.

Рецесията продължава в обозримо бъдеще

Всичко това означава, че рецесията продължава с пълни сили и в началото на 2021. В първото тримесечие на тази година няма да видим подобрение на икономическата активност. Тя най-вероятно ще е на нивота от четвъртото за 2020 (в някои страни може би дори по-ниска), което от своя страна беше близо до нивото от пролетта. Поради факта, че в първото тримесечие на 2020 икономическата активност в някои държави вече се забавяше поради ефектите на пандемията, спадът сега може да се окаже леко по-умерен на годишна база. Но пак ще е значителен. Ако трябва да говорим в конкретни числа, към този момент изглежда резонно в първото тримесечие на 2021 да очакваме спад на БВП от поне 5% и по-вероятно около 10%, в държави може би и повече, в зависимост от тежестта на пандемията и ограничителните мерки.

Вече изглежда, настоящата рецесия е на път да задмине тази от 2009 не само по дълбочина, но и като продължителност. От тук нататък всякакви приказки за „бързо възстановяване“ са не просто смешни, а директно противоречие на действителността. Институциите вече започнаха да ревизират своите прогнози за БВП през 2021 значително надолу. За някои държави като Португалия например, прогнозите вече са, че БВП ще падне на годишна база и през настоящата година! Така хоризонтът на възстановяване от рецесията за много държави се измества до 2023 и дори 2024.

За тези, чиито икономики са силно зависими от туризма (Гърция, Португалия, Испания) е от изключителна важност сезонът през тази година да протече в нормални обстоятелства, но с оглед на бавния темп на ваксинация това също изглежда несигурно. Хотелиерите в Гърция казват, че клиенти вече са започнали да се отказват от резервации за пролетните месеци, поради опасения, че пандемията няма да е овладяна до тогава.

В най-добрия случай възстановяването ще е “W” – образно

Както вървят нещата, изглежда Европа се е запътила към двойна рецесия. Дефиницията на рецесия е две последователни тримесечия на спад на БВП (икономическа активност) спрямо предходното тримесечие. Вече станахме свидетели на такова през периода януари-юни 2020. През третото тримесечие (юни-септември) имаше възстановяване спрямо предходното, но през последното за 2020 със сигурност отново ще има спад. Сега, поради завръщането или удължаването на карантините, в първото тримесечие на 2021 изглежда на много места ще видим още един спад на БВП спрямо последното на 2020.

В най-добрия случай възстановяването ще е “W” – образно, но дори това не е сигурно. За да компенсират спада в икономическата активност Европейската централна банка предприе рекордно печатане на нови пари, а местните правителства рекордно дефицитно харчене (до голяма степен подкрепено от печатането). Това води до огромен скок в държавния дълг, чиито нива ще достигнат плашещи измерения в някои държави. В Гърция съотношението държавен дълг към БВП ще надвиши 200%, в Италия 150%, в Португалия 130%, в Испания ще доближи 120%.

Дефицитното харчене поставя капани пред бъдещия растеж

Натрупването на толкова много нов дълг ще създаде допълнителни икономически проблеми в по-дългосрочен план. Въобще не е ясно дали рекордното дефицитно харчене, което се предприе в отговор на пандемията ще бъде оправдано в дългосрочен план. Ами ако натрупването на още по-висок дълг доведе до поддържането на хронично непродуктивни дейности (както в публичния така и частния сектор), които не са способни да генерират търсения растеж? Ако бремето на новия дълг за публичните финанси се окаже по-голямо от приходите, които „стимулираната“ икономическа активност може да вкара в хазната?

Това са ключови въпроси, на които нямаме отговор. Можем само да се надяваме, че това няма да се случи. Уви опитът от предходната криза в Еврозоната сочи, че този риск е много вероятно да се реализира, особено в държави с високи нива на корупция, рентиерство и раздут публичен сектор като Италия. Впрочем България страда от сходни проблеми. Голямата опасност е, че паричните и фискални политики, които се следват в Европа в момента е, могат да доведат до стагнация или рецесия след няколко години. Именно това се случи след кризата през 2009 г. Уви, Европейският съюз не изглежда да се е поучил от грешките си.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!