България ИЗВЪН еврозоната: между заблудите и фактите

Преди около месец, българската онлайн медия „Factcheck.bg” публикува статия със следното заглавие: „България в еврозоната: между заблудите и фактите“. Под надслова на борба с дезинформацията, авторът на статията Йордан Бързаков твърди, че оборва „митове“ относно „негативите от членството в еврозоната“. Въвеждащият параграф на текста е красноречив:

„Колкото повече се приближава България до присъединяването си към т.нар. “Клуб на богатите в Европа”, толкова повече противоречиви мнения относно приемането на еврото се чуват. Някои от тях съдържат аргументирани тези, основателни въпроси или критики, свързани с процесите, които текат в самата еврозона и отражението им върху България. Други обаче повтарят вече известни и многократно опровергавани „митове“, свързани с негативите от членството в еврозоната. В следващите редове ще разграничим двете групи, като отсеем легитимните съмнения от неверните твърдения.„

Сам по себе си, този параграф изглежда като обещаващо начало на разумна и балансирана статия. Уви, както става ясно при прочитане на последващия текст, има много какво да се желае от „опровергаването“ на митове, предприето от г-н Бързаков. И това което е по-лошо, самата статия, която има за цел да разбива заблуди, пряко създава такива, като игнорира или изопачава напълно обективни и легитимни опасения и критики свързани с евентуалното присъединяване на България към еврозоната.

В настоящата статия се заемам с в известна степен странната задача да „опровергавам опровергаващия“ и да „разбивам митовете“ на „миторазбивача“. Накратко казано – да предпазя истината от нейните самоназначили се „пазители“ в наши дни. За тази цел в следващите редове ще анализирам статията на Factcheck.bg параргаф по параграф, аргумент по аргумент и като икономически експерт който се занимава с казуса с еврозоната от 2017 година насам, ще споделя моята критична оценка за качеството на текста на г-н Бързаков.

1. Ще загуби ли България суверенитет ако приеме еврото?

Първият критичен аргумент срещу присъединяване в еврозоната, който се адресира в статията е загубата на суверенитет. Според автора, макар и този аргумент да стъпва на национална гордост и сантименталност, той в крайна сметка не стъпва на добра логика и му липсва качествена фактологична обосновка. Твърди се, че в режим на валутен борд, който поддържа фиксиран курс към еврото, България така или иначе е предала своя паричен суверенитет.

„Тъй като родната валута е вързана с твърд курс към еврото, то на практика това означава, че България на макро ниво оперира с евро пари, но без да ги разменя между гражданите и бизнеса физически. Вместо тях използваме левове и така левът фактически е „аватар“ на еврото и представлява нищо друго освен разписка за евро.“

Това до много съществена степен е вярно. Но тук се пропуска фактът, че има разлика между валутния борд като структура – рамка на функциониране на паричната система – и конкретната валута/стока/кошница от стоки или валути, към който националната валута е фиксирана, чрез структурата на валутния борд. С други думи, не се прави разлика между система и конкретния начин на употреба на тази система.

Да, чрез валутния борд сме в определен смисъл „вързани“ към еврото, но далеч не до същата степен до която бихме били „вързани“ в самат еврозона. Валутният борд е далеч по-гъвкав – в случай на паричен катаклизъм в еврозоната, какъвто тя вече веднъж доближи в своята история, България има възможността да смени резервната валута с друга без да бъде въвлечена в тежка и продължителна икономическа криза. От друга страна, ако е част от еврозоната при настъпването на подобен катаклизъм катастрофални последици за икономиката на България са неизбежни, защото интеграцията във финансовата система на еврозоната е далеч по-дълбока.

Странно защо това очевидно предимство на валутния борд спрямо приемане на еврото въобще не се отчита от статията във Factcheck.bg, въпреки че самата структура на еврозоната до ден днешен е пълна с пробойни, които я тласкат именно в такава посока. Разликата в нивата на интеграция във финансовата система на еврозоната при валутен борд и при приемане на еврото са често срещан  аргумент за предимството на второто, но удобно се пропуска и съответния допълнителен риск, който идва с това „предимство“.

В този смисъл, твърдението на автора Йордан Бързаков, че „България няма да отдаде на ЕЦБ допълнителен суверенитет в повече, отколкото има в момента.“ е очевидна логическа еквивокация. За капак на всичко споменато дотук, в самото право на ЕС няма предвиден механизъм за евентуално излизане от еврозоната, което прави обвързването изключително тежко от правна гледна точка – съвсем различна ситуация в сравнение с валутния борд, чиято резервна валута е прерогатив изцяло на парламента на България и при нужда той има пълна свобода да я смени. Но ако примем еврозоната, българският парламент не може просто в един момент да реши да се откаже от еврото и да върне лева. Такова право буквално не съществува в рамките на договорите на ЕС. Това е очевадна разлика в нивата на суверенитет на българската държава при паричната система на валутния борд и тази на еврото.

След заблудата за суверенитета в статията се цитира и икономиста Румен Аврамов, с неговата теза, че влизането във валутния механизъм ERM II, което се случва през 2020 г. не носи никакви рискове за България полиния на валутния курс. Точния цитат е следния:

„Важно напомняне, което прави един от най-авторитетните ни икономисти Румен Аврамов е, че с усилията на БНБ и други централни банки на държави членки с режим на валутен борд ЕЦБ е била убедена да промени правилата за влизане в еврозоната, така че да не се налага временно „отвързване“ на курса в рамките на ERM II. Т.е. всички притеснения, че влизането в “чакалнята” ще премахне борда и ще ни направи уязвими, са неоснователни.“

Ако това действително е така, няма как да не се запитаме защо тогава се налага промяна в закона за БНБ в тази връзка, прокарана от ГЕРБ тихомълком, между две четения в комисия? Прословутата поправка на Менда Стоянова предизвика медиен фурор през януари 2020 г. благодарение до голяма степен на усилията ни от ЕКИП да предупредим гражданите относно това изключително рисково изменение в Закона за БНБ. Ето какво гласи тази поправка:

„Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз.“

Румен Аврамов, цитиран от Йордан Бързаков в статията, твърди, че за страни с режим на валутен борд, като България е направено изключение, така че да не се налага въвеждането на плавен курс. По-конкретно, позволено ни е ако решим, БНБ да продължи да поддържа фиксиран курс към еврото, такъв какъвто той е бил преди влизането в ERM II. Наличието на такава уговорка с ЕЦБ е факт, но дяволът, както обикновено, е в детайлите. На първо място, това е просто уговорка. Факт е, че след поправката на Закона за БНБ, черно на бяло, фиксингът от 1.95583 лева за 1 евро вече не фигурира. И това е неоспорим факт.

Това, което фигурира, е че курсът лев към евро се определя чрез референция към резолюциите и споразуменията споменати в цитирания горен текст. В цитираните резолюции на ЕС е експлицитно разписано, че валутния курс в рамките на ERM II е обект на преговори (конкретно между ЕЦБ и националната централна банка). Тоест, няма как да се говори за такъв „твърд“ фиксиран курс какъвто имахме преди. Всеки може сам да провери какво пише в съответните документи. В този смисъл трябва да е ясно, че откакто България се присъедини към ERM II, ситуацията около валутния курс на лева спрямо еврото фундаментално се промени и той вече не е фиксиран по начина, по който беше преди това.

2. Страховете от ценови шок – оправдани или не?

От тук статията продължава към най-вълнуващия за обикновения българин въпрос свързан с еврото – какво ще се случи с цените на стоките и услугите. По този въпрос наистина има много спекулации, и от двете страни. Уви, самата статия във Factcheck.bg, макар че трябва да развенчава заблуди изпада в такива като казва:

„Вторият най-разпространен мит гласи, че смяната на лева с евро ще доведе до драстично нарастване на цените, едва ли не всички цени, които в момента виждаме в лева, ще останат със същите числа, но в евро. Този страх има своите обяснения, особено в страните от бившия Източен блок, но няма нито едно доказателство за неговата основателност. Напротив – официалните данни от страните, които вече преминаха през процеса, показват точно обратните тенденции в дългосрочен план.“

Опасенията от скок в инфлацията, конкретно в краткосрочен план след приемане на еврото определено не са безпочвени. Самата статия на Factcheck.bg отбелязва, че такъв скок в нивата на инфлация след присъединяване в еврозоната се наблюдава в страни като Словения. Но успокоението, което се представя е, че този скок не е бил особено съществен – едва 2-3 процентни пункта до над 5% годишна инфлация в рамките на първите 2 години след приемане на общата валута. И в дългосрочен план инфлацията спада до много по-ниски нива и дори дефлация.

Големият проблем тук е, че се представя изключително повърхностен анализ. Първо, редица изследвания са показали, че след приемане на еврото има огромно разминаване в нивата на инфлация, които се отчитат от официалните индекси и възприятията на самите граждани за нивата на инфлация. Това се дължи до голяма степен на проблема с прекомерната агрегация и осредняване на много разнородни данни, каквото се случва при изготвянето на общ индекс на цените на всички потребителски стоки и услуги.

Самите официални изследвания на европейски институции по темата сочат, че в първите години след приемане на еврото почти навсякъде се наблюдава съществено ускорение на ценовата инфлация при стоки от първа необходимост, най-вече хранителни, както и цените в ресторанти и други заведения. Понеже това са типа стоки и услуги, които се потребяват с най-голяма честота, в сравнение с нехранителни стоки (бяла и черна техника, дрехи и т.н. които не се купуват ежедневно или дори ежеседмично и ежемесечно), скок в тяхното ниво на ценова инфлация има много по-осезаем ефект върху ежедневието на потребителите.

Има сведения, че първоначалния ценови шок може да е особено тежък. Такъв е случая в Италия, за който разказва Николай Богацки в свой академичен материал, наскоро преведен и публикуван в ЕКИП. В периода непосредствено след приемането на еврото, в Италия се наблюдават големи несъответствия между ценовите данни отчетени от националния статистически институт и различни стопански и браншови организации, които следят цените в определени сектори. Тук няма как да възпроизведа всичката конкретика на данните, затова препоръчвам да обърнете внимание на материала на Богацки. Накратко, в своя анализ Богацки изчислява, че реалното ниво на инфлация през 2002 година в Италия (годината веднага след приемане на еврото) е било 93.96%.

Обърнете внимание, че този процент представлява почти двойно увеличение на цените – именно това, от което се опасяват българските граждани. Това не трябва да се чете като прогноза, че същото ще се случи в България. Това е била ситуацията в Италия, и доколкото знаем в много други държави е нямало такъв рязък скок в цените (или поне все още няма изследвания, които да сочат такова нещо). Но опитът на Италия в това отношение показва, че рискът от много голям скок в цените след приемане на еврото със сигурност е реален и опасенията на българските граждани в това отношение със сигурност не трябва да се омаловажават.

3. Забогатяване или обедняване след приемане на еврото?

Продължавайки с примера на Словения, г-н Бързаков използва данните за траекторията на нейните икономически данни в периода 2006-2015 година, за да покаже защо опасенията, че България може да обеднее от членство в еврозоната са безпочвени. Уви, представянето на данните е изключително тенденциозно и подвеждащо. Защото ако ще се аргументира по този начин, г-н Бързаков трябва да отчете обективния факт, че БВП на глава от населението в Словения не се покачва в периода 2008-2019 г. Даже напротив, между 2008 и 2015 си има последователен спад, година след година. Покачване обратно почти до нивата от 2008 се случва от 2015 до 2019. Но дори така, към края на 2019 г., нивото на БВП на глава от населението в Словения е по-ниско отколкото през 2008 г.

От друга страна, БВП на глава от населението в България се покачва от 7265 долара през 2008 г. до 9828 долара през 2019. Подобна е картината на сравнението и с други източноевропейски държави приели еврото като Словакия. Разбира се, има и обратните примери – икономики извън еврозоната, като Сърбия, които са изпитали спад или стагнация на БВП след 2008 г. и такива вътре в еврозоната, като Естония, които продължават да растат със завидни темпове. Периода между 2008 и 2015 година е кризисен за цяла Европа, но е особено тежък за еврозоната поради тежкото положение с държавния дълг в страни като Гърция, Италия, Испания, Ирландия и Португалия. Впрочем, 4 от изброените държави (без Ирландия) до ден днешен са неспособни да възстановят нивата на БВП от 2008 година.

Това показва, че със сигурност не могат да се използват икономически данни за аргумент, че еврозоната води към по-бърз икономически растеж. Просто има твърде много случаи на държави приели еврото, където за последните поне 12 години се наблюдава или стагнация или дори спад в БВП на глава от населението. Нещо повече, дори след присъединяване към еврозоната да наблюдаваме повишение в икономическия стандарт навсякъде, това не е доказателство, че еврото само по себе си води до повишаване на икономическия стандарт. Подобен аргумент е добре известна логическа грешка от типа на „понеже Б се случва след А, то Б трябва да се е случило заради А“, известна като „Post hoc, ergo propter hoc”. Самият г-н Бързаков отбелязва това в своята статия като пише:

„Това обаче не означава, че доходите на българите ще се вдигнат веднага до средноевропейските. Еврото е просто платежно средство, което отваря повече възможности пред родната икономика, но забогатяването е процес, който се движи както от националната политика, така и от самите граждани. Горните данни за Словения показват, че ако една страна използва умно предимствата на еврозоната, то нейното благосъстояние може да се увеличи в рамките на период от няколко години.“

Напълно е прав, че забогатяването е процес, който се движи най-вече от националната политика и самите граждани. Но е неясно какво се има предвид под „възможности“ които еврото отваря пред родната икономика. Г-н Бързаков споменава „ценова стабилност“, както и „по-лесен и евтин достъп до по-голям пазар“ и „по-евтини кредити за всички“. Последното със сигурност не е вярно, ако просто погледнем динамиката на лихвата по кредитите в източноевропейски държави като Словения и Словакия, както и Латвия, Литва и Естония. След приемане на еврото спадът на лихвите по кредитите в тези страни е нищожен и въобще не е сигурно, че дори този нищожен спад има нещо общо с новата валута.

Аргументът за „ценова стабилност“ е странен, при все че България не е държава където има „ценова нестабилност“. Увеличението на инфлацията през последните месеци у нас е част от глобална тенденция, от която страните в еврозоната със сигурност не са изолирани – по последни данни инфлацията в България през юли е 3%, а в Германия е 3.8%. Инфлацията у нас през последните 10 години никога не е успявала да прескочи 4% дори, а най-дълбокото ниво на дефлация е било около 2%. Това със сигурност не е „нестабилност“ в цените и ценовата динамика у нас не се различава от тази, на която и да е държава с евро за последното десетилетие.

Неясно е какво се има предвид под „по-лесен и евтин достъп до по-голям пазар“. Единственото, което може сериозно да се има предвид е по-дълбоката финансова интеграция във финансовата система на еврозоната и елиминирането на разходи за превулатиране. Това е вярно, но тази интеграция носи и съществени рискове. От ЕКИП скоро ще публикуваме задълбочен доклад относно рисковете от по-дълбокото интегриране в банковия пазар на еврозоната, което вече предприехме с присъединяването към Банковия съюз.

Отвъд това, ако приемем самото евро като валута, се интегрираме напълно във финансова система, която страда от хронична нестабилност по линия на лошото качество на активите на финансови институции в конкретни държави като Италия, Испания и Гърция. Интегрираме се и в „общ фискален пазар“, така да се каже, в който нашите пари биха се използвали за спасяването на фискално недисциплинирани държави, изправени пред фалит. Именно това се случи с Гърция, но също и с Ирландия, Португалия, Испания и дори Кипър по време на еврокризата. Да не говорим, че самите фискални кризи в страни като Гърция са до много съществена степен следствие на проблемната структура на самото евро, както немският икономист Филип Багус обяснява в своята книга „Трагедията на еврото“ (има я преведена на български по книжарниците, на английски можете да я намерите на този линк).

4. Има ли риск от дългова криза в еврозоната?

Сякаш в очакване именно на този аргумент статията на Factcheck.bg продължава с опит за оборване на тезата за т.нар. „Гръцки сценарий“. Г-н Бързаков казва, че това е теза основно лансирана от Стив Ханке, без да „привежда никакви сериозни доказателства в подкрепа на тезата си“. И малко по-нататък пише, че „Няма абсолютно никакви причини да смятаме, че България е обречена на подобен сценарий.“, понеже именно след кризата и в еврозоната и в българското и европейско законодателство са приети промени, които да гарантират, че държавите ще водят устойчиви и благонадеждни икономически и фискални политики.

Това са абсолютно неверни твърдения. Първо, въпросните промени в европейското законодателство са очевидно недостатъчни към този етап предвид продължаващите хронични фискални проблеми в страни като Италия. Да не говорим за факта, че т.нар. „Маастрихтски критерии“, прословутите фискални правила, които на хартия трябва да се спазват от всяка страна членка на еврозоната, на практика не се спазват от никого. Писането на правила е едно, прилагането им е друго. Еврозоната винаги е имала тежък проблем с второто. За абсолютната импотентност на еврозоната в прилагането на собствените си фискални правила и сравнението на фискалните резултати между системата на еврото и валутния борд в България можете да научите повече в тази статия на Стоян Панчев.

Второ, по отношение на доказателствата – България и Гърция споделят много сходности като политически манталитет, качество на пубичните институции, и нива на корупция. Също така, през 1997 (годината, в която въвеждаме системата на валутен борд) България и Гърция имат много сходни фискални показатели – например, на практика еднакво ниво на държавен дълг. След това двете държави приемат две много различни парични системи – Гърция приема еврото, а България задържа валутен борд. Разликата в траекторията на държавния им дълг е повече от красноречива.

Графика: Съотношение на държавен дълг като % от БВП

За сходствата между България и Гърция в тяхната фискална и икономическа история, и риска от сходен развой и подобна дългова криза в България при присъединяване към еврозоната съм писал подробно в доклада „Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед“. В рамките на тази статия, която така или иначе вече е особено дълга няма достатъчно пространство да се възпроизведе пълния аргумент в дълбочина, затова препоръчвам да обърнете внимание на първата глава на доклада. В своята статия Йордан Бързаков всъщност въобще не адресира теорията за това как структурата на еврозоната стимулира фискални дефицити в страни като Гърция и Италия, които впоследствие прерастват в дългови кризи. Не обръща внимание нито на мои материали по темата, нито на по-известни и академично реномирани икономисти като Филип Багус или Ашока Моди. Всъщност от текста му изглежда сякаш въобще не е чел нито материали на ЕКИП по темата, нито други извън интервютата на Стив Ханке. Това е особено разочароващо, а и изненадващо с оглед на факта, че ЕКИП със сигурност сме най-известните икономисти критици на присъединяването към еврозоната през последните поне 3 години. Нашите аргументи са добре известни, докладите и статиите ни са свободно достъпни, но по никакъв начин не биват адресирани от статията във Factcheck.bg.

5. Легитимен ли е референдум относно валутата?

Стигайки до казуса с провеждането на референдум относно приемането на еврото статията на г-н Бързаков изпада в откровени манипулации. Първата такава манипулация е следното твърдение – „Зад идеята за референдум стоят ММА боецът и политически активист Станислав Недков – Стъки и журналистът, издател на сайта PIK.BG, Недялко Недялков.“ Отново, журналистът от Factcheck.bg видимо не си е написал домашното. В действителност, първата инициатива за провеждане на референдум по темата е на ПП „Възраждане“, които събират над 100 хиляди подписа в подкрепа още през 2018 година.

По-късно, през януари 2020 от ЕКИП публикувахме анализ на социологическо проучване (изготвено от социологическа агенция „Тренд“), което показва, че повече от половината български граждани подкрепят референдум относно присъединяването на България към еврозоната. Впоследствие от ЕКИП неведнъж, в редица наши становища по темата, сме изтъквали, че подобно фундаментално решение относно валутата следва да се вземе само след национално допитване. Тоест, темата за референдум относно еврото е повдигната първо от ПП „Възраждане“ и след това от ЕКИП години преди Недялко Недялков и Станислав Недков да се сетят за нея.

По отношение на този казус в статията на Factcheck.bg фигурира още една заблуда. Това е твърдението, че законодателството ни забранява такъв референдум, защото „Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“ не допуска провеждането на допитване по ангажименти поети от България чрез международни договори ратифицирани от парламента. Става въпрос за ангажимента, който фигурира в Договора за присъединяване към ЕС – всяка страна членка се съгласява в един момент да приеме еврото. Отново, дяволът е в детайлите, защото договорът не конкретизира кога трябва да се случи това. И така до ден днешен имаме страни като Полша, Унгария, Чехия и Швеция, които отлагат присъединяването към еврозоната до неопределена бъдеща дата.

Няма никаква пречка да има референдум относно именно този конкретен въпрос – дали приемането на еврото да бъде отложено до неопределена дата в бъдеще. През 2003 година Швеция провежда именно такъв референдум. Към датата на неговото провеждане на 14 септември 2003, Швеция има план да приеме еврото на 1 януари 2006, точно както България в момента планира това да се случи на 1 януари 2024. Няма никаква пречка у нас да бъде организиран референдум, който пита „Подкрепяте ли приемането на еврото на 1 януари 2024?“ или „Подкрепяте ли отлагане на приемането на еврото?“ до неопределена бъдеща дата. Нито един от двата въпроса не би противоречал на настоящото законодателство, защото „задължението“ за приемане на еврото според Договора на ЕС е с неопределен времеви хоризонт. И дори да имаше пречка –  въпросният „Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“ винаги може да се промени.

Към своя завършек статията на Йордан Бързаков приключва с обобщение на структурата, някои от познатите проблеми на еврозоната, както и кратко резюме на развитието ѝ от нейното създаване до ден днешен. Твърдението, че България може да извлече „политически ползи“ от приемане на еврото, понеже това ще я направи част от „ядрото“ на ЕС е в най-добрия случай спекулативно, защото редица държави, които са вътре в еврозоната видимо имат по-малко политическо влияние в ЕС отколкото някои, които са извън. Например ако сравним държава като Словения с държава като Дания, Швеция или Полша – Словения е приела еврото, но смята ли някой сериозно, че има повече влияние в рамките на ЕС от изброените три страни членки на ЕС извън еврозоната?

6. Защо се игнорира сериозната експертна критика?

Статията приключва с резюме на това кой има интерес да сее „дезинформация“ по темата (която както вече видяхме всъщност въобще не е толкова „дезинформираща“ колкото ни се представя), и едно много мимолетно споменаване на нашата позиция по темата. Г-н Бързаков пише, че Българско либертарианско общество (видимо включва ЕКИП като свързана организация) представлява „принципната позиция“ по темата. Благодаря, че организацията ни е спомената, но дори тук авторът като че ли или е недостатъчно информиран или се опитва целенасочено да заблуди читателите, защото пише, че нашата опозиция срещу приемането на еврото се базира изцяло на „либертарианската идеология за отказ от централизация на власт в едно място“.

Това е безспорно вярно, но само частично. Освен принципната позиция срещу централизацията на власт, като икономисти от ЕКИП сме изразявали нееднократно чисто експертна критика на присъединяването в еврозоната, базирана на ясни икономически аргументи. Такава експертна критика можете да намерите в стотици наши медийни участия и десетки статии, както на нашия уебсайт, така и в големи национални медии. Някои от тях датират чак до 2017 година. Силно се съмнявам, че г-н Бързаков не е попадал на нито един от тези материали.

Заключение

Статията във Factcheck.bg завършва с красноречив дисклеймър – „Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз“. Мисля, че е редно и аз да завърша този текст с подобен. Нека е ясно, че статията, която току-що прочетохте не е създадена с ничия институционална подкрепа освен нашата собствена. Кампанията ни за запазване на националната валута не получава целево финансиране от нито една институция или организация, била тя частна или публична. Единствено бих искал да благодаря на дарителите на ЕКИП в Патреон и допринасящите с членски внос към развитието на Българско либертарианско общество (БЛО). Ако и вие бихте искали да подкрепите кампанията ни за запазване на българския лев – можете да го направите директно чрез дарение в Патреон или включване в членската маса на БЛО.