Инвестиции в условия на икономическа несигурност – България 2015-2016

Прогнозите на бизнеса за бъдещото състояние на стопанския климат оказват съществено влияние върху инвестициите в една икономика. Теоретично погледнато, повишената икономическа несигурност неизменно води до намаляване в инвестиционната активност (Bloom 2014 и Jurado et al. 2015). Нейното количествено измерване обаче е трудно начинание. Икономическата наука използва изключително разнообразни методи за анализ и прогнози на стопанската несигурност. Част от тези методи включват повишаването на стандартното отклонение на цените на акциите, неочаквани отклонения в прогнозите на ключови макроикономически показатели, съществени разлики в прогнозите на различни институции и честотата на статии в медиите за икономическа несигурност. Самият термин „икономическа несигурност” включва в себе си широк спектър от фактори, които могат да се систематизират в следните основни категории:

• Несигурност, свързана със състоянието на глобалната икономика;
• Несигурност, свързана с геополитически фактори;
• Политически риск. Най-общо казано обхваща възможността да се сформира кохерентно политическо мнозинство, което да може да провежда последователна и прогнозируема политика;
• Липса на последователност в управлението на ключови сектори на икономиката, като:
• Икономическа и фискална политика;
• Пазар на труда;
• Здравеопазване;
• Енергетика;
• Сигурност и отбрана;
• Правосъдие.
• Политики, свързани с облекчаването на административна тежест и подобряване на бизнес климата в България.

Всички изброени по-горе фактори оказват съществено влияние върху процеса на вземане на всяко едно аргументирано инвестиционно решение, както отстрана на чужди, така и от местни инвеститори. Редица емпирични изследвания ясно подкрепят тезата, че икономическата несигурност оказва негативно влияние върху инвестициите в машини и оборудване, разходите за развойна дейност и наемането на нова работна ръка. Основната причина за това е вероятността за съществено отклонение на предварително прогнозираните парични потоци от действителните. Когато в една икономика системно се натрупват негативни фактори като изброените по-горе, това няма как да не доведе до нарастване на икономическата несигурност в нея, а оттам и до логичното намаляване на инвестициите.

Бруто капиталообразуване е един от най-важните макроикономически параметри, които оказват влияние върху растежа. Само чрез инвестиция в нови машини, оборудване, нематериални активи и човешки капитал може да се постигне устойчив икономически растеж. Този елемент от БВП е от голямо значение за една млада пазарна икономика като българската, защото оказва влияние върху износа и потреблението. Използването на модерни и ефективни машини в производствения процес намалява оперативните разходи на индустриалците. Това води до подобрение на конкурентоспособността на икономиката ни, което от своя страна води до увеличаване износа. От друга страна инвестициите в основен капитал водят и до увеличаване на заетостта и равнището на доходите, което оказва позитивно влияние върху крайното потребление, а оттам и върху БВП.

Какво се случва с инвестициите в последните няколко години?

 Когато говорим конкретно за България, са налице всички предпоставки за повишени нива на икономическата несигурност. През последните няколко години държавата премина през управлението на пет различни правителства, като всяко от тях беше със собствена визия за  бъдещето на страната. Към момента България се управлява от коалиционно правителство подкрепяно от множество партии, които в основата си са идеологически несъвместими.  По-значимите закони се приемат, чрез формирането на тематични парламентарни мнозинства и като цяло не се знае дали и този пореден кабинет ще има политическата воля, подкрепа и управленски капацитет да извърши така нужните структурни реформи.

В публичното пространство непрекъснато се появят екзотични идеи за закони, които в зависимост от публичната реакцията биват спирани или гласувани. Един от най-ярките примери в този аспект беше идеята за така наречения данък „вредни храни“, който озадачи както по-големите чуждестранни инвеститори в България, така и няколко министерства. За съжаление порочната практика за административното вдигане на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове продължи и при този кабинет, което неизменно ще окаже негативен ефект върху динамиката на пазара на труда в дългосрочен аспект. Беше направен и опит за национализация на  пенсионните фондове, който, въпреки че частично беше осуетен, в голяма степен измени пенсионния модел.

Бяха направени опити, а и бяха въведени нови данъци, като „данък уикенд“, който създава както допълнителна административна и данъчна тежест за бизнеса, така и повече предпоставки за корупция. Заговори се и за увеличаване на местните данъци през общините. От фискална гледна точка е изключително опасна траектория за водене на политика, която се базира преди всичко върху максимизирането на приходната част на държавния бюджет,  а не толкова върху намаляване и оптимизация на разходната му част, което би трябвало да бъде основната цел на едно правителство, водещо дясна икономическа политика. Липсата на реформи, свързани с намаляване на публичните разходи, неизменно водят до бюджетни дефицити, които в комбинация с повишаващите се нива на държавния дълг засилват страха на бизнеса от едно потенциално увеличение на данъците през следващите години. Това е фактор, който оказва голямо влияние върху инвестиционния климат в страната. Всяко едно повишаване на минималните осигурителни прагове, минималната работна заплата и данъците изменят реализираните паричните потоци от прогнозните, като намаляват нетната печалба на бизнеса, а оттам и вътрешната норма на възвращаемост на инвестиционните проекти.

В последните години могат да се намерят много подобни примери. Крайният ефект от тях обаче е, че липсата на политическа стабилност и последователност в политиките за управлението на държавата генерират стопанска несигурност. Това в голяма степен обърква икономическите агенти, което на теория би трябвало да откаже или отложи изпълнението на инвестиционните  проекти от страна на бизнеса.

Макроикономическите данни обаче ясно показват, че през 2015 година беше постигнат значителен ръст на БВП от 3%, ръст на преките чуждестранни инвестиции и ръст в брутото капитало образуване, все макроикономически параметри, които са изключително важни за устойчивото развитие на една пазарна икономиката. Защо тогава, въпреки всичките изброени по-горе негативни обстоятелства бизнесът продължава да инвестира?

Какво следва?

Инвестиционната дейност на малкия и среден бизнес в последните 2-3 години в голяма степен беше съсредоточена около европейските фондове. През същия период държавата и общините се възползваха от тяхното  наличие, което стимулира допълнително изпълнителите и подизпълнителите на тези проекти да инвестират в нови машини и оборудване.

Данните ясно показват, че само за период от две години (2014 и 2015) са били усвоени, около 40% от средствата от целия бюджет от „Програмен Период 2007-2013“. Това в голяма степен изкривява данните за реалния сантимент на бизнеса към инвестиционния климат в страната. Всичките изброени по-горе източници на икономическа несигурност не успяха да окажат своето негативно влияние върху инвестиционните намерения на бизнеса, поради разплащането на толкова много инвестиционни проекти финансирани през европейските програми.

2016 година обаче ще даде най-ясна посока за реалното или естествено състояние на инвестиционния климат в държавата. В началото на програмния период 2014 – 2020 година няма да има изплащане по програмите. В тези условия бизнесът ще трябва да инвестира самостоятелно, без помощта на ЕС.

Комбинацията между сравнително висока икономическа несигурност и липса на разплащане по европейски програми от новия програмен период със сигурност ще доведат до спад в бруто образуването на основен капитал през следващите две години. Тази прогноза е в унисон с прогнозата на Европейската Комисия за рязък спад в бруто образуването на основен капитал в размер на -2.1% през следващата година.

Първите индикации за забавяне на инвестициите вече са факт. През изминалата седмица НСИ представи данни от редовната си анкета, които показват, че промишлените предприятия планират свиване на инвестициите през 2016 г. с 4,2%. В същото време статистиката на БНБ за преките чуждестранни инвестиции за първите два месеца на годината показаха, че те намаляват с над 83% спрямо същия период от миналата година. Важно уточнение е, че това са предварителни данни, които се базират на информация от по-големите предприятия, така че реалния тренд ще се разкрие през следващите няколко месеца на годината.

Какво трябва да се направи?

В текущите условия държавата трябва да направи всичко възможно да ограничи източниците на икономическа несигурност. Малък пазар като българският няма как да влияе върху глобалната икономика или геополотическите процеси, но правителството със сигурност може да оказва влияние върху останалите фактори. Това, както винаги, минава през извършването на структурни промени, които най-общо казано трябва да бъдат фокусирани върху следните направления:

• Дълбока административна реформа, която да облекчи максимално всеки един потенциален инвеститор, който има желание да инвестира вбългарската икономика. Трябва да се работи приоритетно в насока намаляване на административни и регулаторни бариери пред бизнеса. Това ще спомогне за повече инвестиции, както и ще намали корупцията;
• Съдебна реформа, която да гарантира неприкосновеността на частната собственост и личната сигурност;
• Фискална политика, която да се базира върху намаляване и подобряване на икономическата ефективност на публичните разходи. Това ще позволи да се спре негативната тенденция на увеличаващите се нива на дълг към БВП в последните 6-7 години.

Воденето на подобни политики в голяма степен ще намали както нивата на икономическа несигурност в икономиката, така и вредната зависимост на частния бизнес към изпълнението европейските фондове. Успешното прилагане на тези реформи също така би направило българската икономика много по-пазарна и по-устойчива при икономически кризи.

Bloom, N (2014), “Fluctuations in Uncertainty”, Journal of Economic Perspectives, 28(2): 153–176.

Jurado, K, S C Ludvigson, and S Ng (2015), “Measuring Uncertainty”, American Economic Review, 105(3): 1177–1216

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!