Как се стига до „Черния понеделник“ през 1987-ма?

Преди една седмица се навършиха точно 30 години от един от най-големите еднодневни сривове на финансовите пазари в човешката история – т.нар. „Черен понеделник“. На 19.10.1987 г. борсите за акции по цял свят губят огромен процент от своята капитализация в рамките на едва няколко часа. До края на месеца пазарите за акции в Хонг Конг, Австралия, Испания, Великобритания, САЩ и Канада губят съответно 45.5%, 41.8%, 31%, 26.45%, 22.68% и 22.5%. Как се стига до най-голямата корекция на пазарите за акции от времето на Голямата депресия дотогава и какви уроци можем да извлечем от нейната история?

Компютърна грешка ли причинява срива през 1987-ма?

Най-разпространената теория обясняваща огромната корекция е, че тя е била следствие от навлизането на компютърното търгуване с финансови инструменти. Според тази теория, това което причинява колапса на пазарите е масовото разпродаване на акции от автоматизираното програмно търгуване на нововъведените компютърни системи през 80-те. Иронията е, че функцията на тези компютърни системи за автоматизирано търгуване е била да хеджират инвестициите срещу рискове. Тоест, да защитават инвестиционните фондове от потенциални загуби. На системите по програма е било зададено да започнат да ликвидират акции когато определени нива на загуба биват реализирани.

Крахът на борсата се случва именно когато на сутринта на 19-ти октомври тези определени нива на загуба биват достигнати и системите започват масово да ликвидират дълги позиции и да продават акции. Основна грешка на тези програми обаче е, че допускат, че нивата на ликвидност ще остнанат константни. Поради това, рискът да бъде предизвикан срив на борсата не бива отчетен и така се задейства масовото разпродаване и паника на пазартие.

Това обаче е само техническо и частично обяснение което не може да ни обрисува цялата картина. Основният въпрос не е защо се е случило масовото разпродаване на акции и затваряне на позиции от страна на автоматизираните компютърни системи. Основният въпрос е как са били реализирани толкова високи загуби от инвестициите в акции, че автоматизираното продаване е било задействано? Тук вече не говорим за компютърна грешка базирана на грешно програмиране, а на грешка в паричната политика на централната банка на САЩ.

Черният понеделник е резултат от балон в пазарите на акции

Крахът на финансовите пазари през 1987-ма година всъщност се явява естествена корекция на балоните в икономиката и финансовите пазари, които се формират през предходните години поради експанзивната парична политика на централната банка. На практика този крах е типична илюстрация на бизнес цикъла и неговото разгръщане, както е описано във Австрийската теория на бизнес цикъла, развита в най-голяма степен от икономистите Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек.

Графика 1: Корекцията на борсовият индекс Дау Джоунс през 1987 г.

Източник: Уикипедия

Историята на Черния понеделник започва няколко години прези 1987 г., още през 1982-ра, когато икономиката на САЩ е в разгара на много сериозна криза. Тогава Федералният резерв (ФЕД) предприема политика на много сериозно увеличаване на паричното предлагане (т.е. печатане на пари) с цел да изкара американската икономика от рецесия. С кратки паузи тази силно либерална парична политика продължава чак до 1987-ма.

Как се стига до формирането на този балон?

Трябва да се отбележи, че темпото с което ФЕД печата пари през този период е нечувано от годините преди Голямата депресия. Въпреки това обаче, политиката на централната банка не води до хиперинфлация или дори до по-сериозно ускорение в ценовия растеж. През периода 1983-1986 г. индекса на потребителските цени нараства със следните годишни темпове: 3.8%, 4.0%, 3.8% и 1.1%. Инфлационният ефект, който паричната политика на ФЕД оказва върху цените през този период бива туширан от следните фактори:

• Повишаването на продуктивността на световната икономика в следствие на все по-широкото разпространение на по-високи технологии. Разпространението на по-високите технологии в земеделието особено водят до силен растеж в производителността на този сектор и съответен спад в цените на хранителните стоки. По-високата продуктивност на световната икономика и съответно по-евтиния внос тушира нивото на инфлация в САЩ.
• В началото и средата на 80-те Западна Европа е в процес на много бавно възстановяване от рецесия, което води до сравнително ниско търсене на международните пазари за основни суровини като петрол, индустриални метали и някои потребителски стоки като храните. Същевременно, развиващите се икономики повишават своето производство на такива стоки с цел стимулиране на своя износ и натрупване на валутни резерви, най-вече долари, с които да финансира разплащанията по своите държавни задължения. Тази комбинация от фактори води до поевтиняване на гореспоменатите категории стоки.
• Временното разпадане на споразуменията на OPEC и ITC през 80-те води до нарастване в добива на петрол и калай и съответен спад в техните цени.

Комбинацията от всички тези фактори означава едно нещо – по-евтин внос за САЩ на редица ключови стоки, което притъпява нивото на инфлация в рамките на местната икономика. Това обаче не може да продължи завинаги.

Инфлацията се завръща и доларът се обезценява

В първите години на икономическия бум през периода 1982-1985 г. доларът сериозно поскъпва спрямо други глобални валути като Японската йена и Германската марка като пикът на това поскъпване е достигнат през февруари 1985 г. Това оскъпяване на долара се дължи на факта, че докато нивата на инфлация в САЩ са сходни с тези в Германия и Япония, лихвените проценти са значително по-високи. Това привлича значително количество външен капитал и води до поскъпването на американската валута.

В началото на 1985 г. обаче се появяват първите признаци на инфлация в САЩ поради опитите на ФЕД да съкрати търговския дефицит на САЩ чрез целенасочено обезценяване на курса на долара спрямо други валути. В резултат на това в рамките на около две години от Февруари 1985 г. до април 1987 г. курсът на марката спрямо долара се увеличава със 7.42% а този на йената със 75%. През този период доларът губи около 40% от своята пазарна стойност спрямо кошница от ключови международни валути.

ФЕД обръща посоката на паричната си политика

За да сложи край на това обезценяване Федералният резерв предприема отчаяни мерки, които в крайна сметка водят и до прословутия Черен понеделник. В началото на 1987 г. ФЕД обръща курса на паричната си политика и започва да разпродава държавни ценни книжа, като по този начин ограничава паричното предлагане и вдига лихвените проценти. ФЕД продава почти 4% от всички ценни книжа, които притежава и в резултат на това курсът на долара между януари и март 1987 г. се стабилизира. Тази политика на затягане на паричното предлагане продължава и през следващите месеци.

След като пазарите заключват, че паричната политика на ФЕД окончателно е обърнала своята посока, лихвените проценти започват рязко да се покачват през лятото на 1987 г., което покачване продължава до Черния понеделник. В рамките на около месец и половина, от края на август до средата на октомври лихвеният процент по първокласните корпоративни ценни книжа се покачва с един процентен пунк, което е изключително бързо темпо на растеж.

Балонът в пазарите за акции бива изобличен и коригиран

Същевременно обаче, бумът на пазарът за акции върви към своя край. През близо петте години, през които ФЕД неспирно печата пари и залива икономиката на САЩ с ликвидност акциите се намират в силен бичи пазар. Именно печатането на пари, което държи лихвите ниски е това, което стимулира инвестициите, подобрява финансовото състояние на американските корпорации, и в крайна сметка движи този бичи пазар. Когато ФЕД обръща своята парична политика, напълно логично, както се случва и по отношение на лихвените проценти, тенденциите на борсите за акции също се обръщат.

През през периода април-септември 1987 г. средната възвръщаемост по акциите на индустриални компании в S&P400 пада от 2.52% до 2.33%, докато лихвата по първокласните корпоративни облигации нараства от 8.85% до 10.18%. След пълното потушаване на каквито и да е очаквания за по-висока инфлация, този безпрецедентен диференциал във възвръщаемостта става неустойчив. Тоест, капитализацията на борсите за акции бива изобличена като неустойчив балон в контекста на растящи лихвени проценти.

И именно това води до т.нар. Черен понеделник на 19.10.1987 г. – той представлява корекция на този балон, който се формира на пазарите за акции, в следствие на паричната политика на Федералния резерв. Черният понеделник е урок не толкова за опасностите, които потенциалните компютърни грешки крият за финансовите пазари, колкото рисковете от експанзивна парична, която води до формирането на неустойчиви балони в икономиката, които рано или късно ще бъдат коригирани. И то по доста болезнен за много инвеститори начин.

---

Тази статия бе първоначално публикувана от списание „Икономист“.