Япония – изгубени две десетилетия, или пък не?

Изразът „загубено десетилетие” се свързва най-често с икономическото развитие на Япония през периода 1990 – 2000 година. Дванайсет години след началото на новото хилядолетие много икономисти определят времето от 2000 – 2010 година за още едно изгубено десетилетие за японската икономика. В тази статия ще покажа как вглеждането в краткосрочни и изолирани статистически данни може да скрие огромни наближаващи проблеми и дори да замаже очите на публиката за тези, които са налице от началото на 90-те години.

Малко история

За периода 1980 – 1990 год. икономиката на страната на изгряващото слънце се радва на невиждани успехи. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се увеличава трикратно, има големи подобрения в инфраструктурата и жизненият стандарт се повишава. По същото време, обаче, започва надуването на два огромни балона. Ниските лихвени проценти през периода стимулират японските граждани да теглят заеми и да инвестират големи количества капитали в местната фондова борса и на пазара за недвижими имоти. В следствие последните увеличават стойността си повече от три пъти и в края на 1989 година японското Министерство на финансите решава да сложи край на спекулациите на пазара чрез увеличаване на лихвените проценти. Това, разбира се, води до пукането на кредитните балони почти едновременно и до изпадането в криза на японската икономика. Следват 20 години на нисък растеж (в някои години дори отрицателен), нулеви номинални лихвени проценти и дефлация. И до ден днешен нивата на фондовия пазар и на пазара на недвижими имоти от края на 1989 год. не могат да бъдат достигнати – ясен показател за размера на балоните.

Изгубени ли са наистина тези две десетилетия?

Според статия на Иймън Фингълтън, публикувана на 6 януари 2012 г. в The New York Times: Sunday Review, загубените десетилития за японската икономика са мит. Авторът смята, че по някои показатели японската икономика се е представила много по-добре от тези на САЩ и Европа. За периода 1989 – 2009 год. средната продължителност на живот в Япония се е увеличила с 4.2 години, което означава, че средно един японски гражданин живее 4.8 години повече от един американски. Причината за това според Фингълтън е подобрение в здравната система на страната. Освен това, за същия период Япония е постигнала огромен напрадък в интернет инфраструктурата. Според изследване на Akamai Technologies 38 от 50 града в света с най-бърз интернет достъп се намират в Япония, в сравнение със само 3 в САЩ. За същия период йената е поскъпнала с 87% спрямо американския долар и 94% спрямо британския паунд, което прави японските граждани сравнително по-богати от гражданите в тези две страни (от друга страна, това не е добре за японската икономика, която разчита основно на износ, но този проблем е дискутиран по-надолу). В момента безработицата в Япония е 4.5%, което е два пъти по-малко от тази в Европа и почти два пъти по-малко от тази в САЩ.

Подобрение има и в някои от макроикономическите показатели. За периода 1989 – 2010 год. излишъкът по текущата сметка на Япония се е увеличил повече от три пъти до 196 милиарда долара, докато в САЩ за същия период дефицитът по текущата сметка е скочил от 99 на 471 млрд. долара. Друга статия от 19 ноември 2011 година, озаглавена „Чие изгубено десетилетие?” и публикувана в The Economist, също разглежда икономическото и социалното развитие на Япония през последните 20 години. Според данни от нея, средният годишен растеж на БВП за периода 2001 – 2010 год. в Япония, Еврозоната и САЩ е съответно 0.75%, 1.05% и 1.6%. Анализ на средния растеж на БВП на глава от населението (считан за по-точен измерител на богатството на гражданите в една държава)  показва, че Япония се е представила по-добре, като средният растеж за 2001-2010 година е 0.7% в сравнение с 0.55% в Еврозоната и 0.65% в САЩ. Това се дължи на факта, че през анализирания период населението на Япония е намаляло, а това в Еврозоната и САЩ се е увеличило.

Ще си позволя да отправя няколко критики към статията на Иймън Фингълтън, който не коментира някои от основните проблеми на Япония в момента. Широко известно е, че в момента японското правителство е най-задлъжнялото в света с размер на дълг към БВП от над 220%. Освен това, според статия от 27 декември, публикувана на сайта на EconMatters, през 2012 година 49% от държавния бюджет на Япония ще бъде финансиран с дълг. Също така, разходите за социално осигуряване в страната са се увеличили 2.5 пъти за последните 20 години и през 2012 година ще представляват 52% от всички харчове на правителството. Един по-внимателен поглед към дълга на Япония като този от анализа на CQCA Business Research (виж графиката по-долу) разкрива, че основната част от задълженията на японското правителство ще падежират до 2020 година. Това за момента не представлява проблем за държавата, тъй като основните кредиторите са японци, които явно имат доверие в икономиката на страната си, защото търсенето на японски дълг е високо, както може да се види и от цената му (лихвеният процент по 10-годишните японски облигации е под 1%).

Източник: CQCAbusinessresearch.com

Въпросът е колко още може да продължи една подобна ситуация? Не много, ако разгледаме другия основен проблем, пред който е изправена Япония – демографското положение на страната. Тревожен е фактът, че половината от японците са над 45 годишна възраст. Освен това през последните години населението намалява, а растежът при работоспособното такова (виж графиката по-долу) през 2010 год. достигна 0%. Това означава, че бремето за осигуряването на средства за пенсиите и социалните помощи на възрастните и нетрудоспособните ще се прехвърля върху стремително намаляващ брой данъкоплатци, въпреки че безработицата в страната е 4.5%, а при хора на възраст 15 – 24 години е 9.1%. Това е далеч от шокиращите цифри в някои европейски държави в момента, но за страна като Япония  е ясен знак за назряваща криза.В допълнение към демографските и дълговите проблеми, Япония страда и от сериозен спад в приходите от данъци, което допълнително усложнява картината. Зле влияе и поскъпването на йената, особено върху страна, чийто износ формира 70% от БВП. На последно място, но не и по значение, географското положение на Япония я прави високо рискова откъм природни бедствия. Въпреки че през годините японците са се научили да се справят с голяма част от тези рискове, бедствията във Фукушима през март 2011 г. показаха, че един такъв „черен лебед” може да предизвика големи шокове в икономиката.

Въпреки че по много показатели последните двайсет години в Япония могат да се считат за успешни, страната си остава най-задлъжнялата държава в света, а това заедно с  демографските й проблеми може да доведе до сериозна криза в бъдеще. Една такава криза отново би ни подсетила, че трябва да внимаваме с мнението на хора, които рисуват привлекателни портрети на реалността само с част от наличната статистика – като левичарите от Ню Йорк Таймс. Трупане на дълг за поддържане на социална държава с бързо застаряващо население не може да е добра дългосрочна стратегия, колкото и да е бърз интернетът.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!