Начало / Икономика / Новата норма на финансовите пазари?*

Новата норма на финансовите пазари?*

Напоследък нещо странно се случва на финансовите пазари. Въпреки задълбочаващата се дългова криза в Европа и опасността от забавяне на растежа в развиващите се икономики начело с Китай, „биковете” вземат превес на пазарите на акции. От 21 ноември 2011 досега индексът S&P 500 (състоящ се от 500 големи американски компании от различни индустрии и най-широко използван като бенчмарк за американския фондов пазар) е нарастнал с повече от 13%. Дори мрачните прогнози на Световната банка за очаквания слаб растеж на световната икономика през 2012 и 2013 година не успяха да съборят положителния сентимент на борсите.

Има обаче нещо още по-необичайно от този неоправдан оптимизъм. В графиката по-долу съм представил движението на индекса S&P 500 и лихвения процент по 10-годишните американски облигации за последните 10 години. Характерно за тези два показателя е да са силно корелирани. С други думи, когато инвеститорите са с позитивни очаквания за икономиката и оттам за корпоративните печалби, те инвестират повече в акции и по-малко в облигации, считани за убежище при наличието на несигурност. Търсенето на акции вдига цената им и оттам и индексът се покачва. Спадът в търсенето на облигации от своя страна понижава цената им и оттам се покачва техният лихвен процент (цената и лихвеният процент на облигациите са в обратна зависимост). Когато обаче икономиката не се представя по блестящ начин, инвеститорите правят обратното – слагат парите си на сигурно в държавен дълг (доколко това е сигурно е друг въпрос) и намаляват експозицията си към дялове в публични компании.

Тази връзка е добре изразена в графиката по-долу. До един момент. Както се вижда, малко след средата на 2011 година двете линии започват да се движат в противоположни посоки. Или казано с други думи, през последните няколко месеца има голямо търсене както на американски акции, така и на американски държавен дълг. Този тренд може да се интерпретира по различни начини, но аз ще ви дам едно обяснение, което изглежда напълно резонно, имайки предвид конюнктурата в момента.Според изследване на Vanguard Research от октомври 2011 година една от най-лесните и същевременно печеливши инвестиционни стратегии е да инвестирате парите си в портфолио, съставено от 50% акции и 50% облигации. Според това изследване за периода 1926 – 2009 година тази стратегия е успяла да реализира годишна възвръщаемост в реално изражение (изчистено от инфлация) от средно 5,26% по време на рецесия и 5,59% по време на икономически растеж (виж графиката по-долу). Въпреки че в изследването са използвани корпоративни облигации, а не държавни, логиката зад двете стратегии е една и съща. По време на криза цените на акциите падат, както и лихвените проценти, което води до покачване в цената на облигациите. По време на икономически растеж акциите се покачват, а цените на облигациите намаляват. Този вид инвестиция гарантира добър доход и по време на криза, и по време на икономически бум.Не е сигурно дали новият тренд, описан в началото на статията, може да се обясни с цитираното изследване. Не можем да сме убедени и в това, че той ще се запази като новата норма на пазара за ценни книжа. При сегашната волатилност и несигурност, а и  заради многото въпросителни около развитието на световната икономика със сигурност изглежда резонно да се търси подобна стратегия. Възвръщаемост от около 5-6% в реално изражение изглежда много привлекателна в момента, особено поглеждайки към недалечната 2011 година, през която повечето активи, търгувани на финансовите пазари, завършиха на червено.

*Позициите, изложени в статията, изразяват личното мнение на автора и не следва да се възприемат като съвет за инвестиция. Отговорността за всяко действие, което предприемете в резултат на информация, изложена на този сайт, е лично ваша.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Методи Цанов

Прочети още

Индекс Богатство 2026 г.

Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ беше представено на пресконференция в БТА от Стоян Панчев …

5 коментара

  1. Методи, според мен единствено с позоваването на новите тенденции в управлението и създаването на портфейли не може да се обясни напълно разминаването в обратната корелация между цените на акциите и облигациите. Всъщност дори един портфейл от инвестиции би трябвало да следва най-печелившата комбинация от финансови инструменти за дадено ниво на риска, отколкото да е самата причина (агрегирано от действията на много субекти) за определянето на цените на тези инструменти. Но дотук с леката критика, мерси за интересните графики отново.

    Ето и нещо от мен: http://www.google.com/finance?chdnp=1&chdd=1&chds=1&chdv=1&chvs=maximized&chdeh=0&chfdeh=0&chdet=1328043600000&chddm=1172.9999999999998&chls=IntervalBasedLine&cmpto=INDEXSP:.INX&cmptdms=0&q=NYSEARCA:EFA&

    Това е S&P 500 наложено до MSCI EAFE index ETF-а, който показва движението на останалите развити пазари извън Сев. Америка. Това, което прави впечатление е, че САЩ в последните 6-7 месеца значително изпреварват (с 10-тина%) останалия развит свят при акциите. И това според мен е логично при положение, че там започна възстановяване, което изглежда поне в немалка част е независещо от решенията в Европа по дълговата криза. Така че, решението да държиш не само американски дълг, но и американски акции, при положение, че доларът е силен и търсиш да балансираш между риск и абсолютна сигурност, според мен е било взето от доста хора през този период. Просто на фона на останалите фондови пазари, американският изглежда по-добре, дори и без да има сериозни промени в бичите тенденции, което води и до допълнителни външни инвестиции там.

    По това време се срина и цената на златото също така, което може би е и повлияло за преминаването към акции. (в САЩ вдигнаха марджин-а за закупуването на златни фючърси до 1/1 ми се струва, което почти не се споменава при анализа на златото и секването на инвестиционното злато).

    Всъщност иронията е, че през последната година дори да си бил инвестирал в най-сигурните инвестиции, каквито са трежъритата, пак най-вероятно щеше да направиш значителното повече доходност от по-рискованите такива. Може би е време и рискът малко да „отлепи“ без да се прекратяват същевременно рекордните нива на лихвите по американския дълг. Това най-вероятно става според моята теория, чрез увеличаване на капиталовите потоци в САЩ, първо защото е най-надеждният пазар, и второ който е и в по-добър цикъл от останалите.

  2. Косьо, съгласен съм с тебе, че едва ли този вид портфейл, който съм описал е причината за новия тренд. Затова съм написал в статията, че давам този пример като евентуално обяснение. Що се отнася до САЩ, да съгласен съм, че в момента поне краткосрочно икономиката се представя по-добре от европейската и това може да обясни по-доброто представяне на американските акции. За златото не мисля, че вдигането на марджина ще има голям ефект в дългосрочен план (или поне исторически след такива повишения не е имало такъв ефект). Краткосрочния ефект го видяхме (разбира се не изключвам и други фактори като причина за срива) но както виждаме в момента цената лека полека започва да се завръща към предишните си рекордни нива.

  3. Да, като допълващо обяснение си е много добре.
    За златото, според мен леко се наслагва усещането, че се превръща в отделен тип валута. Дори се говори, че Иран могат да продават петрола си в злато, тъй като нали им наложиха санкция на тяхната централна банка. Освен това, в предишната статия където коментирахме, беше пуснал линк за разпродаването на активи деноминирани в долари от Китай и Русия. Еми сигурно и те купуват някакво злато, освен може би собствената си валута. Но за разлика от долара, който може да загуби примерно при едно сериозно „загряване“ на икономиката (което сигурно ще дойде по някое време) да кажем 5-6% от стойността си поради инфлация за година (извън разликите във валутните курсове), то златото според мен пак може да пропадне с едно 15-20% за един месец. За мен това си е прекалено голям риск, ако искаш да ти служи като гарант за стойността. Все пак златото не е вързано към някоя валута за да знаеш точно какво можеш да очакваш да си купиш след година с него. Което го прави ниско ликвидно средство, за разлика от хартиените пари. Но като напишете статия за златото, може още да си говорим 🙂

  4. Методи Цанов

    Напоследък чета все повече коментари за това, че светът ще се върне към златен стандарт. Освен това съм сигурен, че в дългосрочен план доларът няма да е световната резервна валута. Може би юанът ще го измести от този статус. А иначе откакто САЩ и ЕС казаха, че няма да търгуват петрол с Иран, Иран започна да търгува черното злато с няколко източни страни (не си спомням точно кои, но някои от тях бяха Китай, Индия и Япония, ако не се лъжа) в тяхната си собствена валута, заобикаляйки долара. Иран показа на САЩ, че вече доларът не е това, което беше и скоро може да се раздели със статута си на световна резервна валута.

  5. Доларът определено не е това, което беше и според мен едно възстановяване на еврозоната, подкрепено с едни евробондове, ще удари доста сериозно по курса и статута на долара. Само че златният стандарт според мен губи спрямо фиатните пари при едно сравнение между депресията от 30-те и рецесията от 2000-те. Все пак да не забравяме, че златният стандарт е и в основата на меркантилизма и заедно с него протекционизма, където златото се счита за основно богатство и свободното му движение между различни държави се ограничава, тоест и търговията (това за системите преди БУ). Би било наистина хубаво да имаме вместо това свободно плаващи курсове между ервото, юана и долара и конкуренция при определянето на най-стабилната валута. Нищо чудно юанът да се превърне във валута за търговия на суровини, а еврото и долара да се използват повече като резервни валути.