Златото и среброто като алтернативни инвестиции: Разликите в употребата

Широкоразпространена е погрешната представа, че златото и среброто за почти идентични скъпоценни метали и инвестиции. Истина е, че те са много сходни в много отношения и исторически най-разпознаваемите употреби на всеки един от двата метала – като бижута и пари – са едни и същи. Но това е подвеждаща представа и особено в наши дни освен прилики между двата основни скъпоценни метала съществуват и редица ключови разлики, поради които като инвестиционни активи те всъщност са много по-различни, отколкото повечето хора предполагат.

Затова в рамките на тази и следващата статия ще направим обзор на ключовите разлики между златото и среброто от инвестиционна гледна точка. В рамките на настоящата статия ще се фокусираме върху разликите в употребата и съответно търсенето на двата метала на глобално ниво, а в следващата ще анализираме разликите в тяхното предлагане и ценова динамика. Нека започнем с анализ на профилът на търсенето за злато на международните пазари.

Профил на глобалното търсене за злато

Графика 1: Разбивка на глобалното търсене за злато по източници

Източник: World Gold Council

На графиката горе е изобразена разбивка на това за какви цели е било използвано цялото количество злато, което е било изкупено в света през 2016 г. Както виждаме, най-голямо е търсенето на злато за изработката на бижута следвано от търсенето на злато за чисто инвестиционни цели (под формата на инвестиционни продукти като монети и кюлчета). Този тип търсене впрочем сериозно нараства през 2016 г. – през 2015-та неговият дял е едва 22% в сравнение с 56.7% за бижута. От данните на WGC ясно се вижда, че през годините има сериозна вариация в нивата на търсене за различни цели, като най-изразени са вариациите в търсенето за инвестиционни цели.

Като цяло, по отношение на тези данни трябва да отбележим няколко неща. Първо – много ниският дял на търсене от страна индустриалния сектор и много високият дял на търсене за изработка на бижута. Както ще видим долу, това е основна разлика между профилите на глобалното търсене за злато и сребро. Друго нещо, което трябва да се отбележи е, че търсенето за злато с инвестиционни цели е доста по-голямо отколкото изглежда на пръв поглед. Покупките на злато от страна на централни банки и други финансови институции всъщност представляват търсене с инвестиционна цел и динамиката на това търсене се влияе от много от същите фактори от които се влияе и търсенето за злато, което спада в по-тясната категория „инвестиции“.

Например, в периоди на икономическа криза и несигурност търсенето за злато ще нарастне и от страна на частни инвеститори, така и от страна на централните и частните банки. В такива периоди банките се опитват да натрупат по-високи резерви от всякакъв вид, включително злато, за да се подсигурят срещу фалити на своите длъжници и загуба на ликвидност.

Освен това, част от търсенето на злато за изработката на бижута също се дължи на „скрито“ инвестиционно търсене. Според World Gold Council една от основните причини търсенето за златни бижута да е толкова високо в страни като Индия и Китай (пазарът там формира 60% от световното потребление на златни бижута през 2015 г.) е, че населението на тези страни вижда тези бижута като средство за подсигуряване на своите спестявания и хеджиране срещу инфлация.

Профил на глобалното търсене за сребро

Нека сега обърнем поглед към употребите на среброто. На Графика 2 е представена разбивка на глобалното търсене за сребро през 2016 г. според данните на The Silver Institute.

Графика 2: Разбивка на глобалното търсене за сребро по източници

Източник: The Silver Institute

Както виждаме на графиката, среброто е много по-търсен метал в индустрията, отколкото златото. През 2016 г. 54.7% от цялото сребро на пазара в света е било закупено за индустриални цели. Делът на този тип търсене впрочем се е покачил през 2016-та от 50.3% през 2015-та, както се е случило с търсенето за инвестиционни цели при златото. На второ и трето място се нареждат дяловете на среброто закупено с цел производстводството на монети и кюлчета (които се използват за инвестиционни цели) и среброто използвано за изработка на бижута и скъпоценности. На последно място с едва 5.1% дял се нареждат покупките на сребро с цел производство на сребърни съдове и прибори.

Забелязва се, че разликата между търсенето на сребро за индустриални цели и за инвестиционни цели е доста по-висока от тази между търсенето на злато за изработка на бижута и това за инвестиции. Освен това, делът на търсенето на инвестиционно сребро през 2016-та е на практика равен на търсенето на сребро за изработка на бижута. Докато при златото делът на търсенето за инвестиционни цели е далеч по-висок от това за резерви на централни банки и други институции. Това са много съществени разлики, които оказват важно влияние върху ценовата динамика на двата метала.

Огромната разлика между търсенето на злато и сребро от страна на индустрията се дължи основно на разликите във физическите характеристики на двата метала. Среброто е най-електропроводимия и най-термичнопроводимия от всички метали и е ключов елемент при изработката на всякакви видове електроника. Дистрибуцията на електричеството, което е основният енергиен източник на глобално ниво, зависи от сребърни контакти в превключватели и прекъсвачи. Среброто е и най-рефлективният метал и употребата му продължава да е широкоразпространена във фотографията, а преди напредъка на дигиталните технологии в началото на този век той е бил практически незаменим материал в изработката на всякакъв тип фотоапарати.

Какви са изводите?

Най-важният извод, който можем да на база данните за търсенето за злато и сребро на глобално ниво, е че, освен скъпоценен, среброто е до много по-соляма степен и индустриален метал, отколкото златото. За разлика от среброто, търсенето за злато на глобално ниво може да се обобщи в две основни категории – за изработка на бижута и за инвестиции (след като причислим търсенето от страна на финансови институции към тази категория). Среброто обаче, освен че се използва за изработката на монети, кюлчета и бижута, се използва и за изработката на прибори и съдове, както и за изработката на хиляди типове продукти в индустрията и електрониката. Това означава, че динамиката на цената на среброто се определя от много по-широк диапазон от различни фактори, отколкото тази на златото.

Поради своята широка употреба в индустрията, среброто на практика освен скъпоценен е и полу-индустриален метал, което означава, че неговата цена до много по-голяма степен се влияе от бизнес флуктуациите в индустрията. Понеже употребата на сребро е толкова мащабна в индустриалния сектор, това означава, че понижено търсене за стоки в електрониката например, ще доведат и до понижено търсене на сребро, което би оказало отрицателен ефект върху цената на метала.

От друга страна, на глобално ниво златото играе ролята на инвестиционен и монетарен метал до много по-голяма степен от среброто. Това също си личи от разликите в профилитие на употребата на двата метала и най-вече от факта, че за среброто няма търсене от страна на централни банки и други финансови институции, докато при златото те са третият най-голям потребител.

Накратко казано, според разликите в профилът на тяхното търсене и употреба можем да заключим, че златото е само и единствено скъпоценен метал, докато среброто освен скъпоценен е и квази-индустриален метал. Тази ключова разлика играе и много важна роля по отношение на флуктуациите в цените на двата метала. Именно това ще е темата на следващата част – как тази разлика се отразява на ценовата динамика на златото и среброто, както в дългосрочен, така и в краткосрочен план?

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!