ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
След като в предишните две статии разгледахме какви са основните разлики между златото и среброто като ивестиционни активи в тази статия ще обърнем внимание на три основни индикатора, чиято динамика има сравнително високо ниво на корелация с тяхната ценова динамика. Първо ще обърнем внимание на макроикономическия индикатор, който най-често се свързва с движението на цената на златото и среброто – инфлацията.
Златото, среброто и инфлацията
Интересно е, че корелацията между нивото на инфлация и движението на цените на златото и среброто всъщност не е толкова сериозна сама по себе си. На графиката долу са представени движението на цената на златото и нивото на потребителска инфлация на годишна база в САЩ между началото на 1997 и началото на 2017 г. (на лявата вертикална ос е представен ръста на цената на златото на годишна база в проценти, а на лявата нивото на инфлация). Визуално можем да забележим, че в определени периоди поне визуално определено се забелязва силна корелация между движението на ръста на инфлация и ръста на цената на златото на годишна база. Статистическата линейна корелация между двете променливи обаче всъщност не е толкова голяма, колкото изглежда на пръв поглед.
Линейната корелация измерва това до каква степен и в каква посока промяна в стойността на една променлива е съпътствана от промяна в тази на друга. В случая на месечния ръст на златото и инфлацията на потребителските цени на годишна база, през този 20-годишен период корелацията между двете е била 0.4. Най-грубо казано, това означава, че в 40% от случаите увеличение в темпото на инфлация е било съспътствано от ускоряване на ръста на цената на златото. Що се отнася до среброто – корелацията между неговата ценова динамика и ръста на инфлацията е сравнително по-ниска, 0.33.
Източници: FRED, London Bullion Market Association
Трябва да се отбележи, че корелацията между цените на двата метала и ръста на инфлацията е по-висока през последните 10 години, отколкото за целия период. От началото на 2007 г. до началото на 2017 г. корелацията между ръста на цената на златото и нивото на инфлация е 0.5, а тази между ръста на цената на среброто и инфлацията е 0.4. Това вероятно се дължи на факта, че от кризата през 2008 г. насам златото и среброто стават по-популярни инвестиции за хеджиране срещу инфлация, отколкото са били преди това.
Както виждаме, нивото на инфлация само по себе си не е толкова добър индикатор за това накъде ще се движат цените на златото и среброто. Това е много важен факт, с който всеки, който има намерение да инвестира в тези метали трябва да е наясно. Това, с което цените на златото и среброто имат много силна корелация не е нивото на инфлация само по себе, а ефектите, които то има върху други активи, които могат да послужат като алтернативи на инвестирането в злато и сребро. Двата най-очевидни такива активи са парите в брой (кеш) и държавните облигации (особено дългосрочните).
Когато доларът губи покупателна способност, златото и среброто печелят
На втората графика долу са сравнени движението на цената на златото (в долари за тройунция) и индекса на долара, който измерва движението в стойността на щатския долар спрямо кошница от валутите на най-големите търговски партньори на САЩ между 2002 и 2017 година. На графиката ясно се вижда, че когато доларовия индекс пада, цената на златото се покачва и обратното. През последните 20 години корелацията (отрицателната) между двете е била 0.59. Интересното е, че корелацията между индекса на долара и цената на среброто е по-голяма – 0.67.
Източници: FRED, London Bullion Market Association
Както вече установихме среброто освен скъпоценен е и индустриален метал и тази по-висока обратна корелация с движението на индекса на долара може да е свързана точно с това. Когато курсът на долара падне спрямо валутите на други държави, и по-конкретно тези, които са големи производители и износители на сребро за САЩ, това означава, че цената на среброто в долари е възможно да се покачи повече от тази на златото, именно заради индустриалното потребление и внос на сребро, което е сравнително по-нееластично от търсенето на злато (и сребро) за производство на бижута и инвестиционни цели.
Парите в брой са най-простата възможна алтернативна на златото и среброто инвестиция. Те всъщност са най-простата възможна инвестиция въобще. Подобно на златото и среброто, парите в брой са много сигурна инвестиция, която не включва почти никакъв риск, за разлика от активи като фирмени акции, облигации и други финансови инструменти. Проблемът обаче е, че в период на ценова инфлация и съответно понижаваща се покупателна способност на конкретната валута, възвръщаемостта на парите в брой е отрицателна. И затова, когато нивото на инфлация в дадена държава се ускорява, стойността на съответната валута (в случая долара) се понижава, което кара инвеститорите да се прехвърлят към скъпоценните метали, което пък повишава тяхната цена.
Най-ясна е връзката между реалните лихвени проценти и цените на златото и среброто
Но има един актив, чиято възвръщаемост има по-високо ниво на корелация с цената на златото и среброто дори от долара. Това е реалната лихва по държавните ценни книжа. Какво е „реалната лихва“ по ДЦК? Това е просто лихвата по тези облигации минус нивото на инфлация. На последната графика долу е изобразена динамиката на реалната лихва (в %) по 10-годишните ДЦК в САЩ между 1997 и началото на 2017 година сравнена с движението на цената на златото (в щатски долари за тройунция).
Източници: FRED, London Bullion Market Association
Тук отново се наблюдава отрицателна корелация между реалните лихвени проценти и движението в цената на златото (и среброто). Нивото на отрицателна корелация между реалните лихвени проценти по 10-годишните ДЦК е едно и също и с цената на златото и с цената на среброто – 0.63. Това е най-сериозното ниво на корелация, която който и да е от трите разгледани индикатора тук има с цените на златото и среброто. Това е така, защото сред видовете активи, които са почти толкова нискорискови инвестиции колкото златото и среброто, държавните облигации обикновено имат най-висока възвръщаемост, защото имат лихвена доходност. Тази доходност обаче страда от високи нива на инфлация – когато инфлацията е на високо ниво, това може дори да направи реалните лихви по ДЦК отрицателни.
Както виждаме и на графиката, цената на златото достига най-високите си нива през 2011 г., когато реалната лихва по 10-годишните ДЦК в САЩ пада до най-ниското ниво, което е -1.89%. Освен това ясно се откроява и дългосрочната тенденция към понижаване на реалният лихвен процент, който пада от 4.28% през юни 1997 до -0.44% през февруари 2017 г. Това, напълно логично, е съпътствано от дългосрочно покачване в цената на златото от 334 долара за тройунция до 1255 и в цената на среброто от 4.7 долара за тройунция до 18.2 – динамика, която до голяма степен е предизвикана от прехвърлянето на инвестиции от ДЦК в злато и сребро.
Заключение
Най-важното заключение, което можем да направим на базата на тези данни е, че по отношение на цената на златото и среброто, ефектите, които инфлацията оказва върху покупателната способност на парите и реалните лихви по ДЦК са по-важни от нейното ниво само по себе си. Запомнете това много добре, защото макар и да са рядкост, са възможни са ситуации, в които нивото на инфлация расте, но същевременно покупателната способност на долара (например) спрямо други валути и реалните лихвени проценти по ДЦК също растат. Знанието, че ценовата динамика на златото и среброто се корелира много по-сериозно с динамиката във възвръщаемостта на тези активи, отколкото с нивото на инфлация може да ни помогне да избегнем потенциални загуби в такива ситуации.
