ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Любовта към държавната собственост и държавните стопански инициативи се възражда периодично. Икономическият ефект от дейността на държавните предприятия обикновено рязко контрастира с очакванията за утвърждаване на социалната справедливост, за ограничаване на неравенствата, намаляване на бедността и т.н. И понеже дяволът се крие в детайлите, оценката за резултатите от функционирането им може да се направи като се вгледаме в подробностите за работата на конкретни предприятия в конкретни исторически обстоятелства.
Създаването на Българска земеделска банка
Сред големите и влиятелни държавни инициативи в българската стопанска история от времето на т. нар. Първи капитализъм е Българска земеделска банка (БЗБ). Банката не е и съвсем нова. Тя е трасформация на създадените по инициатива на турската власт още през 60-те години на 19 век общополезни каси, които би трябвало да ограничат лихварството и да осигурят евтин кредит на земеделското население. Касите продължават съществуването си и след Освобождението, като още преди да си сменят името заприличват на банка.
БЗБ е създадена със специален закон през 1903 г. Основният капитал е 35 милиона златни лева. Формално погледнато БЗБ не е държавна, а обществена. Но по начина на управление, по това как и кой назначава нейните управителни органи и кой определя и контролира насоките на нейната дейност тя фактически е държавна банка. Нейната главна цел, според закона, с който се създава, е да кредитира преимуществено земеделци, но е възможно краткосрочното кредитиране и на неземеделци. Така традицията и нормативната база представят БЗБ като държавен модернизационен инструмент за примитивното селско стопанство.
Оказва се, че същата тази нормативна база и по-късната практическа дейност на банката не съответстват изцяло на декларираните общополезни цели. На първо място – в закона за създаването на БЗБ законодателят не пропуска да спомене сред функциите на новата кредитна институция това, че тя дава пари на заем на държавата, взема участие в държавните заеми, кредитира общини и окръжни съвети. Очевидно властта си създава един важен източник за собствено кредитиране.
БЗБ като „убиец“ на лихвари
Особено внимание заслужава „борбата“ на касите и по-късно на БЗБ с лихварството. Както навсякъде, така и в България, лихварите съществуват заради търсенето на кредити, което не може да се удовлетвори от банкови или други подобни стуктури. Лихварите по села и градове са стопански единици, които са възникнали спонтанно и които действат съобразно условията по българските земи. Именно по тази причина икономистът Георги Данаилов препоръчва БЗБ да работи въз основа на принципите, на които действат лихварите. Последните познават добре хората и тяхната кредитоспособност в района си и затова са в състояние адекватно да удовлетворят потребностите от кредит, без да се излагат на прекалено големи рискове. Държавната банка обаче никога не успява да стигне до подобно познание. Тя е тежко бюрократизирана, с представителства в градовете и без възможност реално да оценява потребностите на клиентите си.
Сред трайните недостатъци на кредитирането осъществявано от БЗБ е това, че по думите на един депутат от 1927 г., могат да се изброят хиляди случаи, в които на искането за кредит се получава отговор след 4-5 месеца, когато селското домакинство вече няма нужда от него. За сметка на това банката се превръща в удобен инструмент за управляващите партии да печелят избори или за заплащане на верността на привържениците си по места. Бъдещият финансов министър Марко Рясков си спомня, че преди парламентарните избори през 1911 г. като управител на клона на БЗБ в Плевен е бил подложен на натиск да агитира чрез банковите структури в полза на управляващата партия.
В обществото лихварите се приемат като почти като универсално социално зло. Смята се, че те еднолично са виновни са съсипването на стотици села, жителите на които са натоварени с непосилни заеми. При подобни колективни характеристики удобно се пропуска фактът, че лихварите всъщност искат елементарна финансова дисциплина от длъжниците си. Сред самите лихвари, както сред всяка професионална и социална общност, има както добри така и лоши хора, както честни търговци, така и мошеници.
Атанас Илиев в спомените си за следосвобожденска Стара Загора разказва за местния лихвар Васил Златев, който бил „добър, спестовен, трудолюбив гражданин“. Благодарение на кредитите, които отпускал на местното население се възстановили много занаятчии, търговци и селяни от опустошения през руско-турската война район на Стара Загора. Самият В. Златев се ползвал с доверието и получавал кредит от богатия търновец х. Славчо Паскалев и никога не давал длъжниците си под съд. Подобен лихвар в Русенско бил майстор Гани Карсналията. За него разказва през 1910 г. в своя статия, насочена срещу лихварството Н. Константинов. Авторът освен това отбелязва, че „Такива случаи могат да се изучат от по-старите ни хора навсякъде у нас“, Същият автор отбелязва, че често когато лихварите са подложени на съдебно преследване те са укривани от кредитираните селяни. Т.е. очевидно в посочените примери не става дума за редки изключения. Тези именно лихвари са основен конкурент, който БЗБ е призвана да унищожи.
Евтиният кредит, който БЗБ трябва да предостави на селските домакинства се възприема от тогавашните българи като магическо средство за преодоляване на стопанската изостаналост и модернизация на всеки отрасъл от икономиката. Теоретично е добре известно, че евтините кредити и изкуственото подтискане на лихвения процент имат огромен потенциал да създават условия за кризи като насърчават развитието на проекти, от които няма реална нужда. Поради това, че основната характеристика на българското селско стопанство през разглежданите години е липсата на капитализъм, то и възможностите на евтиния кредит да генерира кризи са слаби. Нисколихвеният кредит от държавната банка обаче означава, че оскъдните обществени средства се използват не съобразно принципите на икономическата рационалност. В този смисъл те не са в състояние да генерират забележим икономически растеж.
Българска земеделска банка като „приятел“ на кооперациите
През 1921 г. управляващото страната мнозинство внася съществени промени в закона за БЗБ. Сред най-важните е постановката, че към банката се прехвърля кредитирането на всички видове земеделски кооперативни сдружавания. Някои от по-големите кооперативни обединения (синдикати) получават дългосрочни кредити, гарантирани от държавата. През следващите няколко години БЗБ наистина насочва пласментите си към земеделските кооперации, които са най-вече кредитни. При тази нова насока на работа отново се достига до неочаквани резултати. Те са установени през 1925 г. от специална парламентарна анкетна комисия за делата на БЗБ.
Ангажирането на БЗБ с кредитиране на кооперациите води до това, че в банката остават по-малко средства за личен кредит на индивидуални селски стопани. И последните много често са пренебрегвани. Интересен случай изнасят анкетьорите за дейността на банката в Провадийска околия. Там банковото управление забранява раздаването на личен кредит на селяните. Кредити се раздават единствено на кооперациите. Резултатите от експеримента се оказват „гибелни“ за земеделското население от околията, което в мнозинството си е вън от кооперациите. Като не могли да получат заеми от БЗБ земеделските стопани били принудени да се обърнат към частни банки и към лихвари. Оказва се, че с действията си БЗБ всъщност осигурява клиенти на лихварите, с които уж трябва да се бори. Провадийският експеримент е предзнаменование за политиката на насилствено вкарване в кооперациите, която повече от две десетилетия по-късно провеждат комунистите.
Кооперативният кредит на БЗБ се насочва към кооперации, които са политически близки до властта. Раздават се кредити, които се оказват несъбираеми, тъй като съблазнени от лесните пари кооперациите се впускат в спекулативни дейности. А спекулациите уж не би трябвало да са характерна черта на кооперациите. БЗБ фактически не помага за модернизацията на селското стопанство а „е покровителствала до голяма степен спекулативния елемент“. Изключително интересно е заключението, че в България разпространението на кооперациите не се дължи на някаква особена любов към кооперативната идея, а се случва заради „създадения манталитет, че чрез кооперациите ще могат [кооператорите – П.П.] да се доберат по-лесно до средствата на банката“. Така кредитираните от БЗБ кооперации се превръщат в средство за лично обогатяване на някои от членовете им. Много от раздадените на разни кооперативни обединения лесни пари са вкарани в несъстоятелни проекти – впрочем, така предсказва и икономическата теория. Но теорията не е сред силните страни на привържениците на държавното банкиране.
Кратка равносметка
Добрите намерения, с които се предполага, че е създадена държавната БЗБ не се осъществяват. Масираната държавна атака чрез банката, но и чрез данъчните закони, води до ограничаване на лихварството в българското село. На негово място обаче не се появява смислен заместител. През третото десетилетие на 20 век БЗБ се насочва към кредитиране на кооперации, но те често стават средство за източване на обществен ресурс в частна полза. Така създаването и дейността на Българска земеделска банка има резултат, който е в противоречие с големите очаквания към нея. Селското стопанство всъщност е лишено от достъпен и стопански обоснован кредит и това го обрича на дългогодишна стагнация.
Източник на изображението: Уикипедия
