ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Фондовият пазар в една страна е водещ индикатор за състоянието на икономиката й. Когато борсовите индекси, измерващи цените на акциите, започнат да растат, не след дълго и икономиката поема по същия път. Теорията твърди, че цените на акциите отразяват в себе си бъдещи очаквания за състоянието на съответната компания и на икономиката като цяло. Ако това е вярно, то ралито на световните финансови пазари предвижда скорошно икономическо възстановяване. Някои индикатори обаче сочат обратното.
Търговията е един от най-важните двигатели в икономиката и когато се опитваме да определим в коя част от икономическия цикъл се намираме, е необходимо да я включим в нашия анализ.
The Baltic Dry Index
Baltic Dry Index (BDI) измерва цените на товарни превози на суровини по вода. Както се вижда в Графика 1 по-долу, от края на 2011 година до днес индексът се е сринал с повече от 50%. Данните в по-дългосрочен план (Графика 2) показват, че преди началото на рецесията през 2008 година индексът е бил със стойности около 12 000 преди да стигне нива, близки до днешното в началото на 2009. Прави впечатление, че BDI е сравнително волатилен и въпреки това сривът от последните два месеца изглежда плашещ. На какво може да се дължи той? Отговорът се крие в търсенето и предлагането. От една страна може да има увеличение на броя плавателни съдове, с които се извършва търговия по вода, и това да е потиснало цените. От друга страна, обаче, може да има голям спад в търсенето на такъв род транспортни услуги. Вземайки предвид състоянието на Европа в момента и прегряващата китайска икономика, бих заложил по-скоро на второто.
Графика 1: Baltic Dry Index (февруари 2011 – февруари 2012)
Графика 2: Baltic Dry Index (февруари 2007 – февруари 2012)
Потребление на нефт и бензин в САЩ
Тревоги за състоянието на световната икономика повдига и друг индикатор – потреблението на нефт и бензин в САЩ. Като най-голямата икономика в света, причината и последствията от този спад не може да се разглеждат изолирано и несъмнено оказват влияние в световен мащаб. Както се вижда на Графика 3, има ясно изразен отрицателен тренд, започнал през 2011 година. Дори през януари 2012 спадът в потреблението на нефт е в размер на 4 000 000 барела на ден. Причина за това може да се търси в покачващата се цена на петрола. Тази цена, обаче, все още е далеч от пиковите си стойности от почти 150 долара за барел сорт Брент от 2008 година (когато, както се вижда от графиката, не е имало драстичен спад в потреблението). Друга причина за спада може да е повишаване на енергийната ефективност или дори меката зима в САЩ.
Всички тези фактори (без да претендирам за изчерпателност) имат влияние върху намаляването в потреблението на нефт и бензин, но спадът изглежда прекалено голям, за да бъде обяснен единствено от тях. Както е общоизвестно, потреблението на петрол и петролни продукти (както и на всички други видове горива и енергийни източници) е силно корелирано с бизнес цикъла в една икономика. В тази връзка, трендът в Графика 3 не подкрепя твърденията на много икономисти, че американската икономика се възстановява. По-скоро говори за навлизане в нова рецесия.
Графика 3: Годишна промяна на потреблението на нефт и бензин в САЩ
В тази статия разгледах два индикатора, подходящи при икономически анализ, на които обаче трябва да гледаме критично. Подхвърляни често в медийното пространство, те често или не показват цялата картинка, или биват умишлено манипулирани. Пресен пример за това е излезналият в началото на февруари доклад за безработицата в САЩ. Докладът беше силно критикуван от някои експерти заради изкривяването на представените в него данни. И докато много от статистическите данни за САЩ сочат към пътя на възстановяването, когато погледнем останалата част от света перспективите не са толкова добри. Данни от Евростат сочат, че през четвъртото тримесечие на 2011 БВП на ЕС се свил с 0.3% в сравнение с предишното. Въпреки че технически ЕС още не е в рецесия, (по определение трябва да има спад в две последователни тримесечия), реално най-вероятно сме в такава. На изток нещата не са по-розови. Балонът на недвижими имоти в Китай започва да се пука, икономиката се забавя и доказателство за това е второто подред намаляване на задължителните банкови резерви до 20.5% на 17 февруари тази година. През януари пък, Япония записа най-големия търговски дефицит в историята на своята статистика. Ако разгледаме посоченото в тази статия като парчета от един пъзел, то сглобяването му илюстрира една не особено оптимистична картинка за световната икономика.
Методи, аз съм по-бичи настроен за състоянието на икономиката.
Първо, една от най-големите причини за сътресението през миналата година – високите лихви по книжата на Испания и Италия засега поне изглежда затихнаха и паднаха под 5% за 10-годишните. Това менинуемо ще се отрази на доверието в бизнес и потребителските усещания, което и ще раздвижи търсенето. А поне евтини кредити за покупка на жилище и инвестиции има бол и в части на Европа, и в САЩ.
Второ, потреблението на по-малко нефт всъщност е хубаво! Това показва, че пазарната икономика работи доста добре. Все пак цената между еквивалента на 1 млн. БТУ природен газ и нефт е повече от 7 пъти в полза на черното злато. Значи би трябвало да има и структурни промени в потреблението на енергия, което естествено отнема и време.
Трето, Балтик индексът все пак е доста зависим от наличното количество съдове за превоз – малки промени в търсенето могат да причинят сериозни промени в цената. Всъщност и транспортният ДОВ отбелязва лек спад в последно време, което навежда на мисълта, че би трябвало да имаме корекция на скорошното рали на борсите. А може и да видим малко странично движение през тази година поне докато не се изяснят резултатите от изборите в САЩ и не се появят някакви наченки на растеж в Европа.
От предишното дъно през октомври досега точно най-бета секторите са най-успешни – банки, индустриалните, технологичните и цикличните компании, което също е положително за възстановяването.
Косьо, високите лихвени проценти по държавните облигации не са причина за сътресенията в Европа – те са следствие. Причина може да се търси във високите нива на задлъжнялост на страните (въпреки че високата задлъжнялост в случая е следствие от неконтролируемото харчене). Лихвените проценти по държавния дълг на определени държави в Европа паднаха благодарение на тригодишната програма за финансиране на банките в Еврозоната (така наречената LTRO). Получавайки заеми с лихвен процент от 1%, банките печелят спред от 4-5% при покупката на държавен дълг с лихвен процент от 5-6%. Тази операция на ЕЦБ спомогна за предотвратяването на ликвидна криза в Европа, но тя е само временно решение на проблема. Интересно е как банките ще изплатят тези заеми след 3 години, когато падежират.
Е то едното идва от другото. В смисъл, че при липса на свободни ликвидни средства, идват и проблемите на банките да купуват нови облигации, процентите се качват и кредитоспособността на държавите се влошава. Може да се твърди, че и обратното е в сила, но това не обяснява рязкото покачване на цените на ДЦК през последните 2 месеца. При „нормални“ условия за финансиране на банките нещата би трябвало да са доста по-благоприятни за държавите.
Все пак в САЩ имаха ТААРП и два пъти КЮИ, което досега поне нямаше близък еквивалент в Европа, оттам и парите не бяха толкова лесни и въобще доверието в икономиките и финансовата система беше по-ниско, което мисля, че доведе и до ескалацията на дълговата криза през есента. Не че сега всичко е решено и спокойно, но при едни разумни реформи и създаването на спасителен фонд, който може да купува облигации на застрашени страни и да сваля лихвените проценти до приемливи нива, нещата ще са горе-долу под контрол. Естествено, икономическата ситуация е далеч от цветуща, но като почне растежът според мен бързо-бързо ще се ориентираме към други проблеми – като растящите цени на някои от енергийните ресурси и заплахата от инфлация.
Не знам как банките ще връщат кредитите, но ако са използвали парите в инструменти със същия падеж, както по принцип има неписано правило при банкирането, то връщането на парите на ЕЦБ ще е доста лесно. По принцип ми се струва, че имаше и доста спекулативна намеса от страна на хедж-фондове и т.н., които всъщност свалиха лихвите по-дългосрочните облигации, като 10-годишните.
Поздрави и честит 3-ти март на целия Екип.
Честит 3 март и на тебе Косьо. Ще си спестя коментара тука, защото следващата седмица ще публикуваме статия за LTRO и там ще можем по-задълбочено да коментираме тази операция на ЕЦБ.