ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Преди повече от седмица на сайта на Министерството на здравеопазването бе публикуван проект за изменение в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Освен промените в самия закон, с преходните и заключителните разпоредби на проекта се правят корекции в още 10 други закона, свързани със здравеопазването. Подобен бе случаят и с гласувания преди Нова година Закон за бюджета на НЗОК, чрез който се правеха промени в 23 други закона. В последните години сме свидетели на кръстосани изменения на закони по най-различни причини. Едни са свързани със спешни промени, които трябва да бъдат внесени за обсъждане и обнародване възможно най-скоро, понеже касаят тясна времева рамка, от която зависят определени заинтересовани страни в сферата. Други целят да поправят на пожар текстове, които могат да събудят недоволство сред потребителите в системата. Приемането им „от раз“ спестява на законотворците дългите беседи и обосновки при внасяне на измененията поотделно.
Важните промени при лекарствата
Законопроектът предвижда да бъде вкаран дълго обсъжданият и критикуван механизъм за разходо-ефективност (механизъм за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК), който цели да парира и/или оптимизира преразходите при лекарствата в бюджета на НЗОК. Към момента този механизъм е уреден на подзаконово ниво, като аргументите на вносителите са, че вкарването му в закон ще доведе до ясни предпоставки за неговото дефиниране и прилагане. Какъв обаче е проблемът с тази обосновка?
Сферата на лекарствата е една от най-регулираните, но и една от най-динамичните. Механизмът е в сила на подзаконово ниво от началото на тази година и към момента все още няма достатъчно събрани емпирични данни за неговата дългосрочна ефикасност спрямо нуждите на системата. Основен проблем, ако механизмът бъде вкаран в закона, е, че всяка една промяна (каквито неминуемо ще има), ще се наложи да минава през парламента, за да бъде одобрена. Това ще създаде допълнителна административна тежест и забавяне в сфера, където бързите реакции и решения са ключови за благосъстоянието на пациентите.
Важните промени при фармацевтите
Проблемът с фармацевтичната грижа и диспропорционалната разпръснатост на аптеките в страната е наболял от години. Броят на аптеките в страната расте, но те са основно концентрирани в големите градове. Хората в малките населени места, заедно с техните лекуващи лекари са намерили решение на липсата на аптеки, като лекарствата се закупуват чрез лекаря, който впоследствие ги доставя на пациентите, но това е само временно решение. ЗЛПХМ предвижда създаването на национална аптечна карта, която да се справи с диспропорциите с липсата на аптеки в малките населени места. Проблемът с подобен тип карта е нарушаването на принципите на конкуренцията и ограничаване възможностите на магистър-фармацевтите да откриват аптеки, където преценят, че има търсене. Текстовете също така предлагат превръщането на аптеките в денонощни по местата, където такива липсват, с цел по-добър достъп до лекарства за пациентите, като се предвиждат глоби (между 1000 и 6000 лв.) за аптеките, които не работят нощем. Ако тези текстове станат факт, ще се наложи фармацевтите от малките населени места с по една аптека да започнат да живеят в нея. Негативните стимули по-скоро ще накарат фармацевтите по тези места да затворят аптеката или да я преместят в близкия областен град, което ще създаде още по-голям проблем за местните жители и те ще останат и без дневни аптеки.
Важните промени при болниците
От години се говори за нуждата от приватизация и закриване на лечебни заведения. Такава наистина трябва да има, но това следва да се случи след изкарването им от забранителния списък и предлагането им за публична продан. Към момента, по данни на НСИ, у нас има 346 болници – 2/3 от тях са държавни и общински, 1/3 – частни. Количеството е голямо, но качеството на услугата не е добро, особено що се касае до малките населени места. Обещанията на премиера Борисов, че по време на неговото управление болници няма да бъдат затваряни, допълнително усложнява ситуацията, защото се дава кредит на доверие на неефективните и потъващи държавни и общински дружества. Сега законопроектът въвежда децентрализация на приватизацията – държавните и общинските болници ще могат да продават обособени части от територията, на която се помещават, за да изплащат дългове и да ремонтират. И така се създава корупционна ниша – всеки, който управлява държавна/общинска болница, ще има възможност да продава държавна собственост на трети лица. Личната отговорност в случая липсва, тъй като реално собствеността не принадлежи на директора, а на държавата/общината, така че в негов интерес е да я продаде на ниска цена, след обещание за комисиона.
Текстът е публикуван в брой 29/2019 г. на списание „Икономист“ от 26 юли.
