ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Марк Торнтън, Mises.org
Постоянно ни се повтаря, че безпрецедентните нива на печатане на пари от Федералния резерв и други централни банки е необходимо за стимулирането на икономиката, създаването на работни места и генерирането на икономически растеж. Истината е, че това е схема с цел прикрита гражба на покупателна способност от продуктивната класа и преразпределение към непродуктивната финансова класа и контрапродуктивната политическа класа.
Финансова репресия
С оглед на това, че политици и централни банкери изглежда са пощурели в своята обсесия с печатане на пари и ултра ниски лихвени проценти е добре да знаете, че икономистите имат термин за това, което се случва в момента. Този термин е „финансова репресия“.
Това не е нов термин. Употребата му датира до поне 1973 г. когато двама икономисти от университета „Станфърд“, Едуард Шоу и Роналд МакКинън, използват термина в отделни публикации. Тази фраза първоначално се използвала като критика спрямо редица политики, които свалят нивата на икономически растеж в слабо развити страни, вместо като етикет за политиките на водещите съвременни икономики.
Финансовата репресия се състои от набор от политики, чрез които правителството прикрито източва богатство от частния сектор и улеснява финансирането на държавен дълг. В съвремените условия това включва:
- Политика на нулеви лихви, при които много от водещите централни банки в света държат своите лихви на нива около 0%. Очевидно, това задържа лихвите по държавния дълг по-ниски, отколкото биха били иначе, т.е. прави го по-евтин за финансиране.
- Така наречените „количествени улеснения“ – изкупуване на държавен дълг от частни банки от страна на централната банка. Това увеличено търсене увеличава цената на държавните облигации и сваля техните лихви, т.е. отново – прави ги по-евтини за финансиране.
Това са двете най-съществени политики на финансовата репресия в наши дни. Комбинацията от тези две политики позволява на правителствата да заемат пари, както под формата на дългосрочни, така и краткосрочни облигации, на изключително ниски лихви. Това от своя страна държи лихвените плащания върху държавния дълг сравнително ниски.
Други признаци на финансова репресия в САЩ включват изисквания банките да държат държавни облигации като част от изискуемия основен капитал. Изискване, което беше засилено от Базел 3. Други такива признаци са високи изисквания за резерви, което на практика се постига чрез плащането на лихви върху тези резерви, и ограничения върху свободното движение на капитали, което ограничава или облага с данъци експорта на богатство. И не на последно място я има и „Войната срещу кеша„, т.е. ограниченията върху плащанията в брой.
Всички тези политики влизат под шапката на „макропруденциална политика“, чрез която правителствени бюрократи хипер-регулират цялата финансова индустрия. Макропруденциалната политика предоставя друг аспект на финансовата репресия: държавен контрол или директна собственост върху банки и финансови институции, в комбинация с бариери пред конкуренцията на пазара за банкови услуги. Трудно е прецизно да дефинираме макропруденциалната политика, но изглежда това означава група от неразумни политики, от които има смисъл само и единствено ако се опитваш да задълбаеш макроикономическата каша, в която вече се намираме.
Отрицателни лихвени проценти?
Когато комбинираш финансова репресия с „бейл-ин“ провизии за банки и нестабилни валути получаваш почти невъобразимия феномен на отрицателни номинални лихви върху държавни облигации. Редица Европейски държави вече продават облигации с отрицателни лихви, така че тези които плащат повече от 1000 евро за дадена облигация ще получат по-малко от 1000 евро след достигането на нейния матуритет.
Защо някой би приел подобна сделка, ако просто можеш да държиш тези 1000 евро в кеш? Хората естествено клонят към това да държат своите пари в банка, ако не искат да ги рискуват. Така че хора с много пари не искат да държат няколко милиона в кеш. Затова предпочитат да ги държат в банка и да трупат някаква лихва.
Проблемът с този подход е, че банките на плащат лихви и, което е по-важно, някои правителства са приложили „бейл-ин“ регулации за големи банки от особена важност за системата, подобно на това, което се случи по време на финансовата криза в Кипът. Подобни регулации означават, че депозиторите ще загубят процент от парите в своите негарантирани депозити в случай на финансови трудности за банката. Алтернативата е негарантирани банкови депозити и облигации да се разменят за акции в банката, така че на практика депозиторите да са принудени да я капитализират.
Така че за богати депозитори може да има смисъл да плащат отрицателни лихви за държавни облигации, ако смятат, че държавите са по-надеждни институции от банките.
Алтернативно обяснение за готовността на инвеститори да купуват облигации с отрицателни лихви са нестабилните валути и обменни курсове. Ако живея в Еврозоната и очаквам еврото да спадне спрямо Швейцарския франк или Норвежката крона, то тогава закупуването на Швейцарски или Норвежски държавни облигации с отрицателни номинални лихви би могло да е печеливша операция спрямо купуването на облигации деноминирани в евра.
Ефектите на лошото управление
Финансовата репресия е резултат от раздутите правителствени бюджети и огромните държавни дългове. Това е най-лошият начин за спряване с държавния дълг и всъщност е противно на адекватните мерки необходими за спряване с фискални проблеми, които включват: съкращаването на държавни програми и всякакви разходи, спестяването чрез съкращаване на държавните служители, техните заплати и бонуси, както и дерегулация и приватизация за постигането на по-висок икономически растеж.
Ефектите от финансовата репресия причиняват икономически вреди на всички продуктивни сектори, работници, спестяващи хора, продуктивни предприемачи и пенсионери. Вреди на застрахователния сектор, който има функцията да подсигурява нашия живот, здраве, собственост и жилища. Икономическите печеливши са големите банки, финансовите институции като тези на Уол Стрийт, самата държава и определени големи корпорации.
Традициите на лошото управление
В Сиена, Италия, фрески от 14-ти век наречени „Алегорията на Доброто и Лошото Управление“ се намират в сградата на старта община на Пиаца дел Кампо. Доброто управление е базирано на мир, устойчивост, разумност, честност и себе-контрол със специален акцент върху справедливост. Резултатите от доброто управление са изобразени на дясната страна на фреската като просперираща търговия, продуктивен труд и добри материални условия.
От другата страна на стаята е огледалното изображение на лошото управление. То се базира на жестокост, лъжовност, измама, гняв, разделение, война, алчност, арогантност и прекомерна гордост. Ефектите от лошото управление са изобразени като град с руини, разрушени къщи и никаква търговия освен правенето на броня и оръжия. Градските улици са празни и в провинцията две армии се подготвят за война.
От страната на доброто управление е поставено изображение на справедливостта върху трон. От другата страна на стаята, изображение на тиранията седи върху трон. Панорамната фреска е спиращо дъха произведение на изкуството и изключително точна илюстрация на реалността. Финансовата репресия е просто най-скорошното съвременно попълнение към набора от инструменти на лошото управление.
