ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
„Болници в мое управление няма да закрия“
Предизборна обстановка и политически обещания
Изборите наближават настъпателно, политическата обстановка се обостря, обещанията към електората започват да стават все по-радикални и неаргументируеми. Всеки от кандидатите се стреми да обхване групите по интереси и да задоволи техните нужди и желания. В това немирно политическо време изпъкват най-наболелите проблеми на всяка една от системите, управлявани от държавата, в т.ч. и системата на здравеопазване. Ето защо чуваме възклици за промяна на статут на болнични заведения, чрез премахването им от списъка на търговските дружества, а също така и обещания за строеж на нови държавни болници, както и за незакриване на неработещи такива „Болници в мое управление няма да закрия“.
През месец март тази година настана криза при общинските болници, поради факта, че стойността на клинична пътека № 56, касаеща „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (чмн), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми“ бе намалена. Собственоръчно, сдружението на общинските болници извърши анализ, който доказа, че 50% от техните приходи зависят от горепосочената клинична пътека. При това положение нито един от политиците не се осмели да зададе въпроса защо повечето от общинските болници се наричат „многопрофилни“, след като работят основно с един, много тесен профил. Вторият въпрос, който не бе зададен е – до каква степен всяка една от тези болници може да извършва адекватна и високовалифицирана медицинска помощ за своите пациенти?
Какво ни казват данните
През последното десетилетие броят на болниците в България нараства ежегодно с умерен темп. Последните данни сочат, че в страната има 65 държавни, 130 общински и 115 частни болници. Броят на частните нараства спрямо държавните и общинските, които са в стагнация. Въпреки засилващите се регионални диспропорции при населението и пренасочването на големи групи от хора от Северна към Южна България, броят на общинските и държавни болници, много изградени преди повече от 50 години, остава същият. Стагнацията също така се дължи на факта, че 72 от публичните дружества присъстват в националния забранителен списък за приватизация. Той съдържа общо 178 държавни дружества, което означава, че болниците формират 40% от предприятията в него.
Друга част от болниците в публичния сектор се поддържат на „изкуствено дишане“ и по-скоро представляват общински дружества за социално подпомагане, отколкото лечебни заведения. Въпросът, който може да се зададе тук е – какъв е стимулът за един управител на публично лечебно заведение (държавно или общинско) да поддържа високо качество и да се стреми да подобри състоянието му, след като политическата власт е готова винаги да го подпомогне в случай на фалит, както постоянно се случва в последните години? Отговорът е, че стимул няма и по този начин на плещите на данъкоплатците пада бремето да издържат неефективни публични дружества, които предоставят нискокачествена услуга.
Ситуацията с частните болници е различна, в случай на фалит те следва да затворят. За тях няма държавна финансова протекция, ето защо те не са поставени и на равни начала с държавните и общинските болници. Но пък от друга страна частните болници извършват нерегламентирани практики от типа „болница в болницата“, които целят пренасочване на пациенти от държавното към частното дружество със съгласието на управителите от двете страни. Друга негативна тенденция, създадена от недобре уредената система на финансиране е – създаването на частни болници за пациенти, страдащи само от определен тип заболявания, които са в най-добре финансираните клинични пътеки (КП), а именно тези за сърдечно-съдови и онкологични заболявания. В крайна сметка – не е луд този, който яде баницата, а този, който кове регулацията. Въпреки това частните дружества предлагат на пациентите по-добра болнична инфраструктура, както и ново и висококачествено лечение на различните заболявания. Ето защо и търсенето, и предлагането на такива се повишава.
Липсата на навременна информация
Ключовата за здравеопазването информация все още се препредава на файлове в Ексел формат между местните структури на НЗОК и централата. Нейното навременно обработване зависи от бързата и качествена компилация на данните, както и оптимизацията на времето. Всички тези предпоставки липсват. Ето защо през март 2017 г. бе дадено начало на проекта за Национална здравна информационна система със срок 22 месеца. Към момента нито един от нейните елементи не е завършен, нито имплементиран. Електронното здравеопазване в страната на няколко пъти през последните години е претърпявало крах след иначе сигурен старт.
Преди няколко години от Сметната палата излязоха с одит, който посочва, че през годините са правени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на Национална здравна информационна система (НЗИС), като обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, а в сегашния проект дори не е даден техният старт. През годините заради прекратяването на обществените поръчки веднъж не са усвоени 9.7 млн. лева финансова помощ през 2012 г. и втори път 12 млн. лв. от европейска програма през 2014 г. Тези неуспешни опити показват според одиторите, че „цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване“.
Какво е решението?
Всичко в здравеопазването е свързано, затова няма и унифицирано правилно решение на проблемите в сферата, но може да бъдат направени стъпки в правилната посока. Пречупено през ъгъла на финансирането – преостойностяването на КП спрямо нуждите на населението или преминаването от КП към диагностично свързани групи (ДСГ) би намалило подбора на пациенти спрямо това колко струва КП за тяхното заболяване, както и би създало равно третиране между всички в системата.
Вглеждайки се в броя на болниците и качеството на лечение, което те могат да предоставят, решението е едно, но след щателен анализ – консолидация, приватизация или ликвидация на неефективните държавни и общински дружества. От една страна това ще подобри качеството на медицинската услуга, предоставящо го само на болници, които изпълняват стандартите за добра медицинска практика. От друга – ще бъде освободен финансов и човешки ресурс за нуждите на системата, както и ще олекне бремето върху джоба на данъкоплатеца.
Опровержение: Политиците мислят краткосрочно – до следващите избори – всяко едно такова решение неминуемо ще нанесе удар върху реномето им, което означава, че те няма да го вземат. Не трябва да очакваме правилни политики в тази посока. Трябва да ги изискаме!
