Повече харч и повече дълг – с тези препоръки Марио Драги напуска ЕЦБ

• Драги приканва държавите в Еврозоната да предприемат по-агресивна фискална политика
• Бивши централни банкери и членове на борда на ЕЦБ изразиха сериозно несъгласие с настоящата политика на ЕЦБ
• Лихвите по държавния дълг в Европа продължават да достигат рекордно ниски нива
• През септември борсите леко се възстановиха, но нова корекция в началото на октомври ги върна на нивата от края на август
• Пенсионните фондове продължиха да отчитат лека и сравнително стабилна доходност 

Няма как да не започнем тазмесечния пазарен коментар с поглед към Европа. Доста неща се случиха на Стария континент през последните няколко седмици. Първо, Марио Драги (чиито мандат като председател на ЕЦБ изтича този месец) каза, че правителствата на страните-членки на Еврозоната не трябва да разчитат единствено на паричния стимул на ЕЦБ и трябва да предприемат по-агресивна фискална политика, за да предизвикат икономически растеж. Драги изрази директна подкрепа за по-„отпусната“ фискална политика от страна на Европейските правителства, защото паричния стимул на ЕЦБ сам по себе си не е достатъчен. В един определен смисъл е напълно прав – паричният стимул на ЕЦБ наистина е все по-неспособен да предизвика дори минимален растеж в Еврозоната.

В друг смисъл обаче допуска фундаментална грешка. Подканването към по-разхлабена фискална политика в Еврозоната би трябвало да е очевадно безумие, с оглед на катастрофата, в която икономиката на Гърция изпадна преди едва няколко години. Нима Драги е забравил, че именно „агресивната“ фискална политика на гръцката държава в десетилетието след присъединяването към Еврозоната доведе до астрономическо задлъжняване, пълна неконкурентоспособност, колапс на икономиката, което рискуваше да разруши целия паричен съюз? Нима е забравил, че всички страни-членки след това бяха принудени да спасят Гърция от последствията на собствената ѝ агресивна фискална политика?

Но Драги винаги е бил поддръжник на политиката на „лесни пари“, така че подобни коментари от него не са изненадващи. По-интересното е, че през последните седмици няколко бивши гуверньори на централни банки в Европа и бивши членове на борда на ЕЦБ изразиха дълбоко несъгласие с настоящата парична политика на ЕЦБ. Бившите централни банкери на Германия, Франция, Австрия и Холандия публикуваха документ, в който казват, че смятат настоащия агресивен паричен стимул на ЕЦБ за неоправдан. Също така казват, че тази политика води до надуване на цените на имотите и дори може да посее семената на следващата криза.

Разбира се, тези протести от „старите кучета“ не са от особено значение, ако не могат да окажат влияние върху настоящите държавни глави в Еврозоната. Все пак, централните банкери от немската Бундесбанк са редовни критици на ЕЦБ от вече десетилетия. Но такива изказвания дават поне някаква надежда, че банкерите и политиците в Европа може да започнат да осъзнават дългосрочните деструктивни ефекти от политиката на ЕЦБ.

Междувременно, финансовите пазари в Европа продължиха да жънат именно тези ефекти. Лихвите по държавния дълг в цялата Еврозона продължават да поставят нови рекордно ниски нива и тази тенденция се очертава да продължи поне в идните месеци. От една страна това е голям плюс за самите правителства, особено тези на страни като Гърция и Португалия, които се възползват от момента да намалят своята задлъжнялост като ре-финансират своя дълг на по-ниски лихви. От друга страна обаче, както нееднократно сме обяснявали, „лесните“ пари почти никога не се използват ефективно, а се наливат в нерентабилни инвестиции обречени на провал, както в държавния, така и в частния сектор. Именно това води до циклите на бумове и кризи.

Пазарите за акции отчетоха леко възстановяване през септември, както в Европа, така и в САЩ. Американският индекс S&P500 се покачи с близо 2.5% през изминалия месец, но в началото на октомври отново отчете спад. Тази траектория бе повторена и от европейските индекси като немския DAX и великобританския FTSE 100. Лекото покачване при акции през септември обаче бе достатъчно като цяло да обърне тенденциите от август в основните категории инвестиции. Например, индексният фонд на американската компания Vanguard (най-старият пасивно управляван индексен фонд в САЩ) за целия пазар на акции в страната се покачи с 1.78% през септември. Междувременно, индексния фонд за пазара за облигации падна 2.68%. През август беше точно обратното.

Златото регистрира още по-сериозна загуба и от облигациите обаче – падна с 3.39% през септември. Поради тези развития, „Перманентния портфейл“, който репликираме в нашия Виртуален пенсионен фонд и който има сериозна алокация в злато, отбеляза загуба от около 1% за септември. Нищо от това не е изненадващо, след резкия скок на златото през август, стабилизация и лека корекция беше очаквана и е нещо нормално. Едва ли златото ще падне значително под настоящото си ниво, ако през октомври цената му също се коригира, то ще е с още по-малък процент. С оглед на това, че централните банки разхлабват паричната си политика, очакванията за инфлация ще се покачат, а това е добра новина за скъпоценните метали, особено с оглед на рекорно ниските лихви по дълговите инструменти.

Най-сериозната загуба обаче беше отчетена при криптовалутите. Цената на биткойн се срина с над 20% през септември, след като претърпя немалка корекция и през август. Като цяло след като бяха в четиримесечен бичи пазар от април до юли, можем да кажем, че от август насам криптовалутите категорично са в мечи пазар. Кога ще свърши, никой не знае, защото пазарът за криптовалути си остава прекалено волатилен и неликвиден, за да може да се правят предвиждания, особено краткосрочни.

На фона на всичко това, универсалните пенсионни фондове в България отчетоха слаба доходност от около 0.45% през септември, съвсем леко по-ниска от отчетената за август. Като цяло докато волатилността на пазарите се покачи през последните месеци, възвръщаемостта на пенсионните фондове остана сравнително стабилна и по-важното – положителна. Това е индикация, че поне за настоящия контекст инвестиционните стратегии на фондовете са що-годе адекватни. Когато дойде следващата криза обаче фондовете почти със сигурност няма да могат да генерират дори тази ниска доходност.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!