Какви са най-големите проблеми на Бюджет 2020?

Изключително бързо и без почти никакви по-задълбочени дискусии Бюджет 2020 бе приет на първо четене тази седмица. Няма как да не останем с впечатлението, че бюджетът за следващата година бе до много голяма степен претупан. А не би трябвало, особено с оглед на това, че точно в настоящата година икономическата конюнктура в Европа и целия свят претърпява преход от период на възходящ растеж към период на забавящ се растеж и дори рецесия. Това особено ясно си личи ако погледнем ситуацията в индустрията на Германия, например.

В този контекст от всички бюджети изготвени от настоящото правителство този трябваше да е най-внимателно обмисленият. И трябва да съдържа мерки, които да противодействат на идващата криза. Вместо това всъщност получаваме точно обратното – Бюджет 2020 е изготвен по такъв начин, че рискува сериозно набъбване на фискалния дефицит в случай на криза. Големите проблеми на този бюджет могат да се обобщят в три точки.

1. Твърде оптимистични прогнози за растеж

Първият голям проблем с Бюджет 2020 ни се набива в очи още в самото начало при представянето на очакванията за икономическата ситуация в следващите три години. Правителството очаква тази година БВП на България да нарастне с 3.4%, а през 2020 растежът да е 3.3%. Същото ниво се очаква и за 2021 и 2022. Това допускане изглежда доста нереалистично на фона на сериозните икономически проблеми, които изпитват някои от най-големите Европейски икономики като Германия и Италия. Тези двете са и основни търговски партньори на България и особено през последната година връзката между спада на активността в немската индустрия и влошаването на продажбите и производството в нашата е много очевидна.

Въпреки това от МФ всъщност очакват износа ни през 2020 г. да се подобри спрямо 2019 и да се покачи с 2.0%, в сравнение с 1.8%. Как точно ще се случи това при положение, че ситуацията в Германия, Италия и Турция (трите най-големи търговски партньора на България) продължава да е критична и е много вероятно да се влоши? Европейскате централна банка изглежда е неспособна да изфабрикува някакъв растеж в Италия и Германия. Въпреки огромното печатане на пари от нейна страна, вече дори самите ръководители на централната банка като вече бившия ѝ управител Марио Драги казват публично, че инструментите на паричната политика не могат да постигнат повече.

А във вътрешно отношение прогнозата на министерството също е тревожна, защото се залага за пореден път върху потреблението като основен двигател на растежа на БВП. А какво става с инвестициите? Какво въобще е направило което и да е правителство през последните 10 години, за да стимулира инвестициите? Абсолютно нищо. И сега, именно когато сме изправени пред риск от рецесия в Европа, правителството отново изглежда дори не се замисля по въпроса. Тук стигаме до втория голям проблем на Бюджет 2020.

2. Няма политики за стимулиране на растежа

Това е поредният бюджет без каквито и да е политики за стимулиране на инвестициите в страната. Няма съкращаване на данъци, няма планове за по-мащабна дерегулация и олекотяване на административни режими. Даже напротив, правителството планира да въведе поправки в някои закони (конкретно за ДДС), които целят да ограничат възможностите на бизнеса да минимизира данъчната си тежест. Предполагам, че този път всъщност трябва да се радваме, че няма директно увеличение на данъчната тежест, както се случи при първите два бюджета на това правителство по линия на ставките по осигуровките.

Но що за утеха е това? Нима трябва да се радваме, че слава богу, правителството не е решило да качи данъците? По време на (все още) икономически бум? При положение, че уж е „дясно“? Поправете ме, ако греша, но на власт уж не са социалисти? Всъщност, за да бъдем напълно точни увеличение в данъчната тежест има чрез покачването на минималната работна заплата. Това автоматично вдига и минималния доход, върху който могат да се осигуряват работещите и съответно повишава осигурителната тежест за работници и работодатели.

И разбира се, както неведнъж сме обяснявали, покачването на минималната работна заплата винаги влошава ситуацията на трудовия пазар и го прави по-малко гъвкав. Сега това може да не си личи, но когато дойде следващата рецесия много бързо ще се озовем в ситуация с тежка структурна безработица, която ще отнеме много дълго време да се изчисти поради безразумното покачване на МРЗ. Като предкризисна мярка нейното ниво всъщност трябва да бъде замразено. Още по-добра мярка би била, да се премахне общото ниво на МРЗ и да се премине към режим, при който тя се договаря между работодателски и работнически организации и варира по сектори.

Що се отнася до данъчната политика, както вече сме предлагали, защо не се помисли за премахване на двойното облагане на дохода на бизнеса? Една мярка, която веднага би дала някакъв стимул на инвестициите е премахването на корпоративния данък, който така или иначе е излишен. От него се събират много малко приходи (едва малко над 2 млрд. лв.) и той се облага именно върху тази печалба, която е неразпределена, т.е. се пази от бизнесите за резерви или за инвестиции.

А защо не помислим и как да стимулираме българските малки и средни бизнеси, например чрез вдигане на прага за регистрация по ДДС? Тези мерки предложихме от ЕКИП преди точно един месец докато Бюджет 2020 все още се подготвяше. Това са данъчни реформи, които са лесни за въвеждане, хазната не би загубила твърде много приходи от тях, даже напротив – стимулът, който те биха дали на бизнеса се развива и инвестира би довел дори до по-бързо покачване на данъчните постъпления в дългосрочен план.

3. Залагат се безрасъдни харчове и липса на фискални буфери

Но колкото и странно да звучи, първите два проблема на Бюджет 2020 не са дори най-сериозните, въпреки че дори сами по себе си са доста тревожни. Не, най-големият проблем на Бюджет 2020 е изключително базов и фундаментален – липсват мерки за подсигуряването на финансовата стабилност на хазната. Това е от особено високо значение когато се очаква забавяне на икономическия растеж и криза. Бюджет 2020 обаче не включва никакви мерки, които поставят държавните разходи (най-вече текущите) под контрол, докато същевременно заделят спестявания, които могат да играят ролята на буфери в ситуация на икономическа криза.

Всъщност, ако правителството беше направило поне това – да увеличава фискалния резерв – това щеше да даде някакво оправдание на липсата на мерки за стимулиране на растежа. Но то не прави дори това, даже обратното, фискалният резерв от 14.2 млрд. лв. през 09.2016 е паднал до 10.1 млрд. лв. през 09.2019 г. Вместо да се спестяват пари се залагат по-високи текущи разходи по линия на 10% повишение на всички заплати в публичния сектор и 17% повишение на заплатите на учителите. От ЕКИП вече години наред повтаряме колко безрасъдно е да се залагат по-високи разходи за зплати „на калпак“. За поредна година се вдигат всички заплати в публичния сектор без да се прави каквато и да е оценка на въздействието на подобна мярка. Оправдано ли е това непрекъснато увеличение с оглед на продуктивността в сектора? Помислете за момент, дали всяка година се покачва качеството на публичните услуги, които ползвате. Не? Именно.

Нека поне да има приоритизация. Заплати могат да се вдигат, но разумно, за тези които заслужават. Нашата държавна бюрокрация е толкова раздута, че вдигането на заплатите за абсолютно всички е не само неоправдано, но и вредно. Защото това завишава значително текущите разходи на правителството година след година. А това са разходи, които правителството със сигурност няма да иска да свали по време на криза, защото ще предизвика масово недоволство в раздудата държавна бюрокрация (която е значителен електорат). И какво ще се случи? Приходите от данъци падат, текущите разходи остават същите и така осъмваме с голям фискален дефицит.

Заключение

В новия Бюджет 2020 правителството на практика залага почти идентичните политики, които следваше и при предишните два бюджета. Проблемът е, че отново се допускат и същите грешки, които стават все по-рискови, с оглед на очертаващата се икономическа криза в Европа. Не може правителството да не спестява, а да продължава да залага все по-високи текущи разходи за заплати без да се направи приоритизация на тези пари. Дори що се отнася до заплатите на учителите, правителството всъщност можеше да постигне много повече, ако вместо да увеличава заплатите на всички „на калпак“ се беше фокусирало върху създаване на стимули за привличането на млади кадри в сектора.

От друга страна стоят липсата на политики за стимулиране на растежа и конкретно инвестициите и, разбира се, твърде оптимистичните икономически прогнози. При положение, че ключови Европейски икономики като Германия и Италия са на ръба на рецесията е нереалистично да очакваме растежът у нас да си продължи без забавяне. Особено когато не се залагат абсолютно никакви мерки за стимулиране на растежа чрез, например, олекотяване на данъчната тежест. Поради тези фактори като цяло Бюджет 2020 е рецепта за фискална нестабилност и набъбващ дефицит. Трябва да се молим Европа да не изпадне в рецесия, защото ние със сигурност не сме подготвени за нея.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!