ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Стив Ханке
По-рано тази година станахме свидетели на драматично забавяне на стремглавия устрем на България към изоставянето на лева и приемането на еврото. Премиерът Бойко Борисов усети, че българското общество не е съгласно на бъде вкарано в Европейския валутен механизъм ERM-II. Годината 1997 беше както най-лошата, така и най-добрата за България. Тя започна зле. През февруари хиперинфлацията достигна пиково астрономическо ниво от 242% на месец. След това нещата се подобриха. На 1 юли беше приет валутен съвет, а Българската народна банка, конкретно емисионният ѝ отдел, започна да оперира под правилата на валутниа борд. Според тези правила българският лев трябваше да е изцяло подкрепен от резерви в немската марка, днес евро резерви, и да се търгува при фиксиран курс към валутата на Германия. С това решение левът стана клонинг на немската марка и с това последваха добрите новини.
Резултатите от валутния борд бяха моментални и драматични. Нивото на годишна инфлация се срина до 13% към средата на 1998. Лихвените проценти паднаха също, основната лихва на БНБ падна до 5.3% през октомври 1998 от 200% в началото на 1997. Това не беше всичко. Търсенето за ремоделираният от валутния борд лев се изстреля нагоре. Чуждестранните резерви в БНБ също се покачиха. В крайна сметка, единственият начин да се сдобиеш с левове беше да продадеш марки при фиксирания курс. Резервите в чужда валута на БНБ се изстреляха до 2.5 милиарда долара към края на 1997 от 864 милиона към края на 1996. В допълнение към тези моментални положителни резултати, валутния борд позволи на България да устои на всички външни финансови кризи след 1997 г. Включително колапса на Руската рубла през 1998 и глобалната финансова криза през 2008.
Дисциплина и устойчивост
Валутният борд също така позволи на България да устои на фалита на Корпоративна търговска банка през 2014 г. Катастрофата КТБ не бе причинена от системата на валутния борд, а от провала на регулаторите в БНБ, които не успяха адекватно да регулират и следят какво се случва в частната банка. За разлика от повечето случаи, при които банковите кризи вървят ръка за ръка с валутни такива, кризата с КТБ не застраши валутата на България. Благодарение на системата на валутния борд, страната не претърпя типична банкова-валутна криза. Кризата бе ограничена в банковия сектор. Така валутният борд на България ограничи щетите причинени от колапса на КТБ.
Важно е да се отбележи и че валутният борд на България налага фискална дисциплина върху политиците и фискалните институции в България. Правителството не може да взема заеми от валутния борд. Впоследствие, от въвеждането на валутния борд през 1997, фискалните дефицити се контролират много стриктно и нивото на държавен дълг в България съотнесен към БВП спада значително. То е 96.2% през 1997 и е паднало до 18.6% според най-актуалните данни. Фискалната дисциплина на България и спада в нейния дълг я превръщат в отличник в Европейския съюз по отношение на фискални показатели.
Геополитическите аспекти на валутния борд на България също трябва да се отбележат. Бившият президент Петър Стоянов ми сподели, докато бях главен икономически съветник, че България би изпитала много по-големи трудности при присъединяването си към НАТО през 2004 и ЕС през 2007 без сигурността и стабилността, които валутния борд създава. Може би това е причината над 50% от Българите да подкрепят валутния борд и лева, докато само около 25% подкрепят приемането на еврото.
Българското общество е достатъчно разумно, за да осъзнава, че не трябва да се опитваш да „поправиш“ нещо, което не е счупено. Но, с настъпването на пандемията на коронавирус и докато погледът на българското население бе обърнат в друга посока, премиерът Бойко Борисов смени курса. Той погрешно заяви, че България изпуска възможност да се възползва от европейско финансиране понеже не е част от еврозоната. И тогава, в отчаян опит да рекапитализира Първа инвестиционна банка, което е изискване за присъединяването на България към ERM-II, Българската банка за развитие, която е държавна банка, закупи акции на БНБ на цена двойно по-висока от пазарната. Времето ще покаже как Европейската комисия ще оцени тази съмнителна маневра и дали правителството на България е взело правилното решение.
