„Новият свят” на Марк Фабър (I)

Марк Фабър винаги е бил скептично настроен към възможностите на Запада да адресира успешно икономическите и социални проблеми, пред които е изправен. В голяма степен това се дължи на убеждението му, че монетарните и фискални политики, следвани от централните банки и правителствата в „Стария свят”, не могат или просто няма да бъдат ревизирани.

През следващите седмици ще ви представим избрани графики от презентацията, която Марк Фабър изнесе на 12 ноември 2012 г. в Хонконг пред London Bullion Market Association. Графиките са придружени с кратък коментар на Явор Алексиев. Пълната презентация на Фабър, състояща се от 50 слайда, е достъпна тук.

–

Марк Фабър винаги е бил скептично настроен към възможностите на Запада да адресира успешно икономическите и социални проблеми, пред които е изправен. В голяма степен това се дължи на убеждението му, че монетарните и фискални политики, следвани от централните банки и правителствата в „Стария свят”, не могат или просто няма да бъдат ревизирани. Поне не без това да доведе до срив в стандарта и начина на живот на гражданите на страните от Западна Европа, САЩ и Япония. Това пък е нещо, което самите общества не желаят да осъзнаят и няма доброволно да позволят да се случи. С други думи – централните банки ще продължават да предоставят неограничена ликвидност на неимоверно разрасналата се финансова система, обезценявайки в процеса водещите световни валути. Постижимите цели на подобни политики се изчерпват с възможността поне временно да бъде отложен неизбежния крах на затъналите в дълг финансови институции, правителства, бизнеси и домакинства.

Презентацията на Фабър е изключително мащабна и се спира в детайли на много от факторите, които определят развитието на световната икономика в годините преди и по време на кризата. Водещо място сред тях заема преместването на „икономическата сила” от страните в „Стария свят” към развиващите се пазари – „Новият свят” на Марк Фабър. В първата статия от поредицата ще разгледаме няколко графики, които показват същността, интензитета и дълбочината на този процес.

Графика 1: Дял на страните от Г-7 от световния износ (март 1995- март 2012)

При създаването си през 1975 г. групата на най-развитите икономики се състои от 6 държави – Франция, Западна Германия (до 1991 г.), Италия, Япония, Великобритания и САЩ. Канада се присъединява през 1976 г., а Русия през 1997 г., поради което представената графика не включва руския износ.

Въпреки това, от 2000 г. насам е видно изместването на индустриалната активност (и съответно капацитетът за реализиране на износ) от развитите към развиващите се пазари. Темпото, с което това се случва, е следствие както от бурното икономическо развитие на страни като Китай и Индия, така и от паралелния спад на индустриалната активност в страните от групата Г-7 и преструктурирането им в икономики, базирани на услугите. Активизирането на търговията между страните от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) през последните години, предполага най-малкото запазване, ако не увеличаване на това съотношение вбъдеще. Значимостта на многобройните двустранни търговски споразумения[1], на които се основава въпросното сътрудничество, продължава да бъде пренебрегвана от някои западни анализатори. В същото време, тяхното по-нататъшно разпространение и задълбочаване оказва реален ефект върху международната търговия.

Графика 2: Основни дестинации на китайския и корейския износ, % (2002-2012)

Тенденцията на засилване на търговските взаимоотношения между развиващите се страни е видна и на Графика 2, която показва основните дестинации на китайския износ. В периода 2010-2012 г. делът на износа към страните износителки на суровини (което включва Канада, Австралия, Латинска Америка, страните от Близкия Изток и Русия), за пръв път надхвърли както този към ЕС, така и този към САЩ. Разбира се, европейските и американските пазари остават основни дестинации за реализиране на китайския износ. Видно е, обаче, че разширяването на дела на търговията с ЕС е по-скоро за сметка на тази със САЩ (увеличение и съответно намаление с около 2 процентни пункта в периода 2002-2012 г.). В същото време ръстът на износа към страните износителки на суровини е над 7 процентни пункта за този период. По подобен начин стоят нещата и с южнокорейският износ, където тенденцията е още по-ярко изразена.

Графика 3: Средногодишно търсене на суров петрол, млн. барела дневно (май 1987 – май 1912)

Интензивният икономически растеж на развиващите се държави и засилващото се индустриално производство в много от тях води до увеличаване на търсенето на суров петрол. През 2012 г. вносът на петрол и петролни продукти в Китай достигна 10,3% от световния внос, при нива от едва 2-3% в началото на XXI век. Обратно, страните от „Стария свят” (САЩ, Запазна Европа и Япония) преориентират икономиките си в сектора на услугите, което в съчетание с ниската индустриална активност, неблагоприятните демографски тенденции и стремежът към енергийна ефективност води до намаляване на търсенето на суров петрол.

През 2012 г. Китай е водещ потребител и на редица други суровини между които цимент (53,2%), желязна руда (47,7%), въглища (46,9%), стомана (45,4%), олово (44,6%), цинк (41,3%), алуминий (40,6%) и др. Много от последните са свързани със строителния бум в страната и съпътстващите го огромни и често безмислени инфраструктурни проекти. Както и самият Фабър посочва – потреблението на суровини не може да нараства вечно. Добър пример в това отношение е потреблението на суров петрол в Южна Корея, което нараства от 0,6 на 2,3 млн. барела дневно за период от 10 години (1987-1997), след което спира да се покачва. Фабър счита, че китайската икономика все още не е постигнала подобно равновесие, поради което и в бъдеще страната ще изпитва нарастващата нужда от внос на петрол. Нещо, което може да обърне тази тенденция, е забавянето на икономиката на страната вследствие спад на търсенето в страните от „Стария свят”. Други възможни причини, разбира се, се крият в структурата и нестабилността на самата китайска икономика, както поради нейния планови характер, така и вследствие на прекомерния (и до голяма степен дирижиран от Пекин) кредитен бум през последните няколко години.

Геополитически последици от раждането на „Новия свят”

Според Фабър съсредоточаването на световната икономическа активност в „Новия свят” и неспособността на „Стария свят” да се справи с кризата създават предпоставки за ескалация на икономическото и геополитическото напрежение. Една от причините е, че агресивните монетарни политики на централните банки и най-вече Федералния резерв на САЩ, оказват силно негативно влияние върху развиващите се пазари, основно по линия на петродоларовия стандарт и възможностите за валутен и лихвен арбитраж, които създават.[2]

Наред с това, традиционните опити на САЩ да установят геополитически контрол върху Близкия Изток се разглежда от Пекин като индиректна заплаха за обезпечеността на китайския внос на петрол, поради важността на доставките от Саудитска Арабия и Иран. Именно това е един от факторите, които наложиха задълбочаването на енергийните и търговски взаимоотношения между Китай и Русия през последните няколко години. Като не по-маловажен проблем се разглежда и обезпечаването на самите коридори за доставка в Индийския океан, откъдето минава над 80% от вноса на петрол на Китай и около 60% от целия износ на страната.

Това са, разбира се, са само част от факторите, които налагат разширяване на сътрудничеството между страните от групата БРИКС, които са основните играчи в „Новия свят” на Фабър. Икономическата и демографска мощ на тези страни, както и взаимната им изгода от защитаването на някои общи икономически и геополитически интереси е фактор, който не може да бъде пренебрегван от останалата част от света. Преместването на „икономическата сила” от „Стария свят” към развиващите се страни само по себе си предполага възникването на нов тип международна дипломация, отразяваща новите реалности в свят, който може би все по-често ще наричаме „двуполюсен”.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!