Свърши ли кризата за Португалия?

На 23 януари, министерството на финансите в Португалия успя успешно да пласира пет-годишни облигации, нещо което тази институция не беше правила от 2011 г., когато страната загуби доверието на международните дългови пазари. След успеха на тази операция, политиците в страната и еврократите в Брюксел започнаха да възхваляват усилията положени от Португалия за преодоляване на икономическата криза и за пореден път бяха изречени твърдения от типа „Най-лошото е вече зад гърба ни!”. Така ли е наистина?

Съдейки по успеха на пласирания дългосрочен публичен дълг, Португалия наистина изглежда е успяла да върне доверието на пазарите. Търсенето на емисията на стойност 2.5 млрд. евро надмина предлагането почти пет пъти, а чуждестранните инвеститори (основно от САЩ и Великобритания) представляваха 93% от всички. В резултат, средно-претегленият лихвен процент падна до 4.9%, изключително евтино финансиране за страна с публичен дълг от над 120% от БВП и без контрол над монетарната си политика. Освен това, аукционът беше първоначално планиран за септември тази година, когато падежират дългосрочни облигации на стойност 5.8 млрд. евро и Португалия трябваше да тества доверието на пазарите като рефинансира тези задължения с нов дългосрочен дълг. Някои експерти и политици направиха смели изявления, че с тази емисия, Португалия вече е постигнала дълго жадуваното завръщане към пазарите и страната е „прескочила трапа”. Поглеждайки обаче към реалната икономика, нещата изглеждат по коренно различен начин.

Португалия преди Голямата Рецесия

Португалия често бива наричана „най-бедната държава в Западна Европа”, и с право.  В годините преди световната икономическа криза, страната бележи слаб растеж. Дори и след приемането на Португалия в ЕС (1986) и еврозоната (1999), икономиката продължава да расте с летаргични темпове. От 2001 до 2008 г., средният растеж на БВП е 1%, което е доста слабо представяне, имайки предвид и не толкова високата база, от която тръгва страната в началото на новото хилядолетие. Същевременно, достъпът на банковата система до евтин паричен ресурс от ЕЦБ, раздува кредитирането и за последните десетина години, нивата на дълг се раздуват неимоверно на всички нива: домакинства, предприятия, финансов и публичен сектор. Към днешна дата, общият размер на брутния дълг на цялата икономика надминава 800% от БВП (виж Графика 1). Причините за слабия растеж преди кризата са структурни: тежки регулации, ниска конкурентоспособност и постоянно растяща държава на благоденствието. Като прибавим към това уравнение и южняшкия манталитет, характеризиращ се с нежелание за работа, корупция и постоянно растящи претенции за придобивки от държавата-бавачка (nanny state), получаваме една икономика неспособна да се справи с дисбалансите си без фалит или финансова помощ отвън.

Графика 1

Структура на Португалската икономика

Както много развити държави в западна Европа, португалската икономика е почти изцяло концентрирана в сектора на услугите. Процесът на преминаване към такова стопанство е особено засилен след приемането на страната в ЕС. Нискоконкурентните производители  започват лека полека да изчезват, а страната замества тяхното производство с по-конкурентно такова внесено от други страни от ЕС. Това съответно води до уголемяване на дефицита по текущата сметка на страната, който в последствие бива финансиран от чуждестранни инвестиции, но и от акумулиране на големи нива от дълг. Това създава големи външни дисбаланси за страната и след като световните финансови пазари замръзват през втората половина на 2008, Португалия започва да компенсира спада във външното финансиране с допълнително трупане на дългове.

Това допълнително трупане на дългове доведе до загуба на доверието на чуждестранните инвеститори в способността на португалската икономика да изплати тези задължения и страната беше откъсната от световните дългови пазари през 2011 г. Последва споразумение с ЕС и МВФ за предоставяне на 78 млрд. евро за три години съпроводено от множество ангажименти за структурни реформи и постепенно намаляване на бюджетния дефицит. Последният е в размер на 12.6% от БВП през 2008 г. и постепенно започва да намалява като по предварителни данни той стигна 4.6% от БВП през 2012 г., постигайки целта от дефицит под 5% от БВП. Тези цифри обаче крият зад себе си не малко счетоводни трикове. Таргетите за бюджетен дефицит на Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ) през 2011 и 2012 г. бяха постигнати единствено благодарение на еднократни операции, като национализиране на пенсионните фондове на банковата система, отчитане на приходи от приватизация над чертата на бюджетния баланс, и др. Въпросът е какво ще направи правителството на иберийската страна, за да изпълни таргета от бюджетен дефицит от 4.5% от БВП през 2013, при положение, че няма планове за прилагането на такива мерки тази година?

Състояние на икономиката в момента

Състоянието на реалната икономика в Португалия в момента не може да се похвали с успеха на 5-годишната дългова емисия от 23 януари. Вътрешното търсене, основен двигател на растежа преди кризата, продължава да спада, поради спада в разполагаемия доход на местното население, високата задлъжнялост, ниските нива на доверие и песимистичните очаквания за бъдещето. Най-засегнат в случая бива строителният сектор, където дълги години изкуствено евтиният паричен ресурс е надувал балон. Процентът на безработица към края на 2012 година е 16.9% като очакванията са той да продължи да расте през 2013 година. Кредитната активност в страната продължава да стагнира, а нивата на необслужвани кредити, макар сравнително ниски към момента, растът стремглаво нагоре. Банковата система за момента е стабилна, но това е благодарение на рефинансиращите операции на ЕЦБ и спасяването на четири големи банки от правителството посредством фондът за предоставяне на ликвидност на банковата система в размер на 12 млрд. евро, част от спасителния пакет на стойност 78 млрд. евро.

Все пак, редно е и да се отчетат някои положителни развития в страната. Благодарение на подобряване на конкурентоспособността на експортния сектор (основно чрез намаляване на заплатите) и спада на вноса в резултат на слабото вътрешно търсене, външният дисбаланс на икономиката значително се подобри през последните години и дори се очаква текущата сметка да регистрира излишък през 2013 година, след малкият дефицит от 1.5% от БВП през 2012 година. В съответствие с уговорките с Тройката, Португалия успя да прокара множество реформи в пазара на труд, пазара на недвижимости и др. Спестяванията в страната растат, което създава ресурс за инвестиране в едни по-добри времена за икономиката. Бюджетният дефицит на страната беше значително намален през годините, но  очакванията Португалия да изпълни маастрихтския критерии от 3% от БВП през 2014 година най-вероятно ще бъдат удеължени с 1 година поради слабото представяне на икономиката.

Но дори и тези постижения биват подронвани по различни начини. От гледна точка на външния дисбаланс, растежът на износа в Португалия загуби инерцията си от началото на 2012 година заради задълбочаващата се криза в ЕС. А съюзът отговаря за над 70% от износа на страната. От гледна точка на спестяванията, голяма част от тях биват използвани от банките за изкупуване на държавен дълг. Разпродажбите на държавен дълг от чуждите инвеститори биват компенсирани от покупки на местните банки, а последните в момента се финансират единствено от ЕЦБ и депозити на резиденти. Т.е., голяма част от спестяванията на населението биват насочени към непродуктивни инвестиции, в лицето на португалския публичен дълг. Що се отнася до бюджетния дефицит на Португалия, фискалната консолидация в страната е съсредоточена в приходната част на бюджета. Например, управляващата коалиция в страната прие бюджет 2013 с планирани съкращение в размер на 5.3 млрд. евро. Обаче, 80% от тази фискална консолидация е съсредоточена в приходната част, т.е. чрез увеличаване на данъци, вместо да се режат разходи в така или иначе раздутата държава на благоденствието.

Перспективи пред Португалия

Перспективите пред Португалия, не са много розови. Икономиката на страната се сви с 3.2% през 2012 година (по предварителни данни), при очаквания за спад от 3%. Правителството прогнозира, че икономиката на страната през 2013 година ще се свие с 2%, докато някои други институции, рисуват по-мрачна картинка. Това автоматично означава, че дупката в бюджета в размер на 4.5% от БВП ще бъде по-голяма, имайки предвид, че този дефицит беше изчислен при прогнозен спад от 1%. Интересно е как представители на Тройката твърдят, че Португалия изпълнява стриктно своята програма за преструктуриране на икономиката, когато същата тази институция удължи срокът, за който страната трябва да спази маастрихтските критерии до 2014 и се очаква този срок да бъде удължен с още една година на следащото заседание на Еврогрупата през март. И как португалските политици твърдят, че страната изпълнява тези изисквания и върви по пътя на възстановяването, след като на януарската среща на Еврогрупата (среща на финансовите министри на страните от еврозоната) финансовият министър поиска официално падежите на заемите предоставени от ЕС да бъдат удължени?

Наивно е да се мисли, че Португалия ще регистрира някакъв значителен икономически растеж в близко бъдеще при тези нива на задлъжнялост. Дори и правителството да започне да харчи по-малко отколкото получава, в процеса на изплащане на планината от задължения, БВП не се очаква да расте с повече от 1-2% на година. Съответно мисля, че ще последва опрощаване на дълг (както стана в Гърция вече 2 пъти), или допълнителна финансова помощ от Тройката. Вторият сценарии дори беше официално подкрепен от рейтинговата агенция Fitch в края на януари. Не може да се изключва и излизане на Португалия от общия валутен съюз. Ако португалските управници искат пак икономиката да заработи, трябва държавните разходи да бъдат значително занижени. Това е трудно и непопулярно политическо решение, но в момента размерът на държавата задушава икономическото развитие. Освен това, следва да се направят още много структурни реформи, насочени основно към либерализация на отраслите в икономиката. Производството в Португалия трябва да се преориентира от услуги, към конкурентоспособни търгуеми блага и дялът на ЕС трябва да бъде постепенно заменен от страни като Бразилия, Китай, Русия и др.

Успешното „завръщане ” на Португалия на дългосрочните дългови пазари на 23 януари не беше следствие от икономически напредък в страната, а резултат от изкуствено положителния сантимент на пазарите в Европа, породен от изказването на президента на ЕЦБ Марио Драги, че ще направи всичко възможно да спаси еврото. Последва и обявяването на програма за неограничено изкупуване на облигации на вторичния пазар от ЕЦБ, както и политики на парично разхлабване от много ключови централни банки по света. Емитирането на пет-годишни облигации по никакъв начин няма да подобри икономическото състояние на Португалия. Истински успешна ще бъде продажбата на публичен дълг тогава, когато икономиката заработи отново и пазарите трезво, без намесата на институции като ЕЦБ, оценят постиженията на страната.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!