ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Фундаменталната причина зад тези дисбаланси е монетарната политика на централната банка на САЩ – т.нар. Федерален резерв (Фед). Увеличаването на паричното предлагане, намаляването на лихвения процент и купуването на държавен дълг водят до прекомерна консумация, надуване на балони и нарастване на държавните разходи и дълг.
Доларът и международната търговия
За разменно средство при търговия между резиденти на една икономика се използват местните пари, но в международната търговия традиционно има едно универсално средство за размяна, което се използва при почти всяка сделка. В момента това средство е американският долар, участващ в транзакции между гражданите на отделни държави.
Ролята на долара като световна валута увеличава търсенето на долари и с това стойността му на международните валутни пазари. Но статутът на американската валута в световен мащаб има своите специфични последици. В резултат на широката употреба на долара в международни транзакции, САЩ може да финансира своето потребление без да бъде застрашена от обезценяване на валутата, покачващи се местни цени и невъзможност да изплаща натрупаните дългове.
Паричната политика на Федералния резерв
Както всяка друга търговия, така и международната, бива регулирана от ценовия механизъм, където цената на една валута спрямо други влияе на търговския обем на всяка държава. В същото време цената на една валута се определя от търсенето и предлагането.
Ако погледнем динамиката в предлагането на американския долар, ще разберем, че от 1984 до 2013 година производството на тесни пари е нараснало от 184 милиарда до 3 трилиона долара.Само за периода от 2008 година досега количеството на тесните пари е нарастнало с 2.2 трилиона долара. Ако добавим към паричната статистика и други, като нивото на публична и частна задлъжнялост (публичният дълг наброява 17 трилиона долара, а частният 40 трилиона), нивото на кредитиране, нивото на лихвения процент и баланса по текущата сметка на САЩ, ще установим, че в страната има редица макроикономически дисбаланси.
Графика 1: Парична база (тесни пари)
Какво поражда дисбалансите?
Фундаменталната причина зад тези дисбаланси е монетарната политика на централната банка на САЩ – т.нар. Федерален резерв (Фед). Увеличаването на паричното предлагане, намаляването на лихвения процент и купуването на държавен дълг водят до прекомерна консумация, надуване на балони и нарастване на държавните разходи и дълг. Обикновено, високите темпове на инфлиране на паричното предлагане бързо резултатира в по-високи цени, но в случая на САЩ монетарната експанзия не води до резки инфлационни шокове, а до плавно нарастване на местното ценово равнище (така както е измервано и представяно чрез потребителският ценови индекс) – Графика 2.
Графика 2: Индекс на потребителските цени
Също така разхлабената парична политика на Федералния резерв почти не влияе на цената на долара на международните валутни пазари (игнорирайки краткосрочната волатилност). Въпреки паричната инфлация, нарастващата задлъжнялост на САЩ и влошаващият се баланс по текущата сметка на страната, стойността на долара е сравнително стабилна. Това се дължи на неговия статут на световна резервна валута (и на обезценката на конкурентните валути).
Графика 3: Претеглена средна стойност на американския долар спрямо кошница с валутите на основните търговски партньори на САЩ
Възходът на долара
В края на Втората световна война монетарната система на всяка държава е във влошено състояние, а в световен мащаб цари паричен хаос. САЩ изпъкват като държава-кредитор, която разполага със значителен запас от злато. Почти всички други държави са фалирали, а основните допреди войната валути са обезценени. За да възстановят реда в търговските и дългови отношения между страните, световните лидери провеждат дискусионни срещи в Бретън Уудс, САЩ, в периода 1944г. – 1947г. Идеята им е да създадат международен паричен ред и произлизаща от него разплащателна схема, които да доведат до икономически растеж, макроикономическа стабилност и ниска инфлация.
В резултат на Бретън-Уудското споразумение от 1945 година се създава златно-доларов стандарт, който установява паритет от 35 американски долара за една трой унция злато и прави валутата основно международно разплащателно средство. Световната търговия почва да се извършва почти само в долари и така той е възприет като резервна валута, която измества златото от трезорите на чуждестранните централни банки. Това изисква от САЩ да задоволява световната нужда от долари, но и позволява на правителството да акумулира „дефицити без сълзи“. През следващите почти три десетилетия САЩ печата пари, трупа дефицити и изнася инфлация. Впоследствие централните банки на други държави заподозират, че Федералният резерв не разполага с достатъчно злато, за да поддържа конвертируемост между нарастналата доларова база и златото при паритета от 1945 година. Те отправят искания към Фед за конвертиране на доларовите им резерви, но тъй като Фед не разполага с достатъчно злато, за да задоволи в пълен размер всяко искане при стария паритет, трябва или да преоцени разменното съотношение или да откаже да конвертира. Изборът пада на второто. През 1971 година, президентът Ричард Никсън затваря така наречения „златен прозорец”. Това слага край на Бретън-Уудското споразумение и поставя началото на световната книжна парична система.
Какво предстои?
Произвеждането на пари, които имат статут на резервна валута, е от голяма полза за този, който разполага с подобна привилегия. В момента САЩ разполага с тази привилегия и е напълно разбираемо, че не одобрява опитите на други държави да търгуват извън установената от нея валутна хегемония.
Все пак, от известно време Китай, Русия и Австралия търгуват помежду си не в долари, а във валутата на някой от съответните търговските партньори. Освен това, напоследък централните банки увеличават запасите си от злато за сметка на доларовите си резерви в опит да се предпазят от износа на инфлация, идващ от Вашинтгтон.
Как ще се отрази на САЩ падението на долара?
Най-вероятно доларът няма да доминира вечно, така както английският паунд не е доминирал вечно. Продължително свиващ се дял на доларовите активи в резервите на централните банки и намаляваща употреба на валутата в международни транзакции ще понижат стойността на долара. Това ще направи американския износ по-евтин, а вносът по-скъп, и ще доведе до свиване на търговския дефицит на страната и спад в потреблението. Също така, лихвеният процент ще се покачи и държавният дълг ще стане по-малко привлекателен.
Когато някой се интересува от долара е полезно да отчита последици от представеното, че от 1971 г. се ползва Незлатен долар.
(През 2013 г. ползва ли се Незлатен долар или не? Отговорът е „ДА”.)
Въпреки тази полезна замяна все още се ползва стария, запазен от време със Златен долар начин на държавно управление.
(През 2013 г. запазен ли е стария, от време със Златен долар начин на държавно управление? Отговорът е „ДА”.)
Нужен е отговор на въпроса: „Стария, запазен от време със Златен долар начин на държавно управление е годен или негоден за Незлатен долар?”
Верният отговор е НЕГОДЕН. Същото (т. е. тази негодност) е причината за сегашна стопанска криза.
Пример: Ако тази слабост липсваше – САЩ нямаше да имат наличните през 2013 г. дългове.
Представените изводи не са пълноценни, тъй като причина за криза е сегашния негоден за долар начин на държавно управление, а другото е съпътстваща последица при развитие на криза.
Сегашната криза не зависи от монетарната политика на Централна банка на САЩ, тъй като банката е жертва на държавната грешка и причината за криза не е в нейна компетентност.
С уважение към ЕКИП,
Иван Митев