Балонизирано възстановяване – част 1

Пет години след началото на Голямата рецесия може да си направим равносметката, че така бленуваното икономическовъзстановяване на световната икономика липсва.

Както се вижда в Графика 1, реалният БВП (абстрахирайки се от недостатъците на този показател, които вече съм коментирал) на само две от представените в графиката държави се е върнал на нивата си от 2008 година. Нещо повече, целият период след избухването на кризата беше съпроводен от силно разхлабена парична политика от страна на големите централни банки, което доведе до раздуване на техните баланси (виж Графика 2), изкуствено занижаване на лихвените проценти, увеличаване на размера на световния дълг и последващото надуване на редица балони в различни класове активи и сектори в икономиката.

Графика 1

Графика 2

Къде сгрешиха централните банкери?

В отговор на фалита на Лемън Брадърс от септември 2008 г., централните банки по цял свят стартираха печатниците и започнаха да наливат ликвидност във финансовата система, под предлог, че това ще спаси от фалит много банки и големи предприятия, запазвайки работни места и предпазвайки от срив доверието на потребители, инвеститори и спестители. Действията на централните банкери бяха продиктувани и от опасенията за силно ненавижданата от тях дефлация, особено във финансовите активи. Последните обаче явно не са си научили добре уроците по икономика, защото забравят, че именно дефлацията е необходимият лек за един изкуствено инфлиран и съпроводен с натрупване на дълг икономически растеж, на какъвто бяхме свидетели в годините преди фалита на Лемън.

Още след пукането на дотком балона от началото на новото хилядолетие, централните банки по света започнаха да прилагат разхлабена парична политика с цел стимулиране на кредитирането и оттам инвестициите и потреблението. По същото време обаче, нарочно или не, рядко се обръщаше внимание на факта, че такъв вид парична политика дестимулира спестяването, а изкуствено поддържаните ниски лихвени проценти дават грешен ценови сигнал на икономическите агенти, че има достатъчно голямо количество спестен ресурс наличен за инвестиране и потребление. Политиката на „лесни пари“ води до неразумни инвестиции (malinvestments), прекомерно потребление на иначе ненужни стоки и услуги и трупане на дълг.

 Изходът от този процес е само един – фалит по натрупаните дългове, пукане на раздутите балони (дефлация) и преструктуриране на икономиката. Последиците от това са тежки и негативите се усещат в краткосрочен план, давайки възможност на икономиката да започне да расте устойчиво в дългосрочен план. Това не се нрави на политиците, чийто хоризонт на вземане на решения съвпада с техния кратък мандат, и затова станахме свидетели на безпрецедентни мерки от страна на централните банкери, целящи запазване на статуквото и отлагане на проблемите в бъдещето, когато най-вероятно някой друг политик (за предпочитание от опозиционната партия) ще трябва да понася бремето.

До къде го докарахме?

Както вече беше споменто в началото на статията, икономическото „възстановяване“ в момента е съпроводено от надуването на множество балони и трупане на още дълг на държавно и частно ниво. Централните банкери използват същите инструменти (разхлабена парична политика), които ни доведоха до това положение като средство за разрешаване на проблемите. Свидетели сме на надуването на втори балон на недвижимите имоти в САЩ, балони на световните финансови фондови, стокови и дългови пазари и разбира се да не забравяме може би най-големия балон в момента – Китай – и всичко това благодарение на централните банкери, които чрез своята вербална и фактическа интервенция се грижат за „благото” на хората.

Балоните в САЩ

Икономиката на САЩ е добър пример, именно защото пукането на балона на недвижимите имоти там преди няколко години имаше силно отражение върху световната икономика. Явно политиците и централните банкери имат доста къса памет след като се опитват да повторят грешката си от преди десетина години. През месец април жилищните цени в САЩ, (измерени чрез CoreLogic Pending House Price Index), се повишиха за 14-ти пореден месец с 12.1% на годишна база, най-силното повишение от февруари 2006 насам. Това се случва в контекста на слаб икономически растеж- (1.8% на годишна база през първото тримесечие на 2013 г.), спадащ коефициент на заетост- (вариращ м/у 58-59% при нива от над 63% през 2007 г.), и спадащи заплати в реално изражение- (спад от 0.2% през 2012 г.). Това не пречи на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке многократно да повтаря, че пазарът на недвижими имоти в САЩ се възстановява, защото цените се покачват. Ставаме свидетели на дефицит на конвенционална логика и преследване на мантрата, че когато цените на финансовите активи растат, икономиката се възстановява. Казано по друг начин, когато за един обикновен човек един актив е два пъти по-скъп утре, то неговото благосъстояние се е повишило.

Причината за гореспоменатата динамика при цените на жилищата в САЩ е добре познатата ни монетарна политика. Чрез своят ангажимент да поддържа междубанковия лихвен процент в нива от 0-0.25% чрез изкупуването на държавен дълг и ипотечни облигации за 85 млрд. долара всеки месец, ФЕД успя да намали лихвения процент по 30-годишните ипотечни заеми до рекордно ниски нива (виж Графика 3). Изкуственото намаляване на цената на ипотечните заеми под пазарната доведе до увеличаване на търсенето на тези продукти, което от своя страна даде нов тласък на цените на имотите в най-голямата икономика в света.

Графика 3

Друг балон в САЩ, който стана по-очевиден през последните няколко месеца, е този на финансовите пазари, и по-точно в цените на акциите и облигациите. Докато балонът при суверенния дълг на САЩ беше надуван в продължение на 5 години, то този на фондовия пазара набра сила сравнително скоро. Причината да наричам тези пазари балонизирани е много проста – имаме пълно разминаване между цени и фундаменти в условията на „лесни пари”. При облигационния пазар за държавен дълг, лихвените проценти стигнаха рекордно ниски нива в условията на бавно намаляващ бюджетен дефицит, огромно количество държавен дълг и обещания за социални плащания (unfunded liabilities) от страна на американското правителство в размер на няколко пъти БВП. От друга страна, самата интервенция на ФЕД на конкретия пазар говори за нежеланието на други играчи да купуват тези активи и това изкуствено повишава цената им. На фондовия пазар картинката е подобна – основните индекси бележат ръст и стигат исторически стойности в условията на слаб икономически растеж в САЩ и забавящ се растеж в развиващите се пазари.

Много анализатори отричаха и продължават да отричат, че политиката на „лесни пари” ще доведе до инфлация. В тези свои прогнози обаче, те говорят за ценова инфлация, т.е. инфлацията измерена чрез потребителската кошница на индекса на потребителските цени (ИПЦ). Както не веднъж е споменавано, инфлация всъщност е увеличаване на паричното предлагане отвъд паричното търсене, което от своя страна води до повишаване в цените на тези стоки, услуги и активи, към които се насочат новосъздадените парични средства. По тази дефиниция, през последните години сме свидетели на силна инфлация, особено в развитите държави, което от своя страна доведе до покачване на цените в редица активи – жилища, акции, облигации, суровини и др.

Казано по друг начин, новосъздадените пари от централните банки бяха насочени към определени класове активи и дори цели икономики (горещи пари насочени към развиващи се страни в търсене на по-висока възвръщаемост), а не бяха използвани за кредитиране на бизнеса и домакинствата, което доведе до надуване на куп балони и до ниска ценова инфлация (измерена чрез ИПЦ). Пукането на тези балони рано или късно ще доведе до нов срив във финансовите пазари и този път централните банки ще бъдат с вързани ръце, тъй като интервенционистичните им инструменти вече няма да работят.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!