ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Трябва ли парите на данъкоплатците да се използват за финансиране на научни проекти? Има ли по-добър начин за финансиране на изследванията? Какви са проблемите с държавните харчове.
Традиционно правителствата харчат значителна сума за научни изследвания и проекти (Фиг.1). При българското наблюдаваме тенденция към намаляване на бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност, което съдържа негативни конотации за повечето граждани (Фиг.2). Дали обаче повече средства, отделяни за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), гарантират по-целесъобразно изразходване на средства на бюджета и по-добри резултати в съответната област? Справедливо ли е някой друг да решава за какво и как да се изразходват чужди пари, събрани чрез данъци?
Фиг. 1. Разходи за научни изследвания като процент от БВП (http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/science_technology_innovation/introduction )
Фиг.2. Относителен дял на бюджетните разходи за НИРД от БВП, източник Национален статистически институт http://www.nsi.bg/EPDOCS/GBAORD2012_BJ3IPDK.pdf
В наши дни голяма част от НИРД е държавно финансирана и повечето хора са на мнение, че само държавата може да осигури достатъчно средства за фундаментална наука, поради следните причини:
- НИРД е обществено благо
- Разходите при обществено финансиране на НИРД са по-ниски, отколкото при частно финансиране
- Фундаменталните научни изследвания нямат приложение в краткосрочен план
- По-надежден избор на „победители“
Изводите, които могат да се направят от по-детайлно разглеждане на всяка една от тези причини, могат да се използват за оспорване на широко разпространеното мнение за правилното и ефективно финансиране на НИРД .
За да бъде едно благо обществено, то трябва да отговаря на две условия: да е неприсвояемо и неизключваемо. Тоест всички свободно могат да го ползват без употребата му от един човек да намалява или ограничава възможността на друг също да го ползва. Смята се, че като публично благо НИРД няма да бъде предприета от нито една частна фирма, просто защото конкурентите й ще се възползват от вече постигнатото. А това от своя страна ще унищожи стимула за развитие на научно изследователска дейност.
Такава логика е неприложима в сферата на научните изследвания. Да вземем например лекарството на ГлаксоСмитКлайн – Зантак (за стомашни киселини и язви). Джеймс Блек от ГлаксоСмитКлайн пръв открива ролята на хистамин-блокерите за лечението на язви, като прекарва години в изследвания, за да разработи лекарството Тагамет. Това откритие му носи Нобелова награда, но скоро успехът на Тагамет е засенчен от Зантак. След като посещава лекция на Блек, друг учен (Дейвид Джак) разработва по-доброто лекарство – Зантак.
В случая няма губещи, а само победители. Всички печелят от подобряване на първоначалното откритие. От една страна, печели самият откривател, а от друга – полза имат всички потребители заради възможността да потребяват по-качествен продукт. Не може да обвиняваме Д. Джак в кражба или плагиатство. За да подобри постигнатото дотук, той е бил подготвен за това, имал е нужните знания, умения и опит. Този, който се „възползва“ от нечие откритие, за да го усъвършенства, в никакъв случай не отнема славата и авторитета на първооткривателя.
Следващото предположение, че публичното финансиране на НИРД е „по-евтино“, е съвсем погрешно. За да получим пълната стойност на разходите при публичното финансиране, трябва да прибавим към разходите на частното финансиране тези за данъчно облагане. На практика се оказва, че за един и същ проект частна фирма ще плати по-малко, отколкото ако този проект се финансира от правителството.. Алекс Робинсън прави проучване2, което прогнозира, че загубата от данъка върху личните доходи е повече от 200 на сто за САЩ. Подобни оценки за Австралия например са в порядъка между 19 и 65 на сто. Това означава, че разходите за публично финансиране се равняват на разходите на частното, умножени с коефициент между 1.19 и 1.65..3
В опита на голяма част от правителствата на развитите държави да отделят повече средства за наука, наблюдаваме ефекта „crowding out“. Увеличаването на държавните разходи в даден сектор (в случая НИРД) действа обезкуражаващо за частните инвеститори. Ефектът от правителствената намеса във финансирането на НИРД е, че се унищожава стимулът на предприемачите да се усъвършенстват и състезават, тъй като имат за съперник държавата. Така се стига до отказ от инвестиции в съответния сектор, заради „спокойствието“ и сигурността, внесени от държавата, която изцяло поема грижата.
Другият аргумент, че фундаменталните научни изследвания нямат приложение директно в бизнеса, на пръв поглед е логически правилен, но по-дълбок размисъл дава основание да го оспорим. Икономист от Пенсилванския университет Едуин Мансфийлд изучава поведението на 16 големи американски петролни компании през 1960-1970. Той открива, че и шестнайсетте инвестират във фундаменталната наука. Колкото по-големи са тези инвестиции, толкова повече нараства производителността на съответната фирма. Друго проучване на Цви Грилихес от Харвардския университет показва, че компании, които финансират фундаменталната наука, имат по-добро представяне, от тези, които не инвестират в такива проекти.4
Замисляйки се за дейността на предприемача и връзката с фундаменталната наука, можем да открием много проста зависимост. Задачата на предприемача е, влагайки собствени пари, да предостави онова, което хората ще сметнат за полезно и биха платили за него. Ежедневно той трябва да планира за години напред, без да е сигурен в успеха си, а евентуалната печалба се очаква в неопределен бъдещ момент. Защо тогава мислим, че този човек, готов да рискува без да има на разположение парите на данъкоплатците, няма да инвестира във фундаменталната наука? И в същото време сме убедени, че само управници, разполагащи с чужди пари, могат да се справят с подобна задача.
Разпределянето на пари между държавни фондове и бюджети от правителството е особено опасна задача. Средствата от данъци са на всички граждани (на теория) и колкото едни имат право да се възползват от тях, толкова и всички останали. Когато става дума за научни изследвания, правитеството трябва да реши кой проект заслужава финансиране, или кой ще е „победител“ в състезанието за държавна субсидия. Тук идва особено деликатният въпрос: как хората, които разпределят нашите пари, знаят кои проекти и изследвания са добри и полезни. Повечето велики научни открития са направени случайно и много след това се е намерило приложението им. Тогава кой може да определи дали даден проект заслужава финансиране?
Фридрих Хайек разсъждава над въпросите за оптималното използване на наличните ресурси, знанието (разпръснато между всички хора) и централното планиране. В статията си „Използването на знанието в обществото“5 той говори за „неорганизирано знание, което вероятно не може да бъде наречено научно в смисъл на знание за общи правила – знанието на конкретните обстоятелства за време и място“, притежанието на което прави всеки човек уникален. Оставени да взимат решения свободно на база на това „ненаучно“ знание, хората стигат до рационални решения и няма индивид, организация или машина, които да могат да заместят този механизъм, притежавайки знанието, разпръснато между всички хора.
Управниците, обаче смятат, че са надарени със свръхспособности да предвиждат бъдещето, да притежават цялото знание на света, което им позволява да правят оценки и да се разпореждат с парите на всички граждани. Няма човек, който със сигурност да предвиди резултата от даден проект или изследване. Това означава ли, че не трябва да се правят научни изследвания? Разбира се, че не! Когато парите са лично твои (или поверени ти доброволно), можеш съвсем спокойно да правиш, каквото искаш с тях, и да ги влагаш дори в на пръв поглед безсмислени изслевания. Но когато става въпрос за общи пари, колкото мои, толкова и на всички останали, кой може да каже как е най-добре да се похарчат?
1 www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2118050
2Alex Robson, 2006, ‘How high taxation makes us poorer’, In Peter Saunders (ed), Taxploitation: The case for income tax reform, Sydney: The Centre for Independent Studies.
3 „Back to Basics: Why government funding of science is a waste of our money“ Profesor Sinclair Davidson, Institute of Public Affairs, IPA Backgrounder, Sept 2006, Vol. 18/4
4 http://www.cato.org/publications/commentary/end-government-science-funding
5 The Use of Knowledge in Society“ F. A. Hayek, American Economic Review, XXXV, 4, 1945. Статията е достъпна на английски на www.econlib.org/library/Essays/hykKnw1.html
Не само държавните комисии не знаят кои проекти ще си струва да се спонсорират с данъкоплатски пари, ами не знаят и в кои науки си струва финансирането изобщо. Пример – египтологията.
Почти всички от най-големите египтолози са спонсорирани с частни дарения. Сред мега най-големите имена, спонсорирани с дарения, са: Флиндърс Питри, основателят на египтологията в Англия и създател на съвременната археология, Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон, Жан-Франсоа Шамполион, който разчита йероглифите. Даже май единствената засега българска мисия се спонсорира от НБУ.
Като изключим университетите, днес повечето field research институции се издържат от дарения – the Egypt Exploration Society, the Oriental Insitiute …
През XIX в. държавното участие е доста скромно преди да започне египтоманията. Тогава правителствата се сещат да започнат да грабят антики, към доста от които Египет и до днес има претенции. Тъй че можем да си представим какво би било състоянието на науката, ако тя изначално беше оставена на държавата …
имам въпрос към авторката: как на частни начала финансираме наука в областта на езикознанието или историята? или етнографията? или литературата? какви компании по какъв начин могат да проявят интерес към хуманитарни дисциплини, които не могат да се прилагат маркетинга?
Езикознанието например може да се финансира от фирми, разработващи различни видове софтуер. Развитието и финансирането в областта на Историята (включвайки историческите находки и музейни експонати) са в интерес на туризма и пак могат да се намерят частни фирми, които да виждат ползата от подобна дейност. Същото се отнася и за етнографията. Литератърата според мен се доближава повече до изкуствата, а това е друга тема. Освен това не бива да забравяме за даренията, които според мен биха били по-големи, ако я нямаше държавната намеса във всяка човешка дейност.
Sushto moje da se razchita na dareniq, no ne ‘zaduljitelni dareniq’ ot vseki rabotesht, kakvito sa danucite, a dobrovolni. (izvinqvam se za kirilicata)
Ако някой ми обясни коя компания ще финансира CERN с по над 1 милиард $ всяка година, за да могат да открият някакви дребни частици, които за момента няма да имат никакво практическо приложение, което да им върне инвестицията + печалба, ще му връча Нобелова награда за икономика.
Но на думи винаги е лесно нали. Бих изпратил писателката на статията да намери частно финансиране за свой научен проект. Успех! 😀
Никоя компания не би финансирала ЦЕРН на свободния пазар в съвременността. Обаче това не би било лошо, а хубаво.
В момента ти виждаш как работи ЦЕРН и изважда някаква научна продукция и смяташ, че това е хубаво и си е заслужавало. И следователно държавните инвестиции там си заслужават и следователно те са необходими.
Това което не виждаш обаче е по-важно. А именно: тези примерно 1 милиард долара са били иззети от бизнеса. Бизнесът не е инвестирал тези пари, общият растеж е по-слаб. Произведени са по-малко и по-маловажни стоки отколкото пазарът би искал. Всичко от горното е невидимо. Това е една неслучила се история.
Накратко: ако пазарът разпределяше парите, то ЦЕРН не би имало, но хората биха живели по-добре (по тяхното лично виждане, а не по твоето). Бизнесът би развивал проекти, които биха допринесли повече за добруването на човечеството от приноса на ЦЕРН.
Никой не отрича, че е възможно в един момент ЦЕРН да изкара нещо, което да доведе до революция в икономиката, но това е просто една слаба възможност. Бизнесът би инвестирал в неща от които би имало много голяма полза или поне вероятността за полза от тях би била огромна.
ЦЕРН е един проект, който се случва преди времето си. Държавата изкуствено събира огромно количество капитал и го инвестира на място с ниска възможност за възвръщаемост. Когато бизнесът (след примерно 50 години) стане по-мощен (т.е. когато се произвежда повече) то бизнесът сам би инвестирал в един ЦЕРН и никаква държава не би била нужна.
Още по-накратко: ЦЕРН е неефективно използване на икономически ресурси.
говорите за бизнеса и бизнесмените сякаш те са напълно и навременно информирани и способни да преработят информацията винаги адекватно и логично; а това не е така; хората са късогледи и недалновидни и понеже хората правят и държавата, и бизнеса, не забравяйте, че и бизнесът греши; по принцип съм на ваша страна, но пишете нещата доста като заучени мантри и като „това е така“, но не продължавате със „защото“ или „при други потенциални обстоятелства“, тоест праволинейни сте и сякаш на тази права линия не стои нищо като мрак и мъгла
специално пък ЦЕРН го виждам свързан не с бизнеса, а с Космоса – последното място за колонизиране – следователно е свързан с армията, а не можеш да чакаш бизнеса, за да финансираш (външно)политически дела; ако европейската наука чака европейския бизнес да се развие до нивото на американския, за да почне да я финансира, Америка ще ни е издухала още веднъж и през 21 век; просто има някои неща, които се преплитат с икономиката, но не икономическото е най-важното в тях, а политическото, социалното или културното – като аспекти на общественото съществуване; и не върви да казвате „ама ние сме икономисти, какво ни интересуват другите аспекти“ също не върви, защото центърът на всичко това е Човекът в неговата цялост; тука пак стигам до това, че сте малко като коне с капаци в приказките си, а И.П.И. са такива, няма нужда да сте вторите И.П.И.
Очевидно е, че ВИЕ никога не сте има досег до истинска наука. Вие не сте правили някога наука, вие не знаете какво е наука. Само един некомпетентен в научната сфера може да твърди подобни работи.
Съжалявам, но да оценявате науката с пари е смешно.
Ако правителството на САЩ не бяха финансирали с държавни пари военните, които пък да ги инвестират в наука, сега нямаше да имаме интернет, на който да си пишете опитите за икономически анализ върху сфера, която не разбирате.
Езикознанието например може да се финансира от фирми, разработващи различни видове софтуер. Развитието и финансирането в областта на Историята (включвайки историческите находки и музейни експонати) са в интерес на туризма и пак могат да се намерят частни фирми, които да виждат ползата от подобна дейност. Същото се отнася и за етнографията. Литератърата според мен се доближава повече до изкуствата, а това е друга тема. Освен това не бива да забравяме за даренията, които според мен биха били по-големи, ако я нямаше държавната намеса във всяка човешка дейност.
@мария иванова
Искам само да вметна, че не всичко което се финансира сега с държавни средства би се финансирало при наличие на свободен пазар. Свободният пазар финансира тези науки/области които счита за важни по някакви си съображения. Тези съображения могат да бъдат чисто финансови (да се изкарат пари и да се произведат полезни стоки), както и чисто нефинансови, примерно: изучаването на пеперудите. Има хора които имат интерес в дадена област и имат и финансовата възможност да и отделят време. Исторически погледнато от такива хора се е движела науката през по-голямата част от историята. Хора с интереси и възможности.
@мария иванова
Оставам с впечатление, че си мислите, че съм член на ЕКИП. Е, не съм. Просто поддържам тяхното мнение в голяма степен.
„говорите за бизнеса и бизнесмените сякаш те са напълно и навременно информирани и способни да преработят информацията винаги адекватно и логично; а това не е така;“
Права сте. Обаче няма кой да бъде по-информиран от бизнесмените и хората взети поотеделно. Ако те не са в час, то държавата ли да е? Държавата от къде си черпи информацията? Т.е. ако не им оставим на тях да взимат решения, т.е. на хората които разполагат с информация от първа ръка, то на кого? Да се уповаваме в бог да взема решения?
„следователно е свързан с армията, а не можеш да чакаш бизнеса, за да финансираш (външно)политически дела;“
Правилно сте забелязали, че бизнесмените сами по себе си не биха инвестирали в армии. Ако не беше държавата да организира и плаща за армии, то със сигурост нямаше да има толкова войни.
“ ако европейската наука чака европейския бизнес да се развие до нивото на американския, за да почне да я финансира, Америка ще ни е издухала още веднъж и през 21 век“
Напротив. Както казах по-горе инвестиции в неща като ЦЕРН са лошо използване на капитал. И ако САЩ го правят ( и там бизнеса няма толкова пари за да направи това по свое желание) то те също изостават в икономическото си развитие. А ако Европа не инвестира в проекти като ЦЕРН, то тя ще расте по-бързо и ще започне да достига САЩ (отделен е въпроса, че САЩ имат изкуствено висок стандарт на живот).
„но не икономическото е най-важното в тях, а политическото, социалното или културното – като аспекти на общественото съществуване; и не върви да казвате “ама ние сме икономисти, какво ни интересуват другите аспекти” също не върви, защото центърът на всичко това е Човекът в неговата цялост; “
Аз не споря кое е най-важното за хората. Обаче вие от къде знаете кое е то? На какво си базирате решението? Аз твърдя, че държавата няма как да знае добре кое е важно за хората защото не може да събере информация и да я преработи, камо ли пък да направи нещо по въпроса. Това обаче го прави и то много ефективно свободния пазар. Той решава какво е важно за хората, защото пазара – това са самите хора. В повечето случаи това са полезни работи: храна, дрехи, вода и прочее. Понякога обаче това са и лоши неща (обективно погледнато) като: цигари, наркотици и т.н.
Свободният пазар (в австрийския смисъл, а не в популярното разбиране на Маркс) позволява на хората да си взимат сами решения за “ социалното или културното“ (политическото ще липсва). В момента тези решения ги взима държавата в голяма степен. Т.е. през главата на много хора, въпреки тяхното несъгласие.
Искам един откровен отговор. Кой от вас някога е правил наука, какъв научен продукт сте дали и кой и каква е оценката му. После давайте компетентни мнения за финансирането!
ЕЕ: Отново те хващам в научна неграмотност в този си коментар: „ЦЕРН е един проект, който се случва преди времето си. Държавата изкуствено събира огромно количество капитал и го инвестира на място с ниска възможност за възвръщаемост.“
ЦЕРН е източник на едно огромно количество патенти и открития. Като се почне от физиката и химията, та се стигне чак до медицината. Боже, без ЦЕРН медицината нямаше да е същата.
Моля те, спести си „компетентните“ мнения за области, в които си нямал/а досег.
Guys, тука комуникацията стана много люта и най-вече много постове се нароиха и нито имам време, нито добра ориентация да отговоря на всичко. Иначе ви чета. Също имам усещането, че хората, коитокритикуват финансирането на наука, никога не са правили наука ;о) Нито пък са чели книги извън икономическите ;о) Държава и Политика е имало от зората на човечеството и колкото и да ги плюем, те няма да ичезнат, остават фактор, който трябва да се инкорпорира в анализа и моделите, не може да чакаме да отмрат като неефективни. Но стига толкова. Моето мнение е, че всички крайности са вредни и човек трябва да прави отстъпки и да обединява.
Сега извинявайте, но трябва да работя, за да изкарам пари, за да си финансирам следващите 2-3 години живот, в които ще правя наука, защото ме вълнуват неща, за които никой бизнесмен няма да даде пари, защото не му влиза пряко в работата. ;о)
@Стеф
Опасявам се, че не си разбрал аз какво твърдя. Аз НЕ ТВЪРДЯ, че от ЦЕРН няма никаква полза. Вероятно има такава с която аз не съм запознат. Ще ми е любопитно да разбера каква точно (ти явно си специалист).
Аз ТВЪРДЯ, че парите които са вкарани в него биха донесли ПОВЕЧЕ полза на хората ако биха били използвани по друг начин.
Ценното на свободния пазар е, че хората сами решават от какво имат полза. И когато решат, че от нещо имат полза започват да го търсят, Това вдига цените на дадения продукт и е сигнал за производителите че този продукт е необходим. Печалбата в тази област се вдига и повече компании започват да го произвеждат. Количеството от този продукт се увеличава и човешките нужди са по-добре задоволени.
Фактът, че никой не иска да финансира създаването и съществуването на ЦЕРН говори, че бизнесмените разбират, че парите им могат да се изплзват по по-добър начин, т.е. да задоволят по-належащи потребности от научната продукция на ЦЕРН, например: по евтина храна, по-добри комункации и т.н.
Ще ми обясниш ли по какви критерии си оценил, че научната продукция на ЦЕРН е по-важна от: храна, вода, облекло, комуникации, забавления и т.н.?
Както казах, ясно е, че от ЦЕРН има НЯКАКВА полза, НО КОЛКО?
Сега се сещам за твоите „патенти и открития“. От патентите и откритията няма полза, ако не са приложими. Познавам хора с патенти, които това и са си: листове хартия. Открития които не могат да допринесът в момента за доброто на хората също са безполезни.
Ако продукцията на ЦЕРН беше толкова полезна, то биха се намерили много фирми и хора, които да платят за нея. Фактът, че няма такива говори, че мнението на пазара ( а това значи на всички хора) е, че тази продукция е е ниска или липсваща полезност.
Да ти дам пример за открития, които това и са си останали:
Термоядреният синтез. Известен е от началото на 20 век. И едва сега се опитват да го използват. Токова е скъпо и изисква толкова други технологии, че досега не е бил на практика използваем.
Преобразуванията на Фурие: известни от много десетки години. И напълно неприложими, чак до разработването на компютъра. Чак с него е било възможно те да се сметнат. Обаче преди откриването на компютъра никой не би дал за тях и един лев.
@мария иванова
„Също имам усещането, че хората, коитокритикуват финансирането на наука, никога не са правили наука ;о) “
Усещането ви, поне що се отнася до мен е грешно.
„Моето мнение е, че всички крайности са вредни и човек трябва да прави отстъпки и да обединява.“
Горното виждане не е вярно. Понякога истината е в крайностите. Пример:
Да не пушиш е крайност. Да пушиш по две и повече кутии цигари всеки ден също е крайност. По вашата логика и двете са лоши. Т.е. човек трябва по малко да пуши.
Да убиваш хора е крайност, но също така и да не убиваш е крайност. За да не изпадаме в крайности следва да ги бием по вашата логика.
Да не крадеш изобщо също е крайност.
И бялото и черното са крайности. Виж то сивичкото си е ОК 🙂
„Сега извинявайте, но трябва да работя, за да изкарам пари, за да си финансирам следващите 2-3 години живот, в които ще правя наука, защото ме вълнуват неща, за които никой бизнесмен няма да даде пари, защото не му влиза пряко в работата. ;о)“
Разказваха ми за един университет във Великобритания. Там хората взимат някякви мнимално постоянни заплати, а останалото си го изкарват с научна продукция. Фирми заплащат за това, което те произвеждат. Нови начини за пречистване на води, нови полимери и т.н. И така, в работа в бизнеса професорите си изкарват по-голямата част от заплатата. Както виждате може да се прави наука и без директно държавно спонсориране.
Съжалявам, че във вашата област не е възможно.
Да не говорим, че има т.нар. венчър капиталисти и компании като Нокия например. Те финансират огромно количество разработки. Оказва се, че това е един работещ бизнес, защото там важи принципа, че победителя взима всичко. Т.е. ти си спонсорирал 100 изследвания на загуба (т.е. от тях нищо полезно не е излязло), обаче 101-то не само че ти връща парите за предишните 100 но ти докарва и толкова или много повече допълнително. Т.е. риска си заслужава.
@Стеф
Сега виждам един предишен пост който явно съм подминал. Коментар:
„Очевидно е, че ВИЕ никога не сте има досег до истинска наука. Вие не сте правили някога наука, вие не знаете какво е наука. “
Напротив правил съм наука и съм живял дълго време в научна среда. Препоръчвам ви да не правите изказвания за опонентите си без да ги познавате.
„Само един некомпетентен в научната сфера може да твърди подобни работи. “
Горното си е и си остава просто едно голо твърдение.
„Съжалявам, но да оценявате науката с пари е смешно.“
Изобщо не е смешно. Науката съществува за да подобрява живота на хората, а не просто да си я правим за забавление. Ако от нея няма полза за какво ни е?
Науката иска пари. И тези пари трябва да дойдат от хората. Давайки тези пари хората са се лишили от много желани неща. Нормално е тези хора да очакват нещо срещу парите си. И какво става когато получат малко или нищо?
„Ако правителството на САЩ не бяха финансирали с държавни пари военните, които пък да ги инвестират в наука, сега нямаше да имаме интернет, на който да си пишете опитите за икономически анализ върху сфера, която не разбирате.“
И от къде знаете, че нямаше да имаме интернет? Да не сте ясновидец? Какво точно е пречело на часния сектор да измисли интернет? Да, правителството е извадило късмет (и то доста голям) да успее да измисли нещо преди часниците. Пишем му една червена точка. Ами всички тези пари загробени в проекти от които не е излязло нищо къде ги виждаме? И каква е ползата от тях?